Здравейте,
Имам втори брак и живеем с дъщерята на съпруга ми от неговия предишен. Тя е на 17, като е живяла винаги с майка си, която миналата година се преместила да живее в друг (далечен) град и беше естествено момичето да остане да живее с нас. Аз имам дъщеря на 20, но тя не живее при нас, а самостоятелно.
Проблемите не започнаха веднага, поне в началото нещата вървяха доста добре - аз се грижех, като не натрапвах присъствието си - тя си имаше майка и нейното място никой не би могъл да заеме, а аз си имах дъщеря, на която мога да кажа всичко и да си споделяме. Опитах се да се държа приятелски, изведох я навън няколко пъти "по женски", дискретно я питах за училище, за гаджето и пр. деликатни теми, опитах се също да я накарам да разбере. че в нашия дом има някакви правила като във всеки дом, като например след нахранване да си сложиш чинията и приборите в миялната. Понякога съм молила баща й да поговори с нея за неща, които тя упорито не желае да приеме (например да ни уведоми, че приятелката й ще остане за през нощта у дома). Съзнавам, че нивото на възпитанието и семейството на майка й, където е отраснала са на другия полюс от моите възприятия за това и съм се примирила с мръсотията и хаоса, на който тя не обръща внимание.
Проблемите започнаха, когато тя започна да разиграва спектакли, възползвайки се от родителите си, които не общуват помежду си. Ако по някакъв повод баща и откаже късно излизана пред седмицата, тя започва да плаче, крещи и да повтаря, че има депресия. Ходи с баща си на лекар, дадоха и хапчета, от които е взела само 1. На следващата депресия, майката се появява и драматично я взима със себе си за няколко дни из курорти. С две думи: проблема е, че това момиче не желае да чуе думата НЕ на нищо, което е поискала.
Днес съм истински разтроена, поради факта, че получихме пак огромна сметка за телефон и сметката пак е направена от дъщерята на съпруга ми. Като тръгвах за работа помолих таткото да поговори с нея ДЕЛИКАТНО и когато той и се обадил, тя му е заявила, че ще си плати и още, че майка и е тук и в момента е с нея и даже, че майка й ще и даде пари за проклетата сметка и с две думи започнала да му крещи и нещата пак са се обърнали в друга посока, след което тя се е прибрала в къща и си събрала багажа - по средата на срока - крещейки му е казала, че отива да живее с майка си и се е качила в колата й. Е, оттук нататък е ясно - той страда, а аз съм виновна, че тя си е тръгнала. Истината е, че аз не се чувствам виновна - и моето дете да беше направило такава сметка, пак щях да разговарям с нея по този въпрос. И даже не е въпроса за сметката или за пари - въпроса е в отговорността, която всеки трябва да си поема, за всичко което прави. Или когато сгрешим(всички грешим), просто да се стараем да не повтаряме същата грешка.
Добре, а къде греша аз?

Проблема е че както казваш родителите не общуват помежду си и използват детето за реванш. Тя пък е достатъчно хитра да се възползва от липсата на обмяна на информация и да получава каквото пожелае - свобода, безнаказаност, задоволяване на капризи.
Има и известна доза стремеж да ти прави живота черен, явно внушен от майката и да мъчи бащата с чувство за вина.
Ти не можеш в никакъв случай да бъдеш медиатор между бившите съпрузи, а и двамата трябва да осъзнаят че има за какво да си поговорят и да възприемат единна позиция. Малката сигурно разказва на майка си ужасяващи измислици за да й ходи по акъла, да я взима и да се появява драматично.

В отговор на:

---

аз съм виновна=== аз не се чувствам виновна

---

Да, така е - родителите не общуват помежду си, винаги са воювали, самодоказвайки се кой е по-добър родител. Разговаряла съм със съпруга си, че най-добре би било да се обади на бившата си жена и да сподели с нея неща за детето им, но той не иска и да чуе за това. Права си, че информацията се изкривява от дъщерята по начин единствено удобен за нея. Пример за това е исторята вчера, когато майката без да знае изобщо подробности около телефонната сметка, решава да я плати, доказвайки се пред дъщеря си как с един замах решава нещата и я закриля и разбира. Идеята не е да се вземат пари за телефона, а девойката да осъзнае, че не може безотговорно така да продължава, очаквайки че така или иначе сметката ще е платена.

Не, не ме е обвинил, той вижда, че аз полагам усилия за добър климат в къщи.
Логизмът е точен, почти съм убедена, че някога при спор например, ще изкаже точно това вътрешно негово обвинение към мен, просто защото ще го боли за детето му повече, отколкото за мен и ще му трябва само афект,за да го изкаже.
След което ще последват извинения.
И колкото аз да не съм виновна (и да не се чувствам виновна), чувството за вина ще ми е внушено.

Разбираем е простеста, който детето има и изразява към света и несправедливостта в него. В случая в известна степен е насочен към тебе, баща си и вероятно и към майка си...мисля, че поравно към всички. Към тебе не е персонално обаче, към друга на твое място, същото щеше да е. Ами, за детето е несправедлив света, защото е нарушено равновесието, от което се нуждае най- много всяко дете до почи 20-тата си година. И ако не с телефона, с друго ще е...не си виновна ти, а и никой нищо не може да направи, детето след някоя и друга година ще си е хванало пътя и тези проблеми ще са отминали и забравени за вас, но...те остават траен отпечатък в психиката и поведението на детето, и в по- голямата част от живота си мисля, че ще отмъщава за тази несправедливост на хората, които ще са около нея..и е тъжна, че осакатяваме много деца и бъдещи големи хора, майки...не знам, че могат да го раберат само хора, които са били в положението на детето с разделени родители...аз съм..и съм пораснала...и виждам и сега в действията си осакатеност от несправедливостта , нанесена ми като дете, а нищо не можех да направя да се обичат родителите ми...

Разкарай дъщерята от дома си, да я няма, да не живее с вас. Иначе може да ти съсипе семейството и да ти скапе отношенията с мъжа. Да пуснеш дъщерята от пъвия брак в къщи е все едно да пуснеш предишната жена на мъжа ти. От тях двете нищо добро не чакай и не се опитвай да се помиряваш и да им се харесваш. Дистанция и дъщерята - вън!Хай със здраве!

Добре де, Дианче, тоооолкова ли е важно след вечеря първата работа да е всеки да си сложи посудата в проклетата миялна???

ами, все пак си знаела, че има дете от първия брак, трябвало е да предвидиш /дори хипотетично/ възможността това дете да живее с вас и да си дадеш сметка би ли могла да издържиш....
няма как да не си виновна в неговите очи - както се казва, кръвта на вода не става.

не и е кеф на жената, разбирам я, все пак да гледа и търпи чуждото дете?! не вярвам и тя да е безгрешна, нищо, че тук се представя за мила и грижовна мащеха