Здравейте! Знае ли някой дали в София има религиозно училище и ако има къде е то? Питам защото скоро синът ми ще бъде ученик, а е много притеснителен и добър, и някак си не се вписва в общия фон на децата- хулиганчета. Затова се опасявам, че в друго училище ще бъде подложен на тормоз от страна на нахаканите деца. Или пък ако можете да предложите друго училище, където децата са толерантни и никой не би допуснал насилие над по- слабо дете. Часно училище не мога да си позволя, тъй като сама отглеждам детето си, а и имам особено мнение за децата там. От преподавателка в такова училище знам, че децата й казват "Виж какво, нашите ти плащат и затова не можеш да ми пишеш 3, пиши ми 6"

Успех ти желая.
Много трудна задача имаш, наистина... И мен този въпрос изключително много ме притеснява. Не толкова къде да си дам детето да учи, защото все още нямам дете, а по-скоро защо днешните малчугани са толкова агресивни и какви ли възрастни ще станат, щом още като деца се убиват и осакатяват...
Имам обширни преки наблюдения върху различни групи деца и ми прави впечатление, че всяко следващо поколение е от все по-агресивни деца, които не зачитат авторитетите и имат натрупано много голямо вътрешно напрежение, което избива навън.
Не знам какво е решението на тази ситуация.
Аз лично ако сега имах дете, на което му предстои да стане ученик, като прочетох темата за насилието в класната стая, щеше да ми се изпари всякаво желание да записвам детето си на училище и щях да му наема частни учители.
Не ми се ще изобщо да се поставям на мястото на майката, на която посред работния ден детето и звъни плачейки за да и каже, че друго дете от класа му е блъскало главата в стената и в пода...
Логично е човек да си каже, че не може нещата да са чак толкова зле... Но... преди време ми разказаха за случай, в който двама ученици хващат едно дете от класа и го изхвърлят от прозореца на стаята, която е на 2-рия етаж... Ей така, за майтап! Става дума за ученици в гимназия...
Като си помислиш, дори и детето ти да не стане пряка жертва на такова насилие, то няма начин да не стане поне свидетел, а и това не е малко.
А когато не можеш да получиш никаква помощ от родителите на детето хулиганче и когато видиш, че те го подкрепят и едва ли не нахъсват, тогава какво му остава на човек...
Та така, успех ти желая с намиране на такова училище. Дано наистина да има такова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази агресивност идва от:
а) телевизията
б) усещането за безнаказаност
в) липсата на ред и неспазването на порядките

Сигурно има и още неща, но тези, които посочих не са във възможностите на родителите да ги контролират.

И някак си не може всички да знаем, че се шири насилие, а да не правим нищо и само да го констатираме.
Нека да решим какво може да се предприеме и наистина да се заловим за работа.
Пуснах тема за кеча, върви я прочети, моля те и дай някаква идея.

Друго ми дойде на ум.
Ето, в темата за зарибяването. Авторът предупреждава и казва какво става в училище, имаше родители, които едва ли не изкритикуваха него.
Нека да си изравним стандартите и да се знае на коя страна сме.
Ох, ядосах се малко повечко отколкото трябва, но наистина вече ми писна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Религиозното училище дали е най-доброто решение?
Детето може да иска да се развива в друга насока!
Въпросът трябва да бъде решен генерално.
Ако всеки реагира, а и тук все умни глави сме се събрали, - не може да не измислим нещо.
Просто всички сме потърпевши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях чула преди време някъде, че съществува такова и че децата там се възпитават в уважение към ценностите и са толерантни едно към друго. Мене това най- много ме интересува, иначе по всички предмети мога да му помагам и да учим и повече по нещо, ако представлява специален интерес за него. Имам приятелка например, която от някоко години живее в Италия и съответно там учат децата й. Има страхотно връщане към религиозното и в 90% от училищата преподават монахини, които учат децата на добро. Аз също разглеждам това от към добрата му страна, много по- рядко може да се чуе, че едно дете е било или нагрубило друго, ако пък станело нещо такова, монахините вдигали врява до бога и въпросното дете трудно намирало къде да продължи да учи. Ей, такива неща си мисля, защото детето ми е наистина много кротко и чувствително и за нищо на света не бих го пуснала в джунглата.... на глутница освирепели кучета..дето са свидетели на крясъци и побоища всеки ден в къщи..и на следващия ден повтарят чутото и видяното върху другите деца.

