Их 'начии ... изобщо не исках да съм искрена и да си признавам, че не ми е до линкове ами ми се бърбори. С родители.
При стотици хиляди деца зад граница, при масов процент разведени семейства с деца ... дори и темата на бърборене не ми е толкова важна.

А дир-ският речник и език понякога е такъв,
опитала съм се да отстъпя на бременна и съм те настъпила - ще си връщаш при възможност или просто ме извини, и най-накрая разкажи какво мислиш пък ти по темата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 43 ще стана след някой месец, такива мисли и мене са ме съпровождали докато бяха по-малки мъниците. Докато съм играла с детски ръчички, слушала съм детски срички и пр. ... човек иска това занимание да не свършва и осиновяването ми е идвало като идея, защото тогава не съм си представяла (не съм мислила изобщо), че на тази си възраст ще мога още да раждам. В онези години собствените ми лели са били на по 50, 60 години(същите, дето като сме на 20, ни наричат за стари моми).

С възрастта обаче идват въпросите ... нечии деца ... докъде можем да си позволяваме да се бъркаме в нечии работи например. Толкова кураж все още нямам, набирам понякога, но ...
Съпружеството е категорично, че не иска повече деца ... той ми е едииин,
на наште години често е по-голямо дете от децата, да не казвам че двамата май се редуваме в това, и добре че са децата да ни подсещат да се държим като възрастни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите синове са още при мен - на 14 и 11г. са. Но аз и сестра ми сме далеч от нашите родители, както и една от друга. Това не пречи да сме много близки. Да, липсват ми много. Никак не се справям. Просто се опитвам да не мисля за тях или пък да мисля философски (леле!). Имам си всичко, но липсата на любими хора винаги си е липса. Когато ми стане много мъчно просто се обаждам по телефона и казвам "обичам те". Как ти се струва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След 2 години и аз ще клоня към 43. Имам племенник на 20 (от сестра- близначка), та са ми понятни проблемите ти.
Аз съм от голямо семейство - имам 2 сестри и един брат. Имам и приятелка сама без ни брат, ни сестра. Мечтаеше за 5 свои деца. До сега е стигнала до 3. .... Знам какво е да имаш роднинка и какво да си сам. Винаги съм мечтала за повече деца. Обаче, не случих на партньор. С 300-та зора родих първо на 36. Винаги съм мислила за второ, поне. То съществува в мислите ми като да е родено вече! След една дълбока разчистваща криза с татито се разделихме наскоро. (Основната причина не беше бебе-2.) Прежалих мечтата за свое второ - остана ми изхода - осиновено. Приех идеята като спасение и прераждане на мечтата ми за още деца като нова. Заживях живота си с очаквания и усмивки - разбрах, че за осиновяването е достатъчен един осиновител!!!... Един ден, обаче тати решил, че не му се остарява сам - та се върна. И сега изповядва идеята "по-добре свое, отколкото чуждо". Аз тези скрупули и притеснения съм ги надживяла. Ако имам осиновено един ден ще го обичам колкото родното/родните ми, защото ще съм го искала и ще съм се борила за него с еднаква сила, както за другите.
Бих осиновила, защото аз ще го желая. Също толкова егоизтично звучи, колкото да искаш да си родиш свое, нали? Не бих търсила отплата и благодарност ни от родни, ни от осиновени...
Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от sisislava на 25.04.07 15:48.

Малкият ми е на 11 и ми е много ... абе друг, различен от сестра си,
само гледам и се смея с него. А ти с трима мъже и ... сестра.
За завиждане си, сестра си нямам, сигурно е страхотно ... поне така ми се струва. В чужбина ли сте, че сте далече ... то и в Бг далечето си е далече,
все е друг свят къто зомине човек мисля си. Не вярвам че не се справяш, днес мъжете отдавна сами се гледат май

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За осиновяване мислят самотните майки обикновено, а ти не бързай ... явно още боледуваш около развода. Прав е по същество мъжът ти, а освен това като се имаме и с мъжете си за взаимноотглеждане, то усилията често са поне колкото около още едно две деца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, те отдавна се оправят без мен. И макар да мърморя от време на време много си се обичаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм на твоите години, вероятно сме и набори. Имам само едно голямо дете, но ме спохождат същите мисли като при теб. При мен нещата с второто дете стоят по-различно, просто закъснях и не ми се рискува на 41. Но засега това, което ме възпира, е че детето ми е почти абитуриент и не знам как би реагирал на подобно смело начинание. Говорили сме си, но... по принцип.

Шегуваш се, нали? Какво има да се обяснява на такова голямо момче? Та той вече не е дете. Решението си е твое (и на чичо доктор).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хахха! И аз на 41.И ние сме говорили по принцип и съм отрязана, особено от сина ми))))Дъщеря нмие на далечко и по-лесно би приела новият брат или сестра.Но честно казано, и аз вече не искам.Юе с ерадвам на бебетата на приятелките ми и на бъдещите внуци някой ден)

Повече сълзи са пролети заради сбъднати, отколкото заради несбъднати мечти.