Един ден като му се наложи да учи в университет и после да си търси работа, това ще му тежи доста

Абе в университета точно този проблем го няма. Не си спомням колега да е трошил зъбите на колежка. Дали защото се влиза с конкурс или защото студентите като правило са вече приключили с пубертета, но няма такова чудо.

А колкото до комуникативността, то там въпросът е много сложен. От комуникация до комуникация разликата е голяма. И трошенето на зъби може да се разглежда като комуникативен акт, защото със сигурност носи някакво послание, но когато работодателите изискват "комуникативни умения", обикновено имат предвид нещо друго. Колкото до малтретирното дете, то може да стане толкова необщително, че не е истина просто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Антропософията е едно крило на теософията, създадено и оглавено от Рудолф Щайнер след скъсването му с теософите през 1907 година.

А по въпроса дали е религия или учение няма да се произнасям, защото не знам коя е инстанцията, упълномощена да раздава такива титли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе в университета точно този проблем го няма. Не си спомням колега да е трошил зъбите на колежка.
Не е заради това, а защото издевателството няма непременно формата на трошене на зъби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вместо да търсите такова специално училище,да потърсите специалист психолог?има някаква причина,детето ви да е както казвате -смотано.Изглежда,че няма никакво самочувствие,подтиснато е и може би не е и щастливо...
Психолога няма да му смени характера,но ще му помогне в много отношения,вие струва ми се ,сте на погрешен път-както казва Мърррр,сега добро у-ще,после работа,после пък няма да има добра булка за него,според вас...

издевателството няма непременно формата на трошене на зъби.

Вярно е. И там точно е разликата между цивилизованата среда и нецивилизованата. Не в съдържанието, а във формата.

Обаче, има опасност детето, израсло в гаменска среда, да научи гаменските форми на издевателства и агресия и да не научи цивилизованите /а те ми се виждат много по-полезни от гледна точка на университет и намране на работа след университета/. Освен това, в гаменската среда има опасност детето да остане без зъби.

Та по въпроса за добротата на дицата, не знам какво да кажа, но по въпроса за средата.... убедена съм, че тя има значение. Голямо при това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей! Не е толкова просто. Аз също на 3 години и половина го дадох на детска градина. Той всяка сутрин се молеше да не го водя. Той беше единствен, който влизаше в градината без да плаче, с раничка на гръб и ме поглеждаше така, сякаш ми казваше: "Добре, отивам на смърт, щом ме изпращаш", на 8-ия ден го взех в тежко състояние, почти беше спрял да говори, започна се едно ходене по лекари и по мъките, което още не е напълно приключило. Сега всичко почти е наред, но се страхувам да не се повтори кошмара, защото втори път аз самата не бих издържала....не знам какво да правя, решила съм, в краен случай да го водя като частен ученик, но да го предпазя от униженията и от лошите...аз също съм имала проблеми в училище, подигравахами се, че съм дете на разведени родители, били са ме, но аз съм по- силна, а синът ми е друг.....и затова съм много изплашена къде ще учи...

Не, работим с психолог ежеседмично. Но въпреки това , както казвате, няма да му смени характера. Аз също съм се чувствала по подобен начин понякога, ни при детето ми това е по- силно изразено, имам предвид, чували ли сте израза:" Този свят не е за мене, прекалено е лош.."Не можем да сменим света, просто пуснах темата, защото е възможно от родители да чуя за някое училище, където е по- сигурно и по- толерантно, някак си..и пак ще се повторя, децата се възпитават в толерантност и не се допускат грубости. Може да ви звучи малко утопично, но съ длъжна да потърся. Ако бяхте на мое място със сигурност , бихте ме разбрали:), сега не съм сигурна, че разбирате какво тояно имам пред вид, вие просто си мислите, че съм някоя глезла, на която целия свят й е крив за нещо и се мисли за най- добрата...което съвсем не е така, а се опитвам да намеря начин да предпазя крехкото си дете.

имах един такъв съученик, който за пръв път видях в 11-ти клас... и изобщо не беше някакъв смотан загубеняк :) Контактен, дружелюбен, спокоен... много уверен в себе си и адски надраснал възрастта ни. Учехме заедно за кандидатстуденстки изпити една компания и ми направи впечатление, че на него най-лесно му се отдава - беше си свикнал да учи по този начин... от 3-ти клас е бил частен ученик.

Самочувствието на базата на лични качества и постигнати успехи е много по-стабилно и ценно от това, което се получава от гърба на мама и татко. Уважението на съучениците освен да се извоюва, може и да се спечели... но за това трябва самото дете да е много уверено в себе си и в качествата си, а това зависи адски много и от теб. Може би на сина ти му трябва още малко време, за да повярва в себе си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересни неща прочетох.
както се казва обаче истината е някъде наоколо- тя не е в нито едно мнение и същевременно е във всяко мнение.
просто за всеки човек си има място на този свят, но не е лесно да си го намери.
Очевидно Мом смята да ограничи и отдели детето си, защото това е най-добро за него и нищо чудно да е така. пожелавам успех и на нея и на детето и и дано то се чувства добре там в малката частица свят, която е подходяща за него. има и такива хора и те се чувстват добре. бих ви казала - потърсете ги, но те не се показват, не се афишират и може би затова са добре.
успех

Много ти съчувствам, това е наистина труден и сложен проблем, все някакво разрешение обаче трябва да има. И то такова, което е дългосрочно, не просто да се спаси моментът. Защото ще се появи друг момент и трети, и четвърти... Не би могло да е така цял живот, сама разбираш - ти не можеш и не бива да си непрекъснато до него и да се чудиш как да предотвратиш всяка трудност. Може би наистина е нужна помощ отвън, не съм специалист в тази област, но съм педагог в известен смисъл. Наистина ми убягва чисто медицинската страна на проблема, а очевидно тя съществува и не бива да се пренебрегва. От педагогическа гледна точка обаче всяко обучение е до някаква степен насилие върху обучавания - зависи много от учителя да направи този процес приемлив и поносим за децата, свеждайки до минимум тази му страна. Значи освен обкръжението от деца, ти трябва да намериш и подходящите преподаватели и така задачата ти остава почти без решение, предвид факта, че средното образование е 12 години. И задължително ще срещнете не един, а много учители, които ще го разстройват по някакъв начин.
Затова си мислех, че постепенното, но на моменти несъмнено болезнено интегриране би било най-доброто решение. Но това трябва да кажат психолозите и лекарите във вашия случай, който е явно по-особен.
А лошите са на всяка крачка, уви... И той все някога ще се срещне с тях.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.