|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: Mom]
|
|
Автор |
Mъppp (прекрасна) |
Публикувано | 20.01.06 18:52 |
|
После ще му търсиш университет за добри деца, работата за добри хора. И когато се сблъска с някои неща - защото животът като цяло не е много толерантен, какво?
| |
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: Mom]
|
|
Автор |
Jennifer:) (приветлива) |
Публикувано | 20.01.06 19:45 |
|
Вчера ти бях отговорила, но нещо стана с връзката ми....
Да ти кажа честно, никак не ми звучи добре това монахини да обучават деца в светско възпитание.
За Италия не знам какво е положението, но не допускам и там монахините да са добре подготвени по физика, напр. За България пък да не говорим.
Ходенето на училище си е ходене на училище. Ако е въпросът, повечето от пишещите тук могат да обучават децата си до ниво 12кл. без проблем, обаче съвсем друго е детето да комуникира със специалисти, които да изискват, употребяват терминология, организират дискусии, да има конкурентната среда на класа, детето да общува с връстници и какво ли още не.
В училище не се учи само наука, а и много други неща, вкл. и не много добри. Това си е част от процеса.
| |
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: Mom]
|
|
Автор |
anbra (коя ли е тя) |
Публикувано | 20.01.06 21:04 |
|
Струва ми се, че би следвало да тръгнеш в по-различна посока от тази да търсиш училище за "добри деца", а именно да помогнеш на сина си да се впише в реалния живот. Предполагам, че не е ходил на детска градина и това ще му е първото съприкосновение с някакъв колектив. Навремето, в моето детство, детските градини не бяха чак толкова разпространени като форма и мен ме гледаше баба ми вкъщи. Имах си и една приятелка от същата кооперация, с която си играехме на двора. С нея всичко беше ок, но ако дойдеха други деца, аз изпадах в паника и моментално се прибирах вкъщи. Тъй като можех да чета и пиша от доста малка, реши се да тръгна на училище, току-що навършила 6 години /тогава се изискваше разрешение на министерството за такива случаи/. И още помня ужаса на първия учебен ден - аз се запънах с две ръце на входа на училището, обезумяла от страх, тъй като, видите ли, там има страшно много непознати деца... И ревнах от безпомощност. Никакъв проблем с материала, но куп проблеми с децата - бях на всичкото отгоре и най-ниската и като ни строяваха бях все на опашката, а зад мен вървяха най-високите момчета... И естествено с удоволствие ме настъпваха и аз си губех обувките, те ми се смееха и подиграваха, а аз ревях буквално всеки ден и всеки път като тръгвах на училище, треперех като лист. Тогава, не помня кой беше, при един разговор на тази тема с родителите ми, които се бяха видяли в чудо, беше казал - "така е като това дете го гледахте в саксия". Аз го чух и страшно се обидих, помня го обаче и до ден днешен и, въпреки че умирах от страх като всяка майка, още на 3 години изпратих сина си на градина. Не искам да си спомням за първите дни - не знам той колко е ревал там, но аз се издувах от рев вкъщи, убедена, че някой ще му направи нещо и се явявах първа да си го взема, успокоявях се чак като го видех жив и здрав. При това с ясното съзнание, че не реагирам като нормален човек. Но никога не му показах страховете си, които продължават и до днес, когато е вече пълнолетен, тъй като мисля, че е добре, особено за един мъж, да се научи да живее с другите, да се ориентира в средата си, да се очупи в нея /има рискове всякакви/ и да е в състояние да си живее сам живота. Лоша услуга би направила на детето си, което толкова обичаш, ако го изолираш от действителността, ако го направиш съзнателно неконкурентноспособен, ако го лишиш от развитие естествено и нормално, така както го е заложила природата у всеки един от нас. В израстването на един индивид има и добри, и лоши моменти, и е нужно той да е подготвен за тях - колкото по-рано се адаптира към естествените условия, толкова по-добре за него. Твоята история ми прилича на тази, разказана от Борис Виан в "Сърца за изтръгване" - ако имаш възможност, прочети я. Може би ще погледнеш нещата от друга страна.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: else]
|
|
Автор |
Frysco (невъзпитан) |
Публикувано | 21.01.06 10:27 |
|
E ето, изучаването на боини изкуства (зависи кое точно де) дава и самоувереност.Или поне някаква основа върху която да се гради такава...
Е, няма обща формула,подхода е индивидуален спрямо всяко дете, но нали разискваме въпроса как да постъпим ако детето ни е плахо и ще бъде обект на тормоз?
Преди всичко трябва да се знае откъде точно се корени проблема, какво го е предизвикало.Може да му е част от характера с които природата го е дарила-тогава е най трудно, да научиш детето че другите деца не са винаги добри, че не трябва да гласува доверие на всички.
А, много интересно-ако имате във вкъщи обратния случай, дете което тормози слабите, какво ще направите?Познавам родители които се гордеят:"Той е силен!Строява ги всичките...", но това е глупаво.
Елате повече!
| |
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: Mom]
|
|
Автор | Kим (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.01.06 16:35 |
|
Здравей.
Мои познати от Пловдив последователно записваха децата си в арменска детска градина и след това в еврейско училище, като и на 2-те места децата са били наполовина българчета. Страшно са доволни, и от възпитанието и от хубавата обстановка и на 2-те места.
Те споменаха, че в София мисля имало еврейско училище и също било много хубаво.
| |
Тема
|
Валдорфско училище
[re: Mom]
|
|
Автор |
Maktub (обичаща) |
Публикувано | 21.01.06 22:07 |
|
Здрасти,
информацията, която мога да ти дам е все още в проект за съжаление, но ще стане един ден реалност, надявам се. Става въпрос за Валдорфско училище. Там цялата система е съвсем различна и децата учат всичко чрез игри, рисуване, пеене и изобщо изкуства. В България все още няма такова училище, но например в Румъния има 15 такива и още мноогооо в целия свят.
П.П. Да добавя, че не става дума за секта!
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Maktub на 21.01.06 22:12.</EM></FONT></P>Редактирано от Maktub на 21.01.06 22:14.
| |
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: Kим]
|
|
Автор |
Jennifer:) (приветлива) |
Публикувано | 22.01.06 10:11 |
|
Евреите и арменците са доста затворени общества.
Много ги уважавам и са ми много симпатични, но никога не бих записала детето си в арменско или еврейско училище, защото без избщо да е нужно, ще го поставя в положението да е различно и то да стане малцинство.
Най-малкото, ние не знаем езика.
Имаме си много хубави училища, само трябва да си вземат мерки да се оправи дисциплината в тях.
Ние, родителите, също можем да изискваме.
| |
|
Това училище за магьосници ли е?
От прочетеното в сайта (признавам, по диагоналната система), оставам с впечатлението, че става въпрос точно за секта, пък дори и самата дума "секта" да не се употребява.
| |
|
В Еврейското училище не са много децата, които говорят Иврит. Специално това не е проблем. Както и не е вярно, че едва ли не са на групички там.
| |
Тема
|
Re: Училище за добри деца
[re: Mapчeтo]
|
|
Автор |
Aминa (пътешественик) |
Публикувано | 22.01.06 12:13 |
|
Имам ученичка от Еврейското училище, детето казва, че почти няма евреи там, учи се на български, а в междучасието никой не си говори на иврит, щото видите ли му е роден език... Евреите в България имат за майчин език българския...
А за арменците... виждам ги колко са затворени и колко плямпат арменски нон стоп, съседите ми са смесен брак арменец - българка .... не ме разсмивайте
Ich bin Auslanderin fast uberall.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|