Искам да ви попитам дали гледате куче у дома и как се "разбират" то и децата, а също и как стои при вас въпросът с хигиената?
Моите деца ми дават зор да си вземем куче, но най се притеснявам от косми, болести и разни такива.
Моля ви да споделите опит! Благодаря предварително!

Да, имам куче вкъщи. Съвсем спокойно съжителства с децата. Имам го отпреди да се омъжа и да родя децата и все още си го гледам. И през ум не ми е минало да го подаря или изгоня.

Когато децата се родиха ограничих достъпа му до помещенията, където те спят и играят. С космите няма как да се справиш, освен с редовно разресване и почистване. Аз имам коли, та съм наясно по въпроса с космите. При тях те са в крупен излишък. Къпя го редовно, давам си му таблетките редовно, ваксинира се редовно... Толкова за болестите. Досега, да чукна на дърво, не сме имали проблеми, а имаме куче от 20 години.

За децата е много добре да растат с куче. Поне аз така мисля. А ако са по-големи и може да им се гласува доверие да полагат и сами грижи за него - още по-добре за тях.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Точно затова се навивам и аз - всички, с които говоря, казват, че е чудесно за децата! И съвсем определено ще вземат участие в грижите за кучето.
Благодаря за отговора, все пак някой с опит
Малко ме притеснява това с птичия грип - все пак кучетата ходят навън, душат... Надявам се да се справим

"....съвсем определено ще вземат участие в грижите за кучето.."
това са само надежди, имай го предвид
ако можеш да поемеш поне 2 пъти на ден разходка, миене на лапи корем и муцуна след всяко излизане, няколко пъти на ден бърсане на подовете, криене на всичко за ядене ... това щото приемам че не си маниачка на тема чистене ...отделно разходите по имунизации, прегледи, хапчета от време на време инциденти и съответно лекар
и най-важното - кучето ти става най-малкото детенце .... няма отърване - обичаш го и толкоз ...
ама пък си е нещо прекрасно и "то единствено ме посреща с искрена радост и неподправено обожание независимо от всичко" :-)))))
и разумно си изберете породата!

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

Здравейте! Обожавам кучетата, но не бих си взела в къщи такова! Децата много ме молеха, но това си е голям ангажимент. Като знам, че ентусиазмът им ще се изпари след известно време..., пак мене си ме чака! Да не говорим, че ако тр. да пътувате - тр. да молите баби и дядовци да се грижат за него... А и в двустайния панел само ще се мъчи, горкото!

Здравей ! Да . имаме кокер шраньол на 5 години . Всички у дома много го обичаме. Грижите по него са мнооооого . Да имаш куче - това е много сериозен ангажимент и отговорност. Навсякъде е с нас - при пътуване . почивка. Сега обаче не си представяме живота без него ! Ако си готова да приемеш у дома още едно дете . което никога няма да порасне - действай ! Децата ще бъдат наистина щастливи с него ... а твоята работа и грижи у дома ще се удвоят ... Само те съветвам да помислите добре каква порода да е ! И постави предварително условие - децата да го извеждат на ежедневната разходка ....ако са ти достатъчно големи за това ...Успех !!!

Ако имаш допълнителни въпроси - питай ! Все пак сам с 5-годишен опит... с една от най "лигавите" и очарователни породи ...

Искам, не искам - кучето е вече в къщи. Хъски е, на 1 год. Синът ми - големия е достатъчно голям да го води на разходка, не знам дали дъщеря ми ще се справи, тя е в 5-ти клас. И двамата тържествено обещаха , че ще се грижат за животинката, ама докъде ще я докараме не знам. Таткото и той каза, че ще се включва, но като се има предвид, че го няма по 12 часа в къщи...
Много е сладка, кучката, много любвеобвилна, обаче много косми пуска
Не съм превъртяла на тема чистене, но обичам да ми е чисто, подредено и как ще се справяме с хигиената - това се терзая

4estito !!!da vi e jivo i zdravo jivotin4eto !!! Na tatkoto izob6to ne raz4itai ....A decata trqbva da svikvat s otgovornostta ...Ot kosmite - spasenie nqma .4isteneto , mieneto na poda stava ejednevie ...6te svikne6 ... Sega vnimavaite na parvo vreme s disciplinata , 4e nie na6iq taka go razglezihme ...sega ni se e ka4il na glavata ...

Ей това е истината.
Самопочиства се. Косми се сезонно, реше се лесно (ако се случи такава, която дава, иначе е невъзможно). Изяжда си половината косми и после ги изплюва по пода. Малко е гадно, ама се свиква:)
Самозабавлява се- с разни играчки, жички, светлина от лазерче- супер забавно.
Не е прекалено емоционална като кучето
Понякога не дерат. Ако случите на котка.
Понякога не чупят.
Общо взето от пет котки, които са ни прекрачвали прага, само една ставаше за домашна и още живее с нас. Въпрос на характер.
Когато женските котки се разгонват, е супер забавно:)
В никакъв случай котарак- маркира територия! и после къщата мирише на лъвска бърлога, без майтап
Най-хубаво е да гледаш аристокотка- глезана.
Обичат да ритат маслини. МНого е забавно.
Може да се забавляват и с билкови таблетки с валериана.
Готино е и като си намерят нещо меко и започнат да "тъпчат" по него с крачка.
Не се извежда. Котешките бълхи не скачат по хора.
Чете мисли и само да си помислиш, че ще я къпеш, се покрива.
Хубавото е, че се къпе един път годишно и то само ако я полази бълха през лятото.
Живее по-дълго от кучето и не изглупява, като стане на 10, даже стават по-хитри, като стари карате-майстори- спят си, а са супер жилави и силни и като трябва се изстрелват.
Имах една котка, която можеше да носи пръчка. Молив по-точно.
Има биологичен часовник и събужда при успиване. Хапе безпощадно по босите крака. Добре е за събуждане на деца за училище. Тича по тебе и не ти дава да заспиш.
Уличните котки също са хубави.
Козината им не мирише.
И хиляди още прекрасни качества. Както се вика- котките са новите кучета:)