|
|
|
Тема
|
 за работата през ваканцията и други
|
|
| Автор |
Edna (маринистка) |
| Публикувано | 06.08.06 10:30 |
|
|
не е толкова въпрос, колкото размишления на глас
да настоявам ли "детето" да си намери работа?
да му потърся ли или да го оставя да си намери сам?
а ако не иска, дали да не се нацупя / не става въпрос за пари /
дали да не му намеря фиктивна при приятели?
и като си намери и се върне с изгорял гръб и мазоли/рани/ по ръцете дали да не се почувствам виновна и да му забраня точно тази работа
| |
|
Тема
|
 Re: за работата през ваканцията и други
[re: Edna]
|
|
| Автор |
slaron (liberty) |
| Публикувано | 06.08.06 12:35 |
|
|
Така се случи, че преди 3 г. останах без работа. Синът ми беше на 17 г. Намери работа като хамалче в един магазин. Хем учеше, хем работеше... На мен ми беше много болно, че детето ми работи, а аз не. Смятах, че като родител съм длъжна аз да работя. Всички около мен ми казваха, че това е добре, нека да види "откъде изгрява слънцето" и т.н., но въпреки това на мене ми беше много тежко. Но... много си зависи и от самото дете - той си е отговорен и разумен от малък. А виж... сестра му това нямаше да го направи - просто не е такъв човек.
Редактирано от slaron на 06.08.06 12:36.
| |
|
| 
|
|
