Как бихте реагирали, ако дъщеря ви се окаже лесбийка?
И кое бихте предпочели- тя да крие това от вас, така както го прави от обществото, или да знаете истината? Понякога истината боли. не е ли по-добре родителите да не я подозират дори и да са щастливи? Вие какво мислите?

фундамент - сексуалните предпочитания са нещо лично, нали?

ако дъщеря ми се окаже една нещастна лесбийка, бих се притеснила точно толкова, колкото от нещастна хетеросексуална дъщеря

ако е лесбийка, която се чувства добре - много хубаво - аз съм майка, за мен е важно да се чувства добре - обичаща, обичана, доволна и стабилна - с мъж или с жена - си е нейна работа и не е продукт на моите грижи и възпитание, нито е прилично да си вра носа

ако не се погажда със себе си и представата си за света - бих се притеснявала, бих мислила с какво да помогна - имам ли място като родител в проблемите й, имам ли вина, какво да променя - бихме говорили за това...

това е, но по така поставен въпрос - не виждам нищо за реагиране

лесбийка - е и? с какво знанието за това ми пречи да съм щастлива?

ако иска - ще ми каже, ако не иска - не, вярвам, че може да прецени как е най-добре за нея и да си подбира публика за откровения

също така се надявам степента ни на близост да позволява откровения и занапред

иначе - дъщеря подлярка - много притеснително
дъщеря креслива куха фльорца - направо трайно потискащо


отговори ми, моля - сексуалността нещо лично ли е за теб?


ПП - имам и двама синове, мнението ми е валидно и за тяхната сексуална ориентация

ПП2 - тотално хетеро съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, сексуалността е нещо лично според мен и не би трябвало да променя мнението за човека. АЗ съм дъщерята, а не майката и определено се притеснявам за реакцията на майка си. Не че тя пита за сексуалността ми, но пита : "Нямаш ли си приятел? , "Кое е това момиче?", и други елементарни вапроси, на които или трябва да излъжеш или отговаряйки истината трябва да разкриеш цялата истина. А как мразя да лъжа.......

ясно

успех, който и подход да избереш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а на holograf-чето - повече увереност.
Ако ти си щастлива, спокойна и уверена в себе си... може пък да помогнеш на майка си да те приеме такава, каквато си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се зарадвам, че ми има доверие. Ще се притесня от реакцията на обществото към нея и към желанието на някои хора да я наранят. Ще я обичам не по-малко от преди да знам.

Ich bin Auslanderin fast uberall.

щото това най-вероятно ще означава, че няма да се радвам на внуци, но ще го приема. Това си е моето дете и дали харесва жени или мъже, си е нейна работа, която не променя нищо друго.

Стига простотии бе, тате!

Моя позната имаше такива притеснения, когато дъщеря и беше тийнейджърка. После реши, че не е лесбийка. Всъщност, тя е. Така че, на твое място бих казала в удобен случай. Дори да реагира зле, по-добре да е ясно какви са отношенията, вместо да ти тежи на сърцето.

Стига простотии бе, тате!

ami az imenno zaradi tova 4e 6te i stane ma4no, ne iskam da q trevoja jenata, Tq mi e namekvala, 4e znae....ama az se pravq na 3 i polovina, puk i malko me e sram....

Не бива да те е срам от това което си!
Според мен щом подозира, дори и да е малко шокирана в началото, ще приеме нормално фактите. В крайна сметка най-важното е ти да си щастлива!

Аз определено бих искала да знам подобно нещо за детето си. Първо ще съм поласкана от доверието и второ, ако родителите му не го подкрепят, в момент в който трябва да определи идентичността си, кой да го направи?

[URL=http://radiotangra.com][IMG]http://img156.imageshack.us/img156/5600/tmruserbar1v38al.jpg[/IMG][/URL]

Според мен би трябвало да знае...Аз като майка: пак бих си обичала детето точно толкова колкото и преди, важно е да е щастливо. Въпреки, че ако трябва да съм честна, възпитание ли какво...бих насърчвала/очаквала "естествения" път на развитие, т.е. не казвам на сина си "можеш да обичаш, както мъже, така и жени", а казвам "по принцип мъжът и жената се обичат, но е възможно и други двойки да има, което не значи че те са лоши"... Надявам се рабираш мисълта ми...Изборът си е на детето

Почти съм сигурна обаче, че моите родители много трудно биха ме приели като л., ако въобще...Те са супер традиционни хора, което не би ме спряло да им кажа...Истината може да боли, но лъжата още повече (сори за клишето)

аз верно че съм момче, и може да звучи по-различно, знам ли...

защо просто не хвърлиш картите на масата? знам че хич не е просто ама ако не пробваш няма да успееш. в смисъл че много неща се крепят на доверието...

всеки си има някакви неща дето се притеснява да каже. но то си е важно за теб. ако държиш на майка си като на приятел и искаш да сте такива и го кажи. просто можеш да подходиш малко по-отдалече като и го казваш.

а иначе последната дума какво и дали въобще ще направиш нещо си е твоя...

каквото и да решиш -- успех!

Здравей :)

Присъединявам се към мненията на останалите, само искам да споделя нещо от (почти) личен опит. Една добра моя позната е лесбийка, за това знае не само майка й, ами и баба й, и дядо й :) Когато още се опознавахме с нея ми направи впечатление как тя и нейната приятелка се държат едва ли не по-естествено от хетеро-двойките. После съм я питала как е реагирала майка й, как самата тя успява да е толкова естествена при положение, че живеем в общество с доста предразсъдъци. Тя каза, че е знаела за сексуалните си предпочитания още от малка и в един момент си е представила цял живот криене от майка си и всички други...идеята я ужасила, така че просто събрала сили и представила момичето на майка си не като "просто приятелка", а като интимна такава. Оказало се, че майка й през цялото време е усещала, просто не е искала да притеснява дъщеря си с въпроси ;) Та както и ти казваш, майка ти едва ли е глупав човек, сигурно се досеща, а може и на нея да й е неудобно, че собствената й дъщеря се притеснява да разкрие толкова важна част от себе си пред майка си.... Според мен няма лошо просто да поговорите... мисля, че тя ще те разбере и ще си те обича все така, да не говорим, че като й мине първоначалния шок, може да се възгордее с теб - как не се срамуваш да си това, което си, и как й имаш доверие

А относно децата - въпросната ми позната казва, че това е била основната мъка на майка й. Казва също, че тя самата иска да има дете и че би го отгледала сама, както много други майки....Всеки решава за себе си...

Успех!

ami blagodarq, 4e mi vdahvate smelost :) sabiram kuraj vse o6te za da kaja na maika si. Ne ,4e mnogo darja da i kaja, prosto cqlata tazi aktiorska igra i tezi luji me izma4vat. Iskam da sum si az, i da ne se kriq, da moga spokoino da govorq za moqta liubov...., nadqvam se i tova da stane skoro,
Otnovo blagodarq za mneniqta :)

А ти на колко си години и сигурна ли си, че си това, което си мислиш?

На 24 години съм. Дали съм сигурна.....хм, от както се помня все по жени залитам, но може ли човек да бъде сигурен в нещо такова?? Ти ми кажи...можеш ли да гарантираш, че никога няма да изпиташ влечение към представител на твоя пол? Аз защото не мога да дам гаранции, че някой ден няма да изпитам влечение към мъже......нищо не може да се предскаже. Може някой ден всичко да се преобърне. Знам ли?

Тя и сега се притеснява. Поне като разбере, ще потъгува, пък ще и мине. А така притеснението е нон-стоп. И няма от какво да те е срам. По-добре се приеми ти самата, за да можеш да живееш пълноценно, без да се криеш от тоя и оня.

Стига простотии бе, тате!

Една приятелка криеше от родителите си.
Но един ден тръгнала да пише любовно писмо на момиче и го забравила в някой от шкафовете си ли? Къде ли.... , но майка й го намерила. И ... ШОК! Такова нещо не е и подозирала. При което моята приятелка я излъга, че било шега, но много и тежеше, защото искаше да споделя с някого колко е хубава приятелката й, колко я обича, а неможеше с майка си.
Криеше го и лъжеше доста време след това - 1 година може би. Накрая всичко се разбра. И- нищо. Няма проблеми. Приемат я такава, каквато е .

