Отивам вчера да взема малкия - 3,5 г - от детската градина. Заварвам го омазан до ушите в шоколад, със зъчервени от рев очи и розова цицина на челото. Възпитателките се усмихват любезно без да ми дават обяснения. Казваме "довиждане" и си тръгваме.
И понеже моят син е голям дърдорко, още по пътя към вкъщи се разбира, че най-добрия му приятел здравата го е намлатил. Причината - не разбрах. После госпожата дала на синчето ми за успокоение шоколадче, а то понеже било заето да реве от болка, не успяло да го излапа, ами го омазало по ръцете и дрехите си.
Малко съм озадачена. В къщи не раздавам сладости нито за награда нито за утешение. Не мисля, че са толкова ценно нещо. Даже напротив.
Редно ли е, според вас ,да успокояваме децата със сладости? Не възпитаваме ли така бъдещи булимици, които ще се тъпчат, за да тушират стреса?
Нищо не казах на госпожите. Чудя се дали изобщо да повдигам този въпрос, но явно това е изпитан метод , който се прилага масово в детската градина, защото сега си примомням, че преди няколко седмици синчето ми пак беше получило гумени мечета, заради някаква драскотина на ръката.

Редно е да ги успокояваме, дали със сладости или друго, зависи от нас...Аз първо бих се поинтересувала, къде е зяпала учителката, та детето е със цицини и драскотини, дали се е погрижила за цицината (лед, вода...)...Ако не искаш да му дават сладко, просто им кажи. На моя син в детската градина масово им лепяха стикери или лепенки със животни за успокоение...Сладкото беше забранено, та наградите бяха в сухари и солени бисквити

Изобщо не е редно. Това е първата стъпка към наднорменото тегло. Ядене за награда !!! Кажи им, те сигурно са убедени, че вършат нещо много правилно ! Ама като им кажеш, има да ти се чудят...

Според мен дори не са вложили мисъл в даването на шоколада - в повечето случаи това "запушва" устата и съответно е дадено с тази презумпцията "да млъкне"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз бих казала, че не искам да му дават такива неща.
За успокоение може да го гушнат и да му говорят, ама да му дават шоколад...!?

Ако трябва кажи че примерно се обрива от шоколад или нещо такова...

Въобще тези неща много ме дразнят, когато голямата беше малка и ходеше на ясли, празнували 1 юни и й позволили да изяде 100 грамов шоколад + други сладки неща (раздали им торбичка лакомства) Е, после това дете нямаше заспиване...
ТОгава бях казала да не й дават такива работи, а също и да не я насилват, ако не иска да яде блажните манджи.
Малкият ми пакостник ходи на ясли точно 7 дни и го спрях. ТОй си има проблеми и още не говори, като пуснахме го на ясли с надеждата да се отпусне покрай децата.
Първия ден се сетих за бонбоните и като отивам да го прибера, казвам на лелята, че досега не е ял бонбони. А тя ми се усмихва - вече е ял. Раздавала виолетки на децата, той също си взел, изял го и даже се подредил втори път за още.
Няколко дни по-късно се почнаха едни приказки, че детето не говорело, не давало да го пипат лелите и не искало да го хранят, и не бил за масова детска ясла и не знам какво си... И мене много ме ядоса това, защото "не можели да му обръщат внимание", а да му дават бонбони - можело... и то лелята так изглеждаше, като че очакваше да й благодаря, дето го учи да яде бонбони...
Та него направо го спрях, не точно за бонбона, ами за отношението, той е препатил доста в първата си година и изостава в развитието си, ясно ми е, ама нали затова го пускаме на ясли, да се приобщава... аз останах с впечатлението, че са го тормозили.
Сега си е у дома и го гледа бавачка, финансово ни е доста нанагорно, ама ако ще ми го тормозят, то....

Ах, това е ужасно, ама наистина така може да се изтълкува - като "запушване" на ревящия обект.
Добре поне, че цицината изчезна.

Аз бих критикувала само теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти като видя нещо нередно, защо не я попита нахилената госпожа, какво точно се е случило? Това дете е твое и когато теб те няма тя е отговорна 100% за него. Другият път не се чуди, ами я питай и ако нещо не ти харесва и кажи какви изисквания имаш по отношение на шоколадчетата.
Много шум за нищо.
Теб нали те държат отговорна за работата, за която ти плащат. Ти си човекът, който да наблюдава работата на учителките и като не му харесва да предприеме съответните мерки. Никой друг няма да му дреме за твоето дете, ако ти не изискваш и изясняваш ситуациите.
Отклонихме се от темата е ли е средство шоколадчето или не, но в случая виждях повдигнат по-важен проблем.

Каквото и да се е случило, не е толкова важно. Все пак едно малко дете често реве за щяло и нещяло. Нормално е. То все още не може да контролира емоциите си и да се сдържа като едни възрастен, например.
Аз самата понякога имам проблем как да се справя с пристъпите на гняв и рев. Всъщност справям се, де. Ама без да тъпча детето с храна / или шоколад/ и така да го уча "да си похапва за успокоение". Бях изненадана, че европейската педагогическа мисъл в лицето на нашите учителки е изостанала толкова назад.

...лицето на нашите учителки е изостанала толкова назад." - това е много добро наблюдение.
Именно, децата могат да плачат до посиняване за нещо дребно, примерно че са се сетили, че любимото им плюшено конче е вкъщи. Но пък следващият път плачът на детето може да е съвсем основателен и пак да бъде туширан по метода: На ти шоколад, за да млъкнеш.
Мисля, че българските родители трабва да разговарят повече с възпитателките на децата си, да наблюдават и да участват в образователния процес, макар и косвено с насоки. Ако учителката е на място, тя би взела под внимание твоите обяснение и предложения за детето, което познаваш най-добре и един външен човек не би могъл да знае.
Аз съм учител в частно училище в Северна Америка и работя с деца от 3 до 8г. Сравнявайки условията в България и тук, бих казала, че българският родител само може да се радва, на това, които имаме в едно детско заведение - чистота, да не говорим за храната, материална база дори. Но, българкият родител не е свикнал да изисква и да се интересува от емоционалното здраве на детето. Тук всеки родител държи да разговаря с теб как е минал денят и не толкова яло ли е детето, колкото да работите заедно върху нещо, което според родителя трябва да се оправи. Примерно говоренето на нерилични думи, споделянето на играчки, казването на благодаря и моля, способността да казва "извинявай" - тук особено се държи на последното. Родителят и учителят са екип и работят заедно. Е, друг е въпросът, че никой не смее да използва методът на шоколадчето. Но пък за останалото, българската система е много по-качествена.
Както и да е, за да подобрим качеството на иначе добрата българска система, трябва да работим заедно - учители и родители...тогава ще се доближим до "европейската педагогическа мисъл", както казваш ти. Всъщносост до модерната педагогичека психология.