Чувала съм за такава градина - "Нова поколение". Ето ти линк към една тема в бг. мамма, където има добри отзиви:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=10145.0
Ако се свържеш с тях, може би ще те насочат и към училище.
В семинарията "Св. Иван Р" приемат едва след 7-ми клас доколкото знам...
Питай най-добре в този форум:
http://forum.logos-bg.net/index.php?sid=3a91bd0b9131c913922914acaefdd251

Ами дали пък с частните учители няма да се появи и липса на общителност и слаба комуникативност?Един ден като му се наложи да учи в университет и после да си търси работа, това ще му тежи доста...Това го казвам само като предположение, за всяко дете е индивидуален случая респ.подхода.

Аз лично бих инвестирал в курсове по самозащита и то не проформа, а доста последователно обучение в тая насока.Може да се окаже че и там съществува проблеми с агресивна среда-тогава ще потърся индивидуални методи за обучение и то от хора професионалисти и с подход.В крайна сметка дори да намеря идеалната среда, това няма да е излишно.А и е спорт все пак...
Тогава вече ще има основа на която да реагира адекватно спрямо агресията, но остава проблема със свръхагресията-тоест как да избегне случаи на откровенна саморазправа и заплаха за здравето и живота му.Не просто шега, не просто закачки и остроумни забележки, а същинско нападение-за съжаление не липсват такива случаи.Не трябва да страда егото на детето, нито чуството му за лична свобода и право.Но трябва и да се изгради подход за самозащита и чуството кога трябва да отстъпи в името на собствената си безопасност.Не със страх в сърцето, а със гордост и увереност.


Елате повече!

Извинете, но заглавието ме стресна сериозно! "Училище за добри деца"!!!!!!
Прощавайте, но средностатистическите държавни училища да не би да са за "лоши деца"?
защото детето ми е наистина много кротко и чувствително и за нищо на света не бих го пуснала в джунглата.... на глутница освирепели кучета..дето са свидетели на крясъци и побоища всеки ден в къщи..и на следващия ден повтарят чутото и видяното върху другите деца.

"Глутница освирепели кучета" - кой ви дава право да наричате по този начин деца!?
Ето от къде тръгва агресията, от такива родители, които учат децата си, че всички останали без изключение са "хулигани" и "глутница кучета".
Драга Мом, имаш основание да се притесняваш, ако синът ти, като теб обижда другите деца, ще яде бой по 3 пъти на ден!

Не мисля. В днешно време има много възможности човек да е част от общество и това общество да не е непременно класа в училище.

Но мен по-скоро друго ме притеснява. Цялата работа с тормоза е в това, че по-силните тормозят по-слабите. Но не по-слабите физически, а тези, които изглеждат някак си податливи на тормоз - по-слаби психически. Не знам дали разбирате какво имам предвид.
Има много деца, които не могат да се бият, но съучениците им не ги закачат, защото излъчват самоувереност.
Затова не мисля, че бойните изкуства не са решение. Аз разбира се едва ли ще пропусна да запиша бъдещите си деца на бойни изкуства, предвид каква мания сами на самата мен, но причината не е в това да могат да се предпазват от насилие от страна на други деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Друга Ели,
Ако забелязвате, никого не съм обидила, а знам защо така задавам въпроса. Всеки си знае детето. Моето наистина е много добро, в смисъл, забелязала съм, че дори и когато го бутат и удрят, или обиждат, той не се отбранява дори, да не говорим пък той да прояви агресия. Въпреки моите съвети да не се оставя, той просто си е такъв, добър..или не знам как да го кажа по друг начин- малко смотан. И на пързалката прави път на всички, и накрая той се качва. Предстпои му да тръгне на училище и съм адски притеснена, защото няма да съм там, за да го защитя, а той сам не би се защитил. Единствния изход за мене е да учи някъде, където децата се възпитават в толерантност едни към друго и никой по никакъв начин не би допуснал насилие над което и да е дете.
Съжалявам много, ако вашето дете е по-скоро от арогантните, не го приемайте лично, просто търся най- доброто за добро дете, като моето, което в нашия свят си е по- скоро изключение и минус..но..какво да се прави.