|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|
Не, мила! Надживях го - онова вечно терзаене ще забременея ли изобщо някога вече или не - и аз гоня 41 и страх ме беше точно от неставащото зачеване. ... След като се разделихме и открих варианта осиновяване, изясних си, че не точно незачеването ме е тормозело, а въпроса дали изобщо ще имам и друго дете в живота си. И страховете ми изведнъж се сринаха! Не, че осиновявнето е лесна процедура, а пък за възпитанието да не говоря, но за мен нещата винаги а били на принципа не трудно или лесно, а възможно или невъзможно.
...
Страх ме е да изплюя камъчето... от Благовещение насам броя седмици.. ако е рекъл Господ за Коледа...
В момента наистина и на родно и на осиновено гледам еднакво, наистина - щом и двата варианта водят до свое дете за което да се грижа.
Спокойствие и Вяра в мечтите му е майката!
| |
|
|
|
За осиновяването от самотни майки.
Когато тръгнах за конкретна информация от Закрила на детето, бях иненадана от липсата на изненада у служителите там, споменавайки им, че съм сама жена с едно родно дете, желаеща да осинови друго. Очевидно не бях бяла лястовица, а пък често явление било и семейство съпрузи със свое дете да осиновяват друго. И най-често такива хора нямат особени претенции към детето - целта им е да му дадат любов и грижи, просто.
А моя - той се страхува от обществено мнение, от вероятности осиновеното да ни намразело и тем подобни. Не, че не е възможно, но аз не гледам на осиновяването като на някаква сделка с бъдещето. Аз ще съм доволна от настоящето да имам на кого да се радвам и да му давам грижите си сега.
| |
|
|
|
Освен ако не визираш порасналото дете, да си закъсняла значи започнал климакс. Стегни се!
А ако детето мечтае за брат или сестра, но трудно си признава? Намери начина да разбереш истината!
Успех в изхода!
| |
|
|
|
Чета и си мисля ... кой повече ми липсва, женската семейна четвъртинка или оная другата детската дето се е засилило да става мъж. Странен народ са мъжете, доскоро не ми беше толкова ... ясно?:))) Сигурно е хубаво, че едновременно по своему ме напускат, отдалечават се, олеква ми.
А тъпата болка ... тя е по цялото време едно, то връщане няма,
в чужбина по интензивно се занимаваме и с тия болежки, минават и те понякога.
| |
|
|
|
Моите терзания на времето бяха за това, щерката да не е сама, да има някого с когото да се разбира ... може би защото аз така и не съумявах да се разбера с брат ми доскоро. Това е основното ми доволство и радост ... да ги гледам отстрани като са двамцата.
Хайде, стискаме тихичко палци
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[