Здравейте, от скоро наблюдавам нещо в поведението на детето си,което ме смущава и не знам дали е проблем или не е. Синът ми е почти на 5 год. и е възпитано, добро дете, но живачен, нервак, не се задържа дори за секунди на едно място. Това е съвсем нормално, но напоследък забезязвам, че когато изразява някаква емоция, стига до крайности, като например: на детски рожден ден на приятелче един симпатичен чичко си играе с децата на игра, която ги провокира да го удрят (той е "лошия", те добрите). Всички деца замахват умерено и пляскат чичкото с палчици и се заливат от смях, а моичкия с такава дива ярост и "свръх"сила го налагаше, че усмивката ми чак замръзна. Трябваше да го разтървавам, че играта вече не беше забавна. Друг случай - в градината - играл си сам с някакви животни и пак - изразявал нетипично силна емоция, свързана с агресия върху играчките. Не ме притеснява че е агресивен - среща се у много деца, притеснява ме степента на изразяване на чувствата, това стигане до предела на яростта, вживяването му "в ролята" на бияч така, че да премине всички граници. Плашещо е да видиш доброто си дете как налага с недетска сила предмет или човек в моментите, когато е ядосано.
Спомням си, че като малка имах подобен проблем - ако някой ме предизвика, падаше ми було пред очите и наранявах без да държа сметка за последиците. Тогава нямах обяснение за поведението си, защото в онези времена всеки родител се оправяше както може, за детски психолози въобще да не говорим.
Ако някой ме е разбрал, моля да сподели мнението си - да предприемам ли някакви мерки, за да "уталожа" характера на сина си?

Под "мерки" има предвид единствено някакви занимания, спорт или нещо др., където негативната енергия да се използва за съзидателна цел. И какви могат да бъдат тези занимания или спортове?

на 5 години вече можеш и е желателно да го запишеш на ушу или тай-чи всички тези китайски "спортове" подреждат излишната енергия

прекрасна - ужасна ... все тая ... резултатът е съсипващ

Благодаря за отговора!
Моля да ми разкажете повече за тези "спортове" - защо са в кавички например.

Не искам да те плаша, но проблемите ти тепърва предстоят с това дете. Имам в предвид в първи клас и слад това . Нали си представяш това дете как ше издържи 4 часа послушно гледайки в една точка някоя прекрасна госпожа от някое псевдо елитно училище. Не се сърди, казвам ти го от опит , пък съм и учител при това. Моят разбойник вече е в трети клас и вече сме сменили 2 училище , а сме на път догодина пак да сме в ново училище. Всеки ден едно и също ми се повтаря, все едни и същи забележки, все разправии с родители. Иначе е много интелигентно дете, но не пасва на нашата образователна система, създадена по-скоро за пенсионери, а не за такива мъжлета като нашите. Съветвам те да вземеш мерки още от сега ,защото после ще ти дойде много нанагорно.

Мен това много би ме притеснило.
Има ли нещо, което да тревожи детето? Някой, който да се държи лошо с него? Например в детската градина?
Аз бих пробвала да си поговоря с него. Хем да се опитам да разбера дали нещо го тревожи, хем да му обясня, че не е хубаво това, което прави.
Има много малко неща, които ме изпълват с такъв ужас, както детската агресия. Ако не успея да открия причината или не успея да му повлияя, веднага бих изтичала при психолог.

Добре де, а ти пробвал ли си със някакви закаляващи психиката спортове - например карате. Действа невъобразимо. едно времекато бях на 18-22 ходех 2-3 пъти седм. и пред очите ми малките момчета ставаха мъже - в най-добрия смисъл на думата. Също айкидото канализира енергията.

До мила - мила мила, със сигурност нещо трябва да направиш. Моето предпочитание е към карате, защото там децата се чувстват като нинджи - образно казано. тай-чи мисля е по-умерено, та незнам.

току що прочетох, че проблема е отскоро.

действай докато е още прясно.

издебни много спокоен момент, ама много, едва ли не интимен момент между вас и постепенно го въвлечи в такъв разговор, като например започнеш със себе си както на нас го описа. възприеми го като голям и ще видиш че ще имаш удивителни резултати. и несе притеснявай да говориш какво усещаш ти - така той също ще го прави.

китайски "спортове"
ми защото нищо китайско не е само спорт :-) не е съзимеримо с псувните на тренера по плуване или бадмингтон. не бе, не буквално, но китайските са философия, тренират духа и в следствие тялото, подреждат енергиите и тн смислени модерни работи

прекрасна - ужасна ... все тая ... резултатът е съсипващ

Друг вариант са и компютърните игри - street fighter е сред най-добрите, същото се отнася и за counter-strike. Аз обикновено така почивам, когато нещо ме ядоса. Игрите с насилие са полезни, колкото и да се твърди обратното. Аз съм жив пример за това - и мравка не бих убил без причина, но според критикуващите тези игри - досега да съм станал сериен убиец

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите