Здравейте.
Аз съм онази баба ,която си гледа 15 год.внучка и имам чуството че също карам пубертет,освен в нощите в които плача дълго.От както е при нас тя спря да бяга от часовете,пооправи двойките,но нов проблем-влюбена е.
Всичко до тук нормално,момчето е малко по голямо,но това което ми харесва е че това което той каже е истината,а по моя преценка е доста разумен човек.Лошото е че тя иска да излиза почти всяка вечер-а дядо и не разрешава след 21 часа.Голям проблем-няма какво да направя,а тя буйства.

1. Говориш с дядото - поне два пъти в седмицата да и се разрешава да излиза малко до по-късно - примерно петък и събота до 10.30 - 11.
2. Говориш с момчето - ако е наистина разбрано, то ще урегулира нещата.
3. Говориш с нея кротко и казваш, че я разбираш много добре, обясняваш ситуацията и я питаш тя какво ще предложи, така че да няма разправии.
Разбира се, най-добре е, ако успееш да се споразумееш с дядото, той поне би следвало да разбере, че трябва малко да отстъпи за да се стабилизира положението - може да постави изисквания за точност, например.
Какви са неговите мотиви за налагането на вечерния час в 9?
А ти недей да плачеш нощем - досега нищо с плач не се е оправило. Вярно, че много ти се събира, ама живот - никой не знае какво ще му донесе. Явно имаш да търпиш още много и дълго...Трябва да си във форма, няма как.
Всеки има някакви проблеми и за самия човек - най-невъзможните, ама бутаме някак, живеем въпреки това. Зная колко се притесняваш и това е съвсем естествено, отговорността ти е огромна, детето - още наникъде, че и дядо за десерт /той на колко години е, струва ми се под 60 - значи не е никакъв дядо още/. Много ти съчувствам, позната до болка ми е ситуацията, в която аз съм пълнежът на сандвича и от две страни ме притискат - при мен вместо дядо, има баба - майка ми... По тая причина ние с тийна си излязохме под наем - 4 години, а от две си имаме /в съсобственост с ДСК/ наше жилище. Така си треса нервите само един път дневно с майка ми, когато и се обаждам сутрин по телефона и 24/24ч със сина ми, от когото реално нямам право да се оплаквам, защото има къде-къде по-страшни неща, но изненадите не липсват /говоря за ежедневни и неприятни/. Всъщност основното е ти лично как ги приемаш, а и аз като теб съм порядъчно изнервена и субективно всичко ми се вижда ужасно, но като оставя емоциите настрана, установявам, че най-важното е налице - детето е живо и здраво, не пуши, не се дрогира, пие рядко бира и кой знае какви проблеми не прави - до 11 вечерта си е вкъщи, а това е максимум два-три пъти седмично, иначе си е вкъщи на рс-то до посреднощ, ако ще закъснява повече - или го знам предварително, или се обажда, че е закъсал с транспорта /досега 2-3 пъти най-много/, или остава да спи където е, но ми го е обявил преди това /рядко, само на някой рожден ден/, все пак има шанс да завърши гимназия и то много добре /тази година е абитуриент/, ама го помързява доста и има часове, на които не иска да ходи - ей с това ме вбесява и там са ни разправиите... Ежедневна битка и обяснения, че остава месец до финала... Абе...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

1. Говориш с дядото на тема: "Това, което се прави след 21 часа, може да се прави и в 14 на обяд".
И наистина е така - за секса, пороците и нещастните случаи вечерен час няма.

2. Говориш с девойката на тема: "Възрастни хора сме, притесняваме се... и искаме да си лягаме вечер рано".
Демек да вдене някак си, че докато тя е навън вечер, вие се тормозите, не спите, чакате я.

В резултат - може да ограничите вечерните излизания до 1-2 пъти седмично (петък или събота вечер примерно), с уговорката да се прибере преди последния транспорт и да звъни преди да тръгне (обикновено прибиранията са най-опасни). Ангажирай момчето да я взима от вас и изпраща до вас - ще го спечелите бързо за каузата "по-рядко излизане вечер".
А... и поговори внимателно и с двамата (по отделно) на тема безопасен секс и предпазване от забременяване. Време си е.

бтв има случаи, в които точно любовта и гаджето са стимул за оправяне на успеха в училище . Особено ако младежа си учи сериозно или поне я насърчава да не загърбва даскалото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро утро,

Много благодаря момичета за топлите отговори-но поне за сега тези варианти са изключени.Въпреки че вашите отговори винаги ми дават сила да продължа напред.Лошото е че за 6 месеца си разстройх нервната система,много.Не е лошо детето просто има нужда от родители които да го разбират.Беше излязла една вечер и в този момент се появи баща и.Изчака я-тя се прибра точно в 9,разкрещя се и й каза вечерен час до 8 (аса.Просто си замълчах тогава,но снощи избухнах,не вярвам повече да се видим с него,сега е ред на дъщеря ми.Не може родители да повтарят непрекъснато че са се отказали от нея.Тогава защо идват у нас?Та ние и без друго си я издържаме.
А за дядо и-след 11 клас може да отиде на вечерна дискотека-край.А сега е в 8 клас .Зная че е малка,но какво да направя,искаше само да види какво е там.Но градът ни е малък,познаваме се и дядо и ще научи и ще си я върне у тях............. .
Баща и казава"Да ходи-да става проститутка" иде ми да го убия.А за момчето
не пуши,не пие-,не го познавам но по нейните думи,не и дава да облича къси поли,да се гримира,кара я да чете.
Ако тя беше мое дете,нещата щяха да са по съвсем друг начин.На 50 год съм, а се чуствам на 1000.Много благодаря за за всичко.

Djena,
ako tova momche e tova koeto go opisvash i i deitva polojitelno, po-dobre go vikaite v kashti vmesto da hodiat po zavedeniata

много си го закъсала...
И то не толкова с детето, колкото с възрастните около теб.
В този случай ти остава последен вариант - правиш грандиозен скандал с всички тях.
Не знам дали съм права, но имам усещането, че всички само нареждат, заплашват и си заминават, а ти гледаш да покриеш криво-ляво нещата за твоя собствена сметка и собствен гръб. Те очевидно не са свикнали да те виждат ядосана, май досега си се свивала в себе си и в сълзите си и вече никой не вярва, че и ти имаш нерви и предел. Смятат, че можеш всичко да изтърпиш - по-лошо - че си длъжна да го направиш.
Таман един як скандал ще им дойде неочаквано- ама такъв с крещене и трещене, че да се запомни и да почнат да се съобразяват с теб.
Не съм живяла в малък град, само съм слушала как е там и наистина мълвите са гадно нещо, комшиите - клюкари - също. А и фактът, че всички се съобразяват с това какво ще кажат хората, сякаш хората се пържат вместо теб в казана.
Аз не съм привърженик на разправиите, като теб все се старая да ги потуша и естествено то ми се отразява. Но съм забелязала, че в редките случаи като ми падне пердето и спре да ме интересува какво ще стане нататък, изведнъж се оказва, че не е невъзможно да те забелязват по някакъв начин и да се съобразяват с теб. Някой път деликатността се оценява като малодушие, уви, и трябва да ти излязат бесовете, че да се разбере за какво става дума.
Ще им се не види на твоите близки и роднини
Освен да нажежават обстановката и да се разпореждат, нещо друго правят ли?
Почни от дъщеря си, след това подхвани мъжа си, ама не кротък разговор, те от това не разбират явно. Действаш на принципа на изненадата - никой не очаква от теб да се опълчиш и да отстояваш мнението си - като го гледаш това дете, да са така добри да не ти се бъркат. Ама и работа...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Анбра,

Много благодаря за отговора-мислех да си сложа въжето.Толкова съм объркана и притеснена че не виждам изход от никъде.Всеки минава дава си нарежданията и толкова.Примирих се да стоя в къщи/работя на комп./съобразявам се с толкова хора.... и какво.Нямам сили повече а и не ми се иска да се боря,а да се карам никак.Май всичко вече ми е все едно.В момента тя е навън с приятелчето си.... до 20 часа,идва си и сълзи,че не е бебе и т .н.
Зная че трябва да се прибира рано-но да си влюбен е хубаво,а трябва да сде съобразяваш с всеки.
Някога бях млада,и се борих всякак за децата си,добри хора станаха-само дето не им се иска да се разбират със собствените си деца.
Идва единия-отказвам се от нея.
Идва другия -и той и казва че се отказва от нея,но като не забравят да издадат заповеди.
Уморих се да се боря с тях толкова години,НЕ МИ СЕ ГЛЕДА ПОВЕЧЕ РАЗПЛАКАНО ДЕТЕ.
Благодаря ти, ти си помагала не само на мен,но и на всеки тук.Нямам представа от годините ти,но си умна и мъдра жена.Дано всичко онова за което си мечтаеш да се сбъдне.

Има трудни моменти всеки от нас, а понякога има и по-трудни от трудните... Знаеш, случват се такива периоди и изглежда ти си в някой от тях в момента. Сега обаче трябва да им покажеш, че няма да се примириш - то, че на тебе уста не ти се отваря е глас не ти се слуша ми е напълно ясно, но в случая даже не става дума за теб, а за детето. Нашата /лична/ вече е изпята, радостите ни идват отвън, от децата и затова сме длъжни да се борим докрай за тях. Зная какво ти е, самата аз често съм в подобна ситуация, дето ми идва всичко да зарежа и да побегна някъде, ама не става - има отговорности, сами сме си ги поели и ще си ги довършим... Даже не те нас ще довършат, защото това е най-лесно и прекрасно да легнеш и да умреш - никой не ни е обещавал обаче лесно и прекрасно в живота, че да го държим отговорен за нещата, които се случват. По една, или друга причина това си е наш избор - направили сме го, сега ще се борим. Така е.
Освен това как познаваме, че нещо е лошо, ако не като го сравняваме с хубавото? Значи знаем кое е хубаво, значи и такова е имало и реално още има и то ще дойде, няма къде да ходи иначе Не всичко е лошо на този свят - по равно е, наистина е по-равно. Внучката ще порасте и както явно всички сте се женили млади, не много далеч във времето ще имаш и правнуци И тогава други неща ще те вълнуват.
Поеми дъх, мила, и гледай напред. Но преди това се защити - разгони ги всичките с всичките им заповеди и изисквания - да си гледат работата, щом на теб са поверили детето няма какво да се бъркат. Нали не я искат и си я прехвърлят като горещ картоф! И им се навикай едно хубаво - хем ще те оставят на мира, хем ще ти имат уважението занапред. И се разсърди, и не им говори. Знам, иска се много твърдост за тези неща, особено когато по природа си кротка и сговорчива, но нямаш избор, повярвай ми. Вкарай в действие ината си - ще ти помогне. И мисълта, че никой освен теб няма да защити това дете.
Иначе съм ти кака - на 53 ще стана след 4 месеца... Ама още се водя млада майка - синът ми е на 18 и половина

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.