Незнам дали изобщо трябва да занимавам хората с това, но наистина имам нужда да споделя с някого, а в България психотерапевтите все още са лукс. Не мога да понасям дъщеря си на моменти - доста дълги моменти! Тя е за 10ти клас. Не иска да учи в същото училище, защото не й харесва. Не иска да говори с мен, защото не я разбирам. Толкова е безотговорна, мързелива, незаинтересувана и ..... направо незнам какво да правя. Срам ме е, че не понасям собственото си дете, но честно казано направо ми идва да я оскубя на моменти. Дано и друг да чувства същото като ме - определено ще ми подейства успокоително...

... безотговорна, мързелива, незаинтересувана и .....

...просто тийнейджърка. Аз направо мразех майка си на моменти в тази възраст (да не говорим, че съм й го казвала), не ме разбриаше, само ме критикуваше, не спираше да опява...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво бе, съвет от майка към майка-да я скубе...

Повече търпение, няма човек дето да не го преживява това-момента в който отговорностите смазват безгрижието, и детското драматично загива...
На кой възрастен сега не му се иска да се върне в детството и да тича навънка колкото сили има?Отпусни се, приеми нещата с разбиране и си настоявай на своето но без излишни нерви и викове.Така ичи иначе, това няма да предизвиква разбиране.


Елате повече!

Че той тоя "пуберитет" обикновено е доста по-рано. На 16 години повечето момичета пият, пушат, по мъже ходят... Даже и наркОтици употребяват. Може от дрогата е. Винаги съм се чудел защо тия на 40 са по-нервни от тия на 16 - от липсата на секс ще да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!
И аз имам същия проблем с голямата си дъщеря. Затова много добре те разбирам.
От друга страна, все още добре си спомням, че аз като бях на нейните години също така до лудост мразех майка ми. Пък сега вече много добре я разбирам.
Питах майка ми как се е справила с моя пубертет и тя ме посъветва, че са нужни единствено обич и търпение. Много простичко, но адски трудно за изпълнение, особено когато онова мое келеме се пъне като магаре на мост за най-елементарни неща и аз все не съм права и все не я разбирам (според нея). Опитвам се да запазя спокойствие, но не винаги ми се удава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе и моят хубостник е на 14 год и ...... има моменти в които ми иде да го опухам здравата..... безотговорен, мързелив, незаинтересуван ..... живее в някакъв свой си свят, където за неговата велика личност няма място за такива едни ежедневни и банални неща като помощ и минимални отговорности...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Жив и здрав да ми е.....
Не знам понякога се питам дали ние, като родители, от гледна точка на нашите отговорности не искаме повече ...... все пак още деца са си....

---

Да, разбира се, "златната среда" - към това всички се стремим...., но доколко успяваме....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила госпожо, казвате че психотерапевтите са лукс. Хрумвало ли ви е да споделите проблема си с педагогическия съветник в училището на вашата дъщеря - в повечето случаи педагогическите съветници са психолози и могат да ви помогнат.
Самата вие очевидно имате проблем с нервите - единственото, което виждате като изход е да "скубете" собственото си дете, защото не разбирате какво се случва с него. Държите се по-същият начин като дъщеря си, която обвинявате - за омразата са нужни двама, както и за любовта и разбирателството.
Доверието е нещо, което се гради с години, но никога не е късно да започнете да разговаряте с дъщеря си - не да менторствате и да крещите от позицията на силата и опита си, а просто да я слушате. Ако не го направите, нещата може да бъдат доста по-сериозни за бъдещето на детето ви - ВАшЕТО ДЕТЕ, госпожо, което сега не можете да понясяте.
Пак ви казвам, опитайте да се свържете със специалист - разровете се в мрежата, има доста неправителствени организации, които работят с тийнейджъри и семействата им.
Желая ви успех, дано разберете, че вашата позиция е погрешна в случая. Надявам се, че няма да ми се сърдите, написването на този дълъг пост се базира на желанието да ви помогна.

Не съм съгласна с психолозите или кокто ги наричот в училищата.Повечето от тях са безотговорни,или някой им е дал образованието.Имам няколко познати
които с тези психолози още повече объркаха децата си,както и аз моето за което ще съжалявам завинаги.Не бъркайте нещата-в българия сме където всичко все още се купува.И един искрен съвет от мен-тук в този сайт ще ви помогнат много повече отколкото ,училищен психолог.