Имам един много голям проблем, надявам, се че някой отъ вас може да ми помогне с някой съвет...
Аз съм на 20 и малко, майка ми над 50 и не е добре, постоянно се опитва да ме обсеби, живея далече от нея, тя псотяонно иска да ме вижда иска да идва тука, обажда ми се да ми оеснява че ме обича..., а като дойде е нетърпима почти всичките емоциални ресурси отиват за да приживея факта че тя е тук. Страх ме е от нея!!! Като е тук трябва да се занимава само с нея иначе ще ме побърка още повече не я искам тук! Но ако и кажа, че ще ме накара да се учствам много виновен, ще ме пречупи и после хем ще съм виновен хем ще съм изнервен от нея...
Повода да търся помощ е, че ще ме оперират по една или друга причина няма как да не разбере преди това и изобщо не се притеснявам от операцията, а от това, че никаква идея нямам как да и кажа да не идва, представете си как ще реагира като и кажа, че не искам да идва, а ще ме оперират, тя ще ме побърка, неискам да идва, но накрая пак ще дойде, а не искам!!! Най-разумното възможно решение е да не се оперирам, а това ще доведе до ще умра след няколко години, и е супер тъпо да го направя защото майка ми ще дойде, не може ли просто да не идва, не може, няма да мога да и откажа...
Как да се отърва от майка ми, не я искам!

като се вземеш в ръце и й обясниш тези неща в прав текст!
няма друг начин!

Поста ми беше малко емоционален, взел съм в ръце...
Но... аз съм се опитвал да и казвам, че не я искам тук... ако го кажа по спокоен начин, ще се започне, че това е проблем и трябва да го решим, решението е просто да не идва, но на нея това не и изнася и започва един сложен и дълъг разговор, при който не се стига до консенсус и после всички започва отначало.
Ако кажа с тоя тон с който написах първия си пост се започва, драматизиране, какво ненормално виждам в това да обича малкия си син и т.н. и т.н. неща, който ме карат да искам само да прекратя разговора, което означава да се съглася с нея.
И никога не ме остава да кажа всичко което искам да кажа, ще се разреве и аз ще спра да говоря. Ако и напиша писмо... после ще ми се върне тъпкано след време, сигурен съм че няма да стои със скръстени ръце. А аз ще се побъркам от очаквания през това време...

П.П. Държа да отбележа, че аз не съм лош син, ходя и на гости 2-3 пъти в годината, държа и ръката по погребения, мисля, че е достатъчно!

аз не бих й казала за операцията, особено ако имаш гадже/жена, която да се погрижи за теб след това, или близки приятели. Кажи й след като мине операцията и се пооправиш. (бързо оздравяване!!!)

А иначе, подразбирам, че тя е сама, звучиш като едиснтвено дете, а май не си, или? Ако не си, как се отнася към братя/сестри?...Трудно е да се дава съвет отстрани, но ако искаш да имаш свое семейство, както каза "радост": отстояваш си позицията в прав текст + повтаряне. Ако не разбира, просто преставаш да се обаждаш и толкова!

Свеки е така с мъжа ми, ще ни умори. Подкрепям казаното досега - в прав текст, без да се размекваш казваш какво искаш и какво не. Не и позволявай да те манипулира.

Да ти кажа обаче 2-3 пъти в годината гости и държане на ръка по погребения не е кой знае кво отношение към майката. Аз предлагам да изтъприш един тел. разговор седмично, да си мил и внимателен, но да държиш личния си живот далеч от нея. И да си постоянен с тия правила! Успех!

Не знам какво ни става на нас жените, ама кат родим мъжко и то порасне, чалваме се.

Бойкот на КК "Труд"

Майка ми е сама да. Имам брат но той си има и жена и дете бизнес и бла бла, майка ми го е оставила да си живее живота и сега е съсредоточена върху моя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е наистина ме изкарахте изрод заради начина по който се изказах.
Говоря с майка ми по тел много ясно, с това нямам проблеми. Ако искам да прекратя разговора лесно се намира оправдание като не ме наблюдават.
Това за погребенията просто това се сетих, майка ми като е имала нужда от помощ и съм можел и да помогна съм го правил това имах предвид, като е била зле физически и други подобни с брат ми сме се координали и не сме я оставали сама. Като и ходя на гости и има някви неща дето тя не е свършила защото не може а аз мога ги върша и т.н. и т.н. Въпреки че брат ми е доста по-близо до нея. Това което е вложила в мен не е било напразно смея да твърдя, че развитието ми и е над средното ниво...
Просто не търпя възражения върху факта, че АЗ СЪМ ДОБЪР СИН!
Т.е. виновна е майка ми не аз!!!

П.П. Така като си изкарал част от изречението ми наистина е смешно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз имам и много основателни предположения защо майка ми се държи така с мен, основателни и може би извинителни са и за нея, но как да закарам 50 и косур годишна жена, която ми е майка на психолог... А???????