|
|
|
|
|
Работя. В най-добрия случай съм си у дома след пазаруване към 18:45.
В най-добрия случай вечеряме към 20:00. Към 21:00 9-годишната ми дъщеря е толкова скапана, че нямаме възможност за нищо повече, освен да си кажем най-належащите неща. Целуваме се за лека нощ, а на мен ми се струва крайно недостатъчно. Слушам други майки как проверяват домашни, помагат с ученето, а аз едвам смогвам с елеменарни неща - добра храна, чисти дрехи и дом (да не споменавам, че нямам никакво време за себе си). Шегичките и закачките по време на пърженето на кюфтета например, дали се броят за "обръщам внимание"?
Опасявам се, че някъде в тая лудница ще изгубя детето си. От друга страна, виждам, че тя расте много оправна, но се безпокоя за връзката ни.
Ще съм благодарна, ако чуя други мнения и/или съвети.
Лично не значи непременно важно.
| |
|
|
|
Здравей,
Тази тема е доста интересна ...
Аз имам три деца - все момчета - на 8 г. (втори клас), на 5 г. (детска градина) и бебе на 5 месеца.
До обяд времето ми е посветено на бебето и дома. Майка ми е около мен и помага. На обяд другата баба докарва второкласника - целия следобед пишем домашни, говорим си и изобщо правим разни неща.....
Обаче средния син - или баба му го води към 18 или идва с баща си по-късно....
Точно тогава съм заета с бебето (хранене в 19, преобуване, приспиване или комбинация от трите), трябва да приготвя вечеря (дори да съм сготвила - да сложа маса за 4-ма, да стопля, да направя салата и т.н.) и едновременно да обърна внимание и на другите си две деца, а в този отрязък от време - от 18 до 20, когато обикновено си идва таткото, съм сама...Ръцете не ми стигат....
Докато съм с бебето - 5-годишния си взима 30-те позволени минути на компютъра или с баткото заформят някаква битка и изобщо някаква момчешка игра....Ако няма кавга - добре . Обикновено средния е изгладнял и иска да вечеря ВЕДНАГА. В друг случай пък дружно почват да ме врънкат да играем на криеница . Много е забавно, но вечерята в тези случаи остава за по-късно....
В 21 ч. по ред на номерата ги пращаме да мият зъбите и краката и да си обличат пижамите....И разбира се, те точно тогава се сещат, че не сме чели приказка, имат енергия, закачат се.....а аз вече съм изморена... понякога имаме "семейно гушкане на голямото легло"... В 22 ч ако са заспали - добре...
И така....опитвам се да съм в час с мислите и преживяванията на всеки....
Най ми е мъчно, че нямам достатъчно време за 5-годишния. На него му се гушка и изобщо си е мъничък....Вечер не заспива до късно и като ходя да го нагледам (баткото отдавна спи), тихичко си разменяме по няколко думи - тогава споделя ако нещо го тревожи или пък има да се похвали (той е в нова градина на всичкото отгоре и с по-големи деца - предучилищна група....та и в тоя аспект е детрониран от лидерската позиция, която е имал преди)
.....
И при така описаната картинка - да ти кажа - от 1. декември се връщам на работа ....Добре, че двата офиса, училището и детската градина и дома са в един квартал! Тогава ме питай имам ли време за децата си!
Та така...мисля, че е важно това, че си общуваме всеки ден - всеки ден си разказваме кой как е прекарал деня, какво му се е случило, какво го е впечатлило....дори те свикнаха да задават въпроса "Как ти мина деня?" и обикновено проявяват наистина интерес, а не просто питат Вечеряме заедно (бебето, ако е будно, винаги е на столчето за кола заедно с нас, край масата, хилка ни се и ни гледа с интерес), опитвам се да ги включвам в сервирането и отсервирането, понякога играем, понякога четем (малкия винаги иска аз да чета, а не батко му - не четял достатъчно гладко )....
Ти имаш дъщеря - можеш да я включваш в приготовлението на вечерята и докато "готвите" да си говорите, също докато избирате дрехи за следващия ден и изобщо докато се върши каквато и да е домашна работа....
И...да - шегите и закачките се броят!
| |
|
Тема
|
 Re: Имате ли време за децата си?
[re: Virtually_Fat_Free]
|
|
| Автор | мaмa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.11.06 10:33 |
|
|
Много е важно да се общува с децата, но не бива и да се прекалява. При мен се получи точно това. Работата ми е с ненормиран работен ден и много често оставам вкъщи през деня, когато и синът ми е вкъщи. Той вече е на 16. През тези десет години училище съм помагала много. Но сега вече сме си омръзнали много. Той се моли да замина някъде или нещо такова. Разбирам го. Така че това, че не си постоянно край детето си си има предимства. Така ще се научи да се оправя само. Понякога и две думи са общуване, когато са казани навреме. Наваксвай през почивните дни, изобщо използвай всяка свободна минутка, докато детето иска да общува с теб. Защото като порасне, ще иска да е сама и тогава ще е късно. Желая ти успех. И мисля, че когато детето иска съвет, то ще го потърси само. Просто трябва да знае, че има близък човек насреща за всичко. Мисля, че тази сигурност е най-доброто общуване.
| |
|
|
|
Моят ден е абсолютно същият. И притесненията за пълноценния контакт с дъщеря ми (8) са същите. Старая се да оползотворя максимума при даденостите, колкото ми е по силите.
Общо взето съм си организирала и изчистила вечерта, 2-3 пъти през деня се чуваме по телефона, разбирам за важните неща в училище, кой какво направил , инструктираме се за домашните, в смисъл хайде върви да си ги напишеш, най-трудната задача я остави като си дойда и т.н. А бе към 20 минути на ден (общо де) си говорим. После отдавна се отказах да готвя през седмицата нещо, което изисква повече от половин час мое участие, предпочитам нещо във фурна, скара...., да не стоя до него, докато стане вечерята се занимаваме с уроци и домашни, мъжът ми също участва, разбира се, наглежда вечерята, скарата си е негова грижа по принцип, слагат с щерката масата... после заедно гледаме Сървайвър и си говорим, тоест щерката не млъква и долу-горе сме в час какво я вълнува. В леглото е към 9:30, гледам да не е по-късно от това. Това е, старая се да наваксваме в почивните дни, ако/като е възможно.
Дай боже да е достатъчно, защото друг начин няма!
Смятам, че е важно не колко, а как.
Да си призная, плаши ми тинейджърската възраст,тогава как ще бъде и как ще се справим.
| |
|
Тема
|
Re: Имате ли време за децата си?
[re: Чepнokoca]
|
|
| Автор | Лeнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 15.11.06 14:04 |
|
|
няма много време и затова трябва да има приоритети- може да ядем 2 вечери една храна, аламинути с повече салати и плодове, мама да мие и чисти по-късно, но време за общуване и то при спокойна обстановка - намирам!
| |
|
|
|
Мисля, че съм като теб. И се страхувам като теб. Но нямам избор.
Когато сядам да вечерям и вечерята свършва, малкия е полузаспал, голямия гледа някакъв филм и не е в настроение за разговори.
Преди 2 седмици имахме "сериозен" разговор. Говорихме си кой какво иска и какво очаква от другите, за да бъдем едно неповторимо семейство.
Те - искат да печелим повече пари и да сме ако може непрекъснато с тях.
Ние - да получават по-добри оценки и да ни питат за неща, които са им трудни. Но преди това да са се потрудили и отсяли неяснотите.
Общо - да излизаме и имаме време един за друг. Поне един от почивните дни.
Засега ние изпълняваме донякъде, те - трудно им е. И как иначе. Отговорността не е малка. Не знаем прави ли сме или не, но ни се иска децата да са по-отговорни и по-самостоятелни. Да споделят донякъде (защото не може на 100%) и да имаме доверие един в друг. Да разчитаме на тях, така както и те на нас. Въобще ...... бих искала, а дали? Времето ще покаже и резултатите, също.
Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!
| |
|
| 
|
|
