Как се справят децата ви в училище? Смятате ли, че са мотивирани да учат? Какво мислите за "пълните отличници"? Възможно ли е едно дете с определени интереси да е пълен отличник, но не само на хартия?! Изобщо, как постъпвате, когато чуете от детето си:" Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"?

Цялата тази ситуация е страшно различна за деца от 1-ви до 12-ти клас. Ти коя възраст точно визираш?
В началото на децата им е интересно в училище, учителката успява да ги заинтригува с материала и те учат главно от интерес (и желание да се докажат). По-нататък започват да учат заради насажданите от родителите представи, че трябва да изкарват "оценки".
За гимназията не ми се говори.

Относно "пълните отличници", пак си зависи за кои класове става дума. В началото е възможно едно дете да е пълен отличник и знанията му да са резултат от негов личен интерес към всяка една област на науката, която се изучава.
Имах един първокласник, който на 5 се беше научил да чете, обожаваше енциклпедии, имаше много и ги беше чел по сто пъти. Общата му култура можеше да смая почти всеки възрастен. Разбира се такъв интерес към "всичко" не може да продължи кой знае колко време. Сега трябва да е седмокласник и ми е чудно в коя сфера се е специализирал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

radvam se 4e niakoi govori na tazi tema.AZ se opitvam da iztakna niakoi motivi pred da6teriami koiato e na 14 godini i e vav vixara na puberteta :1za da si osiguri6 dobra rabota triabva da ima6 obrazovanie,2ako iska6 da ima koi da var6i dom. rabota kato miene na 4inii ti triabvat pari da si plati6 dom. pomo6ni4ka ,3iska6 zabavi i dobar garderob triabva da si go plati6 ili s 2 dumi jivotat e skap triabva za vsi4ko da pomisli6 dobre

"На трето място стои много добрият учител, който предизвиква у децата интерес към материята" - това аз го слагам на първо място.
А колкото до възрастта - на мен ми е интересно да чуя за всяко дете, но моето е вече в гимназията и определено нещата са много по-различни. Има предмети, по които нищо не им се предава като материал. Оценяването става на база умения за преписване, добро впечатление пред учителя и т.н. Възмутена съм и се питам как да постъпя?! Става въпрос за "елитна гимназия". Иска ми се да го насоча към това, което го интересува. Но как да кажа, че по другите предмети трябва да учи за оценка. Това, което самата аз съм ненавиждала в училище. Винаги се стремя да го насърчавам да учи с разбиране, да не се влияе от субективните оценки, които понякога са по-ниски. Все пак човек не винаги може да се представи добре. И цялата ми стратегия се сблъсква с действителността в училище - другите дечица най-целенасочено дерзаят за оценки, преписват като луди, подмазват се на учителите, дори са готови да стъпчат другарчето си, за да си постигнат целите. Всичко, което ми се разказва като училищни случки, все повече ме шокира и обърква. Пример - математика. За контролните се дават задачи, които предварително са обявени от сборник. Изпитвания по време на час няма. Само контролни на всяка тема. Задачите се решават предварително от частните учители, разменят се между децата, правят се пищови и се стреля яко. Но това не е всичко. Господинът дава толкова задачи, че ако не са предварително решени, няма време за мислене. Става нещо като състезание по зубрене или преписване на решени задачи. Възмутена съм. Говорих и с учителя, и с директора... глас в пустиня. Резултат - отличници са преписвачите, а мислещите - на тях просто не им стига времето и нищо друго не им остава, освен да започнат като другите. А така математика не се учи.

Поставям го на трето място не по важност, а по честота на срещане. Не можете да ме убедите, че най-честата мотивация на учениците да учат е в добрите учители. Та в днешно време те са ужасно малко!
Не искам да обвинявам учителите, просто нещата са доведени до такова положение.
Колкото до случката с математиката, трябва да се научите да не се сравнявате с другите. Ако целта ви е детето ви да знае и да може да мисли, то насочете усилията си в тази посока. Оценките в случая нямат значение, защото те не показват нищо реално.
От тази случка има и друг извод. Детето ви ще се сблъсква в живота много често с хора, които ще си решават проблемите по този начин - с измама. И в университета, и в работата си, че и в личния живот, непрекъснато ще среща такива примери.
Училището не е толкова ценно с цифрите в дипломата, колкото със знанията и уменията, които оставя у нас. И тези знания и умения не винаги са свързани с науката, а много често са чисто социални.

Научете детето си да се съревновава със себе си. Нека да подобрява собствените си възможности, като сравнява постиженията си с това, което е можел на по-ранен етап. Преписвачите нямат значение, макар че аз като учител по образоване си признавам, че толерирам преписването. То е просто различен вид решение на проблема.
Затова казах в началото, че ако оценката е приоритет, то преписването е ок. Ако приоритет е знанието, оценката няма никакво значение.
В момента висшето образование в България предлага предостатъчно възможности. Ако един човек е кадърен и му се учи, неотличната диплома не може да му бъде пречка.
В същото време има много предмети, към които е много трудно да се създаде мотивация. А не е и нужно.
Българската образователна система е претрупана с информация, представена по безумен начин. Но тази тема не искам да я отварям, защото няма да мога да я приключа тази седмица :)
Исках просто да кажа, че в средния курс се учат маса абсолютно ненужни неща, а други - много важни, просто се прескачат.

Та в тази връзка, ако на детето ви не му се учи много, то е един съвсем номален ученик :)
Ако искате да му създатете интерес към знанието, опитайте се да му създадете такава среда. Говорете си с него за определени проблеми, коментирайте книги, идеите в тях, питайте го за мнението му по разни въпроси, искайте от него да ви убеждава в това, което мисли, да си аргументира мнението. Интересувайте се вие самите от нови неща, споделяйте ги с детето, коментирайте ги вкъщи, така че да му привлечете вниманието към темата...
Учителите отдавна са вдигнали ръце точно от тази функция на образованието. И дори това да не се отнася за абсолютно всички учители, то не можете да разчитате, че това е тяхно задължение.

Благодаря за мнението Ви. Съгласна съм като цяло с него. Колкото до преписването, аз не го отричам. Но не и по математика. Математиката е особена наука. Тя изисква логическо мислене, съчетано с механична памет, освен това изисква постоянство в ученето, защото ако има пропуски, не може да се продължи нататък. И по начина, описан от мен по-горе, не мисля, че може да се научи. За мен приоритет има знанието, но когато оценката е ниска и един ден ще е балообразуваща, нещата стават сложни.

Да, преписването по математика, особено по този начин е страшно тъпо, защото то води само до получаване на висока оценка. Ако ученик, който си е изкарал оценката по такъв начин, тръгне да кандидатства с математика, няма голям шанс и без това. А дори и да го приемат, да не забравяме, че кандидатстудентският изпит е най-лесният изпит за един студент и ако математиката е в основата на специалността му, ще му се наложи да навакса пропуснатото за екстремно кратки срокове, което ще си е негов проблем.
Шестица по математика, изкарана по този начин, може да послужи единствено за красота в дипломата на някой бъдещ филолог или историк (примерно).

Трудно е, но е много важно детето ви да не се сравнява с другите и да не си мисли, че този "лесен" начин води до успех, защото той всъщност не води до никъде.
Въпреки, че на пръв поглед ученето е колективен процес, то има само индивидуални резултати и всеки си тръгва с това, което е останало в главата му. Т.е. един с много, друг с малко.

много интересна тема и актуална. дъщеря ми е също в елитна г-я , но вероятно друга защото нямаме г-н, а г-жа по математика. Не ми се пише дълго, но ето елементи от моя подход. Наистина трябва да се абстрахира от оценките на другите и от начина на получаването им. някой може да има същите оценки като теб- високи, но зад тях стоят различни "знания". Дъщеря ми е от подсказващите- помага понякота на някой друг да изкара висока оценка- насърчавам я. не могат да ти вземат знанията- ето това е основното и все някога в живата те ще са решаващи. (не и казвам че това не е гарантирано, но все пак в повечето случаи е, пък и те ще живеят в "различен" от нашия свят)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На това: Това няма да ми трябва, защо трябва да го уча?"?, бих отговорила така:
1. Въпроса какво и колко да се учи изобщо не опира до избор! Че, програмите в училищата са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ по закон, и то точно за да подговят децата по най-добрия (намерен) начин за живота;
2. Законът се е наложил, именно, защото човек не може да знае какво и колко ще му трябват определени знания в бъдещето му;
3. Ще се постарая да дам конкретни примери от личния си живот или от живота на свои роднини или приятели, как живота им е поднесъл обрати и знанията /незнанията им от училище са се оказали необходими/ липсата им се е усетила.
...
Говори с децата си спокойно и с демонстрирано откровение; да усещат че разговаряш с тях с уважение и им помагаш да разберат нещо неизвестно им до момента. Аргументирай се без натякване. Дори и да проявят известна съпротива, знай, че от начина по който ще водиш разговора ще зависи дали все пак няма и да се замислят над обясненията ти.
Успех!

На твоя отговор всяко средностатистическо дете ще отговори: Ми няма пък да го уча.
Точно тук е тънкия момент - трябва да се накара детето да учи по дадения предмет, защото то само иска, а не защото някой друг казва така.

Не забравяй, че за повечето деца един период от 10 години е страшно много време, и много малко мислят за толкова "далечно" бъдеще.