искам да си поговорим за българското училище.
малко ми е трудно да напиша така раз-прас точно какво ми е на душата, но ще се опитам
от доста време имам светоусещането, че нещо в училище тотално не е наред
и не става въпрос за министри, за реформи в учебната система и прочие
просто виждам как училището с неговата организация тотално изостава от реалността и от живия живот

виждам българското училище като един дъъъълъг подлез, в който децата влизат на 7 години - рошавки такива едни, цветни, различни - и в края му излизат "общественополезни", роботизирани, що годе научени да учат.
а къде остава мисленето? защо в училище почти никой не те учи да мислиш със собствената си глава?
разбира се леко преувеличавам, но само леко)))

нямам поглед отвътре за другите системи на обучение, въпреки че доста чета и се интересувам - отстрани погледнато е друго

та.
пиша тази тема, за да ви помоля да направите нещо за мен.
представете си, че имате възможността да предложите на вашите деца да ходят в някакво училище от напълно нов вид.
напишете ми как според вас изглежда то, според вашия днешен житейски опит

моля ви, не си слагайте никакви бариери на мисленето, не отчитайте никакви факти, като например задължителни програми от министерството и прочие

помислете си само какво е това, което бихте искали детето ви да получи в училище
и ако имате и всякакви други идеи свързани с тази тема ще съм благодарна да ги чуя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от magnet на 08.11.05 11:39.

Интересна и трудна тема поставяш за разглеждане.
Мисля, че донякъде е въпрос на умствени възможности и предварителна работа с детето до училищна възраст. Това показва моят опит. Доволна съм от българското училище, защото имам самочувствието, че съм подготвила детето си. Всичко опира до нивото на развитите на логиката на детето. Ако няма логично мислене, детето се опитва да наизусти урока си и след време го забравя. Натрупва се много материал, който просто минава покрай погледа и слуха на ученика и в крайна сметка се явяват много пропуски. Сигурно е, че трябва да се работи /под формата на игри/ с едно дете от най-ранна детска възраст и то да попива знания и начин на мислене от родителите си, от книжките с картинки /а ако се научи да чете по-рано и от детски енциклопедии/. Нали печелившото правило е 99% труд и 1% талант. Убедена съм, обаче, че не с всеки биха се постигнали желаните резултати, защото хората се раждат с различни заложби. Май заобиколих темата, но трудно бих могла да предложа друг модел за училище.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По този въпрос сме се замислили отдавна. Аз също съм изчела маса литература, защото моето дете е едно от тези, които не се вмества в стандарнтите очаквания на учителите.

Според мен, той е изключително дете - умно, съобразително, досетливо, умее да прави повече неща от връзстниците си, НО... не може да помни като тях, да наизустява материала и да го осмисля по предлагания стандартен начин.

Ето защо, след много четене, след разговори и контакти стигнахме до изводите :
1. Нашето училище, и въобще стандартното училище, даващо академични знания на децата е на задоволително ниво. Вярно е - трябва да се ходи по частни уроци, да се занимаваш извън училище, да се харчат пари, но в крайна сметка от училище излизат добри професионалисти. Стига да не са си купили дипломите.
2. Но това училище не е всичко! И ако беше, за какво трябва да съществуват семействата, приятелите, ...., групите по интереси и т.н. Разбрахме - НЕ МОЖЕ ДЕТЕТО ТИ ДА Е НО ВИСОКО НИВО, АКО ТИ КАТО РОДИТЕЛ СИ НА НИСКО!!!!! РАЗБРАХМЕ, ЧЕ ПАРАЛЕЛНО С ДЕЦАТА, ТРЯБВА ДА УЧИМ И НИЕ - ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ. Само тогавма нивата се изравняват и се постига ефект!!!!!

Но какво да учим? Естествено не матиматика, физика, химия, география и т.н. Не да стоим над главите им и да ги надзираваме. Това е нещо изучавано на много места. Включително и във вашия, и в нашия център. В нашия, защото хората дошли да повишат собственото си ниво ще могат да ползуват отстъпка за децата.

Вижте! Трябва да се научим да разбираме децата си! Даги обиаме такива каквито са - много умни (повече от нас), много напористи, непримирими, ДОБРИ деца.

Опита, кото имаме показва това!!!!!!

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

темата е интересна и значима!
Аз съм мислила много по нея и съм се лутала в избора на училище и учители, които няма да създават "квадратни глави". Не можах да се примеря с факта, че първото ми дете, влизайки в училище, започна да губи живеца и индивидуалността си . Това беше потресаваща гледка . Сменях училища и правих рисковани стъпки , за да намеря учители с които да говорим на един език като възпитатели и хора. И стигнах до решението за себе си и детето си .
Училище "Рьорих", в което дъщеря ми е от 4 години, не потиска вродените и качества и стимулира развитието и. Активността и предприемчивостта се стимулират в децата чрез участие във всякакви по вид и мащаб проекти.
Като на игра те участват в списване на вестник , създават научни проекти ,
съдействат издаването на книги и подготвят представления. Общуването между учители и ученици е лишено от формалности и е много топло.
Учителският състав в голямата си част е на много добро ниво. Е , проблеми има - базата е по-лоша като площ и възможности от повечето държавни училища,до скоро имаше проблем с дисциплината в средния курс и т.н.
Малката ми дъщеря от 1 година е там и не загуби оригиналността си.
Става само по -организирана и отговорна .
Та за мен желаното училище е нещо в този порядък с още по-голям размах
и респект към личностното развитие.

извинявам се на всички писали, че още не съм им отговорила, но нещо не ми стига времето

пуснах темата и в клуб 40-50 и там се получи интересна дискусия
ако ви е интересно може да я прочетете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз накратко, че съм работна

искам училище, в което се прекарва много време и се учи бавно и с възможност да препускаш по някой предмет, а по друг да спираш и да си отдъхваш, с много упражнения, в което упражненията са ПРЕДИ лекционната част, където е възможно

пояснявам - искам да се научат да извеждат правилото от дадени примери, а не да зазубрят правилото и да го откриват после след примери - това също работи, но основно докато се занимаваш с темата

след като го изведат успешно, да им се даде общоприетата формулировка

училище, което задава на учениците сами да си намират задачите - хич не е лесно да си изнамериш сам тема за курсовата работа примерно, трябва доста да се почете и да се помисли...

представяш ли си една семинарна форма на работа по бълг. л-ра, където всеки представя по един или двама автори - и той решава кое да четат съучениците му задължително и кое не е задължително, но го препоръчва... и кое смята за губене на време и защо..... ЗАЩО... И представяш ли си да имаш втори - контролиращ ученик, който да трябва да прецени работата на първия, тоест да може да потвърди или да обори схващане.... иха, размечтах се и стана дълго....

такива неща... по-малко декламиране и повече отговаряне на трудни въпроси


пример - изпитват те по история - не ставаш да пееш имена на министри, партии, кабинети и години, а отговаряш на въпроса кое според теб прави впечатление през периода и защо е обособен именно така, а не с плюс още пет години - кое е различното със следващия и предишния... за да отговориш на тоя въпрос, трябва да си чел МНОГО, ама много повече, отколкото е дадено в учебника, и сто процента ще ти влезе някоя и друга дата и име на министър... пък и ще можеш да прецениш със собствената си глава написаното в учебника...

разбираш какво имам предвид

а аз имам към теб друг въпрос - вижда ли ти се възможно легализирането на домашното училище в БГ (нямам предвид неговите религиозни форми, без да ги изключвам) - въвеждане на държавни изпити за всяка година, на които домашно образовано дете да има право да се яви и да си получи държавната тапия след това - като в Щатите

пусни един сърч за home school и кажи... на мен ми е адски привлекателно, представям си колко добре би било, ако не ми занимават децата с изрязване и апликиране НИТО един час, щото това вече са го правили доволно много в градината и го умеят чудесно... колко добре би било да се промени 80% от съдържанието на читанката и по музика да се учи солфеж... и да се слуша музика, да могат да разпознават произведения, а не да рецитират, че музиката на Марин Големинов, е и това, което сме свикнали да наричаме българско - без да могат да разпознаят Нестинарка... А с математиката какво времегубене е... в момента във втори клас дъщеря ми прави в училище неща, които можеше преди две-три години - да извади 18 от 102, и учи таблицата за умножение, която научи лятото в занималнята при брат си, часовете за нея за дива скука...

И мисли и по въпроса такова едно училище да не бъде съвсем разоряващо за родителите с повече деца... макар че не би ми се свидило...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ET на 12.11.05 11:28.

Представям си училище полезно за по-нататъшния им практически живот. Училище, което не ги затрива като личности, а което се възползва от даденостите на всяко едно дете за целите на обучението. Което означава гъвкавост, днес тя липсва изцяло. Мечтая си за училище, в което липсват всички видове наказания, защото успява да мотивира децата и да ги накара да търсят сами отговорите на различни въпроси. Това означава промяна на програма и учебно съдържание в посока облекчаването им от излишни информации. С идеята, че ако някой се интересува от дадена наука, в днешно време може сам да намери необходимото за разширяване на знанията си. Методът на преподаване, мисля си, трябва да бъде симулацията на реални ситуации. Сложното е, че предварително не се знае накъде ще тръгне часът и значи преподавателят трябва да е на доста високо ниво, достатъчно комбинативен и креативен. Тоест не на варианта - за днес съм подготвил еди какво си и не излизам от тази рамка. Проблем - подготовката на преподавателите. В програмата трябва да е заложен необходимият минимум /но реалният/, а докъде ще се разшири зависи от интереса и хода на часа. Друг проблем - нужни са много усилия за антиципирането на хода на урока, не става само на база импровизация, а осмисляне и обмисляне, както и дарба да се канализира неусетно и незабележимо. Не говоря и за материалите, които освен фантазия, желание за работа и време, изискват и средства. Симулацията е отворена игрова ситуация и се насочва в непредсказуема посока и именно това я прави и интересна, и трудна за практикуване. Плюсовете и са, че се създава естествена необходимост от определени знания, които се усвояват по-лесно без принудата на урока тип лекция /каквито са повечето уроци в днешното училище/, а и конкретните ситуации, в които тези знания се усвояват, ги правят по-трайни, поради връзките, които се създават по време на работа. Но, както вече споменах по-горе, за подобен подход се изискват неимоверни предварителни усилия от страна на преподавателя, чиято роля е помощна и донякъде скрита в рамките на часа. На преден план са учениците, техните интереси и потребности.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

В по-горните класове има точно такива упражнения по музика, за които споменаваш, тоест да разпознават музикални произведения. Честно казано, вече не помня какво правиха във втори клас. Това, че дъщеря ти се справя по-добре от останалите е много хубаво. Ако можеш да й помогнеш да се развива, независимо от формата на обучение, ще е полезно за нея. Ама ... като цяло моделът ти е трудно приложим за голяма част от учениците. Може би отново трябва да се прави един предварителен подбор кой би се справил и кой не. Ти разсъждаваш от позицията на твойте /да ги кажем трийсетина/ години житейски опит. В седми клас се побърках да пиша доклади по различни предмети. Не защото синът ми е тъпанар, а защото нещата не му бяха интересни. А пък и информацията я взимахме от Интернет на руски и за мене беше по-лесно да превеждам и да отсея важното. Интересуваха го компютрите и в тая област се развиваше, както и сега /съвсем не става дума само за игри/. Помагах му за училище, за да има време да се занимава с извънкласни дейности като чужд език, спорт, танци /брейк/. Не съжалявам, но и не казвам, че това е най-правилното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите