Синът ми е 2-ри клас, справя се с материала, но трябва все да му вися на главата. Иначе нищо не пише. А това не е много възможно, през деня е сам, вечер пишем до късно...Вашите ученици сами ли си пишат домашните? Как се справяте?

Да, абсолютно.
Дъщеря ми е първи клас, но много бързо сама свикна да си пише домашните, да си приготвя чантата и изобщо всичко за училище. Много сме говорили, че трябва да се учи да се справя сама, за да бъде по-самостоятелна. Тя само ми носи тетрадките, за да видя готовото домашно и най-вече да проверя математиката, но вече и това все по-рядко става, защото смята правилно и аз й имам доверие. Пък и какво като отиде един ден с 1-2 сбъркани примера по математика? Ще си види грешката и другия път ще внимава повече.
Но честно казано повечето деца в класа й си пишат домашните с родителите си и дори те им приготвят чантите. Почти всички. За момчетата знам, че е малко по-сложно - по-трудно им е с четенето, писането и съсредоточаването.

Здравейте!Надявам се да ви бъда полезна,защото освен майка съм и учителка по професия.Моят син е вече на 15 години,т.е. ученик в 9.клас.Не е никак успокоително,но обикновено отношението на детето към училището проличава още в първите години на обучението.Това,че синът Ви се справя с материала ,не е достатъчно,тъй като заниманията вкъщи,и то системни и ритмични ,са много важни.Сина ми и до ден днешен трябва да го подбутвам да работи вкъщи,иначе и той се справя .Мисля,че трябва да бъдете доста настойчиви,но и търпеливи в усилията да убедите детето,че това е неговото задължение,което то трябва да изпълнява така, както вие изпълнявате своите.Можете да измислите различни начини за стимулиране.Предполагам,че нямате нужда от идеи за това.Пожелавам Ви успех!

Почти нищо не правя с нея - имам дъщеря в първи клас. Само проверявам написаното. Говорим си с нея, че училището е нещо много важно, че всеки има някакви задължения и т.н. Може и до самото дете да е, моята е самостоятелна, но и аз съм реагирала и на най-малкия повод за пренебрегване на домашните . Случвало се е да е забравила нещо да напише или направи; не се карам, не викам, но съм искала веднага от нея решение на проблема - ако може в момента да го направи, ако е късно остава за другия ден в двоен размер... Прави ми впечатление, че наистина не го приема като наказание, почти винаги съм я оставяла тя да реши как да компенсира пропуска.
Може би има значение, че тя обича училището . Обича и да я хваля/т и не пести поводи за това .
За мен първите училищни години са важни не толкова заради материала, колкото за навиците, които създават.

Аз имам дъщеря в първи клас. Не се налага да й се виси на главата. С нея се занимава баба й и тя досега не се е оплаквала, че трябва да упражнява натиск върху малката, за да си подготви домашните. Аз съм с нея само през уикенда. Тогава й казвам "Сядай да пишеш" и отивам да си върша работата. После проверявам, след като тя е дошла да ме извика и ми е казала, че е готова. Явно баба й така я е научила - да се проверява домашната. Не проверявам какво има за домашна, дали всичко е написано, а написаното дали е правилно. Тя е стриктна и си знае и помни какви са й домашните. Досега не е пропускала или забравяла домашни или част от домашни. Вече имаха няколко контролни, за които аз разбирам когато ми се донесат за подпис. Резултатите са й добри и без излишни усилия и засилен контрол от моя страна. Засега съм доволна.

Дъщеря ми по принцип е съвестна, отговорна и дисциплинирана. Нищо подобно не мога да кажа за брат й и догодина предполагам, че с него ще пеем съвсем друга песен. Не знам дали е по полово обособен признак това разделение или просто двете деца са с различен темперамент, но в това отношение двамата нямат нищо общо.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

При вас може и да е така, но при момичетата въпросът стои по различен начин. Те са по-отговорни, по-организирани, абе...ние жените сме засемени от друго тесто...

Здравей!
Големият ми син е в трети клас и също сам не може да се справи с домашните. Доскоро не работех и се занимавах с него вкъщи и все с подканяне от моя страна се сядаше да се учи. Но от два месеца ходя на работа и вечер изобщо нямам време да се занимавам с него. Първата седмица го оставих и получи две-три забележки за ненаписани домашни. Стресна се и сега си ги пише сам, а аз ги проверявам. Но трябва да спомена, че среща големи затруднения в подготовката си вкъщи. И от други родители чувам, че материалът им е доста усложнен, почти всеки ден има домашни, които сам не разбира как да ги напише. А за разказвателните предмети - нямам думи...Принуждавам се аз да му ги преразказвам, за да ги разбере.
Наистина при момчетата е по-трудно да им се създадат навици от нач.класове да учат самички, но и учебния материал не е за хвалене, а да се оставят неподготвени е по-лошо, отколкото да отделяме по някой час дневно да учим и ние родителите с тях.

Моите ходеха на занималня до втори-трети клас. След това започнаха сами. Ами, справят се. Никога не съм им висяла на главата. Намесвала съм се само, когато учителите нещо не са обяснили и виждам, че проблемът е в неразбиране, а не в неучене. Но това е било не повече от два-три пъти. Според мен основното е някак да убедиш децата, че е срамно да не знаят. После те сами се справят. Убедила съм ги общо-взето, но не мога да кажа как.

Стига простотии бе, тате!

Абе искам да ви питам, как така проверявате дали е написано правилно, или дали задачите са верни. И като проверите, после какво? Поправяте грешките и го карате да си напише пак задачите верно ли? Ако е така, те се ли губи малко смисъла?Питам просто да ми обясните какъв е механизма.
Благодаря!

Проверявам домашните, ако има грешка някъде го карам да чете или смята и да се опита сам да я открие, после да я поправи. Сам си поправя всичко, обясняваме грешките, така че да не се повтарят.Правим упражнения върху сгрешеното.