Не знам къде бъркам-имам внучка на 14 години- почти винаги е живяла при нас-буйна и сприхава е ,така че когато е при родителите си,винаги я бият.Доста бой е отнесла от тях-но с дните става все по лоша.От 2 месеца
е отново при нас-но усещам че с всеки изминат ден става все по злобна-винаги налита на бой,сприхава,спори с учителите.Вчера без видима причина избухна и изпочупи доста неща в къщи с думите"и какво ще ми направиш",естествено плача-не мога да викам да се карам и т.н.Откакто е при нас ходи на училище влиза в часовете започна да учи-но този неин бяс-имам чуство че ще направи нещо в такъв момент.Исках да отидем при психолог но те не желае.Такива изблици са рядкост,но все пак ги има.В останалото време
е кротка и тиха.Децата от класа започнаха да я избягват,тя от малка винаги казва истината и това отдалечава повечето деца от нея.Родителите и не я искат,другото им дете е кротко и тихо и предпочитат него.Какво да направя,как да се държа с нея...... . Отношението и към мен е безупречно но другите хора около нея?

Съчувствам ти искрено.
Тези изблици на гняв са много уморителни и неприятни, отвратителни направо.
Единственото, което виждам е в никакъв случай да не загубиш нейното доверие и отношение към тебе.
Оттам нататък - само любов и безкрайно търпение.
Предполагам, че наведнъж са се струпали три неща при нея - не може да не разбира, че родителите и я отхвърлят, по характер си е буйна, а прибави към това и възрастта и нещата стават чудовищни направо.
Единствено ти можеш да и повлияеш поради факта, че с теб се държи добре - очевидно ти си единственият човек, когото зачита и повече от ясно е защо. Значи детето си е съвсем нормално - на доброто отговаря с добро. Затова приласкай я още повече и полека-лека я накарай да се замисли върху нещата от живота и как са свързани помежду си. Не, не във вид на лекции, морал, укори и обвинения - във вид на разговор случаен и по повод, намеци, подмятания уж небрежни. Ще разбереш много от нейните причини. Нейната агресия, според мен, се дължи именно на неприемането и от най-близките - родителите и.
Тя е щастлива с такава баба като теб - колко ли деца имат този късмет... Мисля, че и тя го разбира, но това не намалява болката и...
Кураж и много търпение ти желая!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Те, според мен, родителите са за бой. Не се възпитава 14 г. момиче с бой. Да не говорим за отношението - открито да предпочиташ едното си дете!
Може да се консултирате с психолог без тя да знае. Но й трябва най-вече топлина. По този начин ви предизвиква. Явно е едно много наранено дете.

Боже, боже, колко мъка имало на този свят....
Трудно е да се дават съвети. Какво да ти кажа - бъди търпелива...лесно е да се говори.
Защо тогава все още имат родителски права над нея..
Какви хора!!!!
Истинските виновници са те!
Детето е техен продукт.
Жалко.

Благодаря ,Ви толкова сте мили и добри-очаквах укори от вас ,за това че съм я прибрала,а Вие ме разбирате толкова добре,даже не се реших да вляза в сайта,след толкова много сълзи очаквах укори-повечето познати ми казват-върни си у тях-да отговарят те.Въпреки всичко от вчера нещата са много по добри при нас-два дена вече сме добрички-все едно ангел имам в къщи,но докога ли-няма значение ,аз съм безкрайно търпелив човек-благодаря на всички,въпреки че съм на 50 години понякога и аз се обърквам,май съм забравила какво е да си на 14.Целувам ви от сърце и още веднъж благодаря

Е как няма да я прибереш - какви хора са това, не разбирам, които те укоряват? Направо недоумявам - ами единственото съвсем мъдро решение е твоето - това е дете, това е твое внуче! Боже Господи, наистина ли са толкова лоши и егоисти хората...
Ти си поела такава отговорност, която заслужава респект и възхищение и нищо друго!
Радвам се, че нещата са се поукротили, таман да можеш малко да си поемеш въздух и да се убедиш сама, че си на прав път. Но, естествено е да се поразбъркат отново - не губи кураж, тая работа с възпитанието е една крачка напред, две назад понякога...
Стискам ти палци, убедена съм, че ще се справиш и детето при теб ще намери оная обич и разбиране, които му липсват вкъщи. То ще отговори подобаващо на тях, децата, за разлика от възрастните, рядко са предатели...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Благодаря ,тази вечер е направо невероятна-правим цветни свещи за коледа
толкова ми е спокойно,че е около мен при това тиха-по красота прилича на ангел,не мога да си обясня защо не я искат...нервна и избухлива е понякога но
когато е тиха-нима може така да се живее,толкова ме боли,преди малко между другото спомена че ако ние умрем и тя ще е между нас-плаша се,от думите и,никои не знае какво може да му се случи.А колкото до хората те я виждат от другата страна..когато понякога избухва.Всеки които ни види си мисли (е сме майка и дъщеря,и тя колкото и да ми обяснява че съм много по..
от майка и ,зная че душата я боли че не я искат ,а започва да мрази брат си,който е невероятно тихо дете-не ми дава да го прегърна.Боже какво става на тоя свят-защо дава деца на хора които не ги заслужават,а други страдат за тях.

Много се радвам за вас. Ако можеш, намери Пилешка супа за душата на тийнеджъра - прочетете я и двете. Спомням си историята за 1 момиченце, прехвърляно от дом в дом, на приемни родители. 1 жена го осиновява и то прави всичко възможно да я предизвика, защото не иска да повярва, че тя ще му бъде наистина майка и няма да го върне в дома. Желая ви хубавите моменти да стават все повече.

Всяко дете си намира човека, който го обича и разбира... Твоята внучка те е намерила теб и не иска дори да си помисли и на шега, че може да те загуби - значи детето си дава сметка какво си за него, вкопчила се е в теб и не иска да те дели с никого, затова ревнува от брат си. Тя смята, че него достатъчно си го обичат майка му и баща му, не може да не страда от това, че някак я отхвърлят, а е още дете и не разбира, че момченцето няма никаква вина ... Не можеш да и се сърдиш, трябва да я разбираш и много да я обичаш, да излекувате заедно травмираната и душичка...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Аз съм израстнала без майка и знам, че никоя баба не може да я замени. Не ми харесва обаче това "Нямам сили..." Трябва да си уверена в себе си. Ако трябва плюй по майка и, но и покажи, че тя е при теб не защото родителите и не я искат, а защото ти избираш силните на деня.