Друг е въпросът, че не съм уверена, че е такава наистина. Просто беше с години влюбена в едно момче, то неотвърна на чувствата й. След това го разлюби. Лятото мина и тя изведнъж каза, че била лесбийка. Минаха още няколко години. Може би е бисексуална, незнам. Но според мен и тя незнае каква е. На 18 години става тази година и още е доста неориентирана в живота си. Ти си по-голяма и предполагам, че не си била разочарована от мъже преди това. Няма значение.

Това, което исках да ти кажа е , че ти си това, което си (ако си това, което мислиш, че си - или ако си убедена в това, дори да не си) , неможеш да не бъдеш себе си, а тези, които се намират около теб - ще е по-добре и по-леко , и за теб, и за тях, ако те опознаят, защото истината винаги излиза наяве, а разочарованието от лъжата остава. Разбира се - преди да правиш нещо, трябва да си сигурна, че го искаш, или че е важно за теб, или пък , че вярваш в него ; че ти си това и пр.

Много се надявам да споделиш с тях и нещата да се оправят. Защото моята сестра е на 27 години, омъжена е с дете , което е на 1, 6 години. Мисля, че и ти заслужаваш да имаш свое семейство и дом, така, както и тя има, а също и хора, които те обичат такава, касквато си.

Да, твоята приятелка е малка още за да бъде наpълно сигурна каква е. Не съм била разочарована от мъже. Не знам защо много хора си мислят, че това е главната причина лесбийките да са такива,каквито са. Все едно да се твърди, че хетеросексуалните са такива, защото са били разочаровани от някоя жена......
Не, че искам да занимавам хората с моята сексулност, това са глупости, но не искам и да крия.....и да не ме питат имам ли приятел и да си правят сметки без кръчмар :)

Що правиш проблем от неориентираната си ориентация?!
Ти сигурна ли си,че мъжете не означават нищо за теб,а?!

Не правя проблем с ориентацията си.Просто не искам хората да ми правят проблеми. И...да, сигурна съм, че мъжете не значат нищо за мен, поне на този етап от живота ми.

Ами ако дъщеря ми е щастлива и спокойна с друга жена, в крайна сметка ще го приема. Само ще ми бъде мъчно, че няма да имам внуци, много ми се иска един ден да имам такива и да им се радвам.

Абе те всички родители казват, че най-важното е детето да е щастливо, независимо с мъж или жена, обаче... не е точно така...
Извинявай, не искам да те разубеждавам да кажеш истината на майка си, ако вече си го решила, но просто моето мнение е, че не са много родителите, които приемат спокойно и нормално това, че детето им е хомосексуално... да не говорим, че някои изобщо не го приемат.
В тази тема прочетох за много приятелки-лесбийки, които са споделили и няма проблеми и ала-бала, но аз пък знам много истории, където много приятели/приятелки са казали и са летяли вази, имало инфаркти, бой, гонене от дома/ако живееш при родителите си/ и какво ли още не...
Не се чувставм... хммм... незнам, не чувствам че съм човека, който може да ти каже дали да признаеш на майка си, защото ти я познаваш най-добре, знаеш най-добре от всички в какви отношения си с нея и какво е мнението й за хората с "нестандартна" сексуална ориентация... така че колкото и да ти е трудно трябва сама да вземеш това решение.
Просто направи кратък анализ - пука ли ти за реакцията й? Ако не - защо? Ако да - каква мислиш че ще е тя? Какво е мнението й по този въпрос попринцип... и ако се почувстваш готова да й го кажеш - кажи й го...
Защото попринцип личния ти живот късае само и единствено теб, но все пак тя ти е майка и може би има право да знае... а и да няма, сигурен съм че би се почувствала много добре тя да знае, да те приеме, да й споделяш за приятелката си/ако имаш такава де/ и ала-бала.
Отделен е въпроса, че май наистина не си 100% сигурна дали си лесбийка... ама то кой ли е О.о
Някъде четох някаква теория, убийте ме, не помня на кой, че всички сме би-сексуални... може би е така.. но просто булшинството от хората са възпитани да имат хетеросексуални връзки, а другите просто не го приемат/както някои хетеро не разбират хомосексуализма, така и обратното, по мое мнение/
Но ако наистина не си сигурна дали си лесбийка - защо да си тровиш нервите дали да кажеш това на майка си или не, как ще реагира и ала-бала... а и представи си да й го кажеш и тя да не го приеме и да се очуждите или недай си боже нещо по-лошо и изведнъж се окаже, че не си хомосексуална...
Мисля, че първо трябва да си изясниш ясно какво искаш и тогава да помислиш дали и как да признаеш на майка си.
Разбира се, това е само мое мнение.. В крайна сметка, както отбелязах, ти решаваш какво и как ще правиш, живота си е твой ^^

Зависи на колко години е и дали изобщо е имала контакт с мъж. Може просто да не е срещнала подходящия партньор. Няма лошо да се гушкаш с друго момиче, но това рядко остава като предпочитание за цял живот.

Всъщност майка ти се притеснява от трудностите и общественото неразбиране, които можеш да срещнеш в живота си. Независимо, че често демонстрира разкрепостеност, не смятам, че българското общество е все още напълно толерантно към сексуалните различия. И майка ти, като по-възрастен и по-опитен човек, си дава сметка за това. А никоя майка не иска детето й да страда и да се бори напразно с вятърни мелници.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

иначе - дъщеря подлярка - много притеснително
дъщеря креслива куха фльорца - направо трайно потискащо

Абсолютно съгласна!
И по мое мнение, една чисто човешка не-читавост си е далеч по-депресираща, отколкото 'сбъркана' сексуална ориентация.
Пък и съвременната медицина позволява и лесбийките да се радват на собствени деца, ако имат желанието за такива. Така че кахърите за предвиждани липсващи бабини радости отпадат.

В рамките на предвидените от закона сексуални предпочитания, опасна е единствено категоричната асексуалност на потомките/ потомците. Срещу това и Природата е безсилна.


отговори ми, моля - сексуалността нещо лично ли е за теб?

Не питаш мен, ама аз все пак да си кажа.
Значи, в частта й, която е нощем под юргана - категорично да. Не си падам нито по групите, нито по инцестите (условно). И не познавам много хора, които да си падат.

Обаче сексуалността не се свежда до едното голо е*ане, някак... Видимата й част е такава, че си го отнася глобално. Според принципа 'на страха очите са големи' - хората покрай видимото могат да си нафантазират какво ли не относно подюрганието. А с озаптяването на неправомерно развихрили се фантазии винаги има проблем... особено ако са на родителите и/ или приятелите ти.

Примерно, имам си аз приятелка, случило се е и двете да сме безумно влюбени. Нищо по-естествено в това емоционално състояние да искаме постоянно да се държим за ръце, да се докосваме при всяка възможност, да се прегръщаме, да се целуваме... далеч не само по бузките. Изобщо, всичко, което крещи с огромен неонов надпис в небето: дори не можете да си представите, мили хора, какви ги вършим насаме!... А милите хора поемат предизвикателството и започват да си ги представят какви...
Случвало ми се е да ме питат дали ям и пия спокойно, само щото със същия този език... таковата... все едно другосексуалните на мен си ползват езиците само за ядене и пиене...

Тъ, да ти върна въпроса: а възможно ли е изобщо сексуалността да е нещо лично?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *Джeми* на 11.04.06 18:06.

мда, беше ми убягнал тоя все пак наличен аспект при първоначалния сблъсък с темата...


не е, в тоя ред на мисли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдам... е, проблемът е тъкмо във видимото.
Точно оттам тръгва и лаф-мотивът на стрейт-людете: нямам нищо против, стига да не ми се натрапва! (демек - да не го виждам изобщо).
В крайна сметка, съдим по поведението, а не по душевното състояние... хъм... и по фактите, а не по намеренията.

И аз се боя, че на практика нищо лично няма в сексуалността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите