Искам да ви попитам, възможно ли е наистина една майка да държи повече на едното си дете - син, отколкото на другото - дъщеря. Това не се изразява в явен тормоз или нещо такова, но имам чувството, че го има.
Сигурно тук има доста родители, ще ви бъда благодарна ако споделите.

по-вероятно е така да ти се струва!
често някои от децата - обикновено по-големите - си мислят, че малките са по-обичани, но то е защото като по-големи - вече - трябва да делят родителската обич на две...

ами - не ставай мнителна...

простак, простак - но вече европеец!

Абсолютно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата са си деца, но родителите никога не биват напълно безпристрастни.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

повече или по-малко не се сещам в какво точно го мериш

еднакво ми пука дали са добре психически и физически и тримата

когато дъщеря ми падна от дърво и после й оперираха далака, усещането беше същото, както когато синът ми падна от колелото и си счупи постоянните предни зъби, или когато малкият ми син просто се загуби на пазара, та виках полиция, защото половин час не можех да го намеря

като количество мисля е еднакво и ми се струва изврат, когато срещам хора, при които не е така

(пример за изврат е баба ми - идва вкъщи, вижда на десктопа ми снимка на баща ми, който е нейно дете и почина, и ме пита това чичо ми ли е...)

но има разлика в начина, по който се изразява, самите деца са различни и това, което работи с единия, рядко работи с другия


с големия ми син е достатъчно след скарване да му кажа "МИР" и ме разбира от половин дума, аз него също, лесно си общуваме и без много думи, и със

от само себе си се получава

с дъщеря ми ми е драстично по-трудно, изисква много повече отделено внимание, много усилия да измисля подходящата за нея форма, много повече внимавам да не я обидя с нещо, защото се разбираме по-трудно и ако за брат й нещо, което съм казала, е ясно и в корените си, за нея не е и може неочаквано да прозвучи обидно

е, да, ама аз не си обичам това дете по-малко - значи гледам да компенсирам липсващата лекота с повече старание и внимание - просто си меря повече думите, обяснявам едно и също нещо по няколко начина, че да съм сигурна, че не е чула нещо, което да й прозвучи неприемливо...
и редовно я питам как се чувства, какво мисли и дали е доволна от начина, по който си говорим, та да мога овреме да се коригирам

с малкия още е рано да се каже, струва ми се, че не е мое копие като батко си, но пък няма склонността да страда от това...


на твоя въпрос - за мен не е възможно, но пък познавам хора, за които е

все пак идеята, че само родителите са отговорни, е заблуда, децата си имат своята роля във връзката и също си я играят по различен начин... аз нямам братя и сестри, но отношенията с майка ми бяха доста обтегнати и съм сигурна, че ако имах, щях да си мисля, че тя обича брат ми или сестра ми повече

но всъщност не е нужно да имаш съперник, който да обира родителската любов, може и едно дете да си и пак да не ти стига или да не знаеш как да си я поискаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз като дъщеря от край време си имам това усещане, че майка ми е по-привързана към брат ми(който и е първо дете), макар и добре скрито и покрито и не мога да дам конкретни примери... понякога си мисля че си въобразявам, а понякога ми се струва много реално... Като родител не мога да дам мнение, защото имам само едно дете засега, но това ми чувство ме спира да да имам второ, поне засега.
Обаче пък баща ми като че ли беше по-привързан към мен, дори аз го усещах. В резултат май брат ми се превръща в копие на баща ми.

Редактирано от Maktub на 03.11.05 08:31.

Според мен,родителите обичат еднакво децата си,но винаги имат по-голяма слабост към детето,което е по-близо като характер като неговия.Независимо дали е момче или момиче.Какво ще кажеш за баща ти? Може би брат ти си задава или ще си задава такъв въпрос за него.

Да, възможно е.
Естествено зависи от много неща и не е задължително това да е случая, но се случва понякога.
Сещам се за две-три такива семейства.
Не смятам, че родителите трябва да бъдат обвинявани, ако проявяват предпочитания към едно от децата си, защото все пак децата са различни, нормално е.
Но ако го показват, ако децата го усещат, това вече е много лошо.

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.

Да, тук някои много точно са го описали. А за да обобщя - просто децата са различни и отношението към тях трябва е различно. Оттам изглежва на пръв поглед, че едното дете е предпочитано повече или по-обичано.
На мене лично ми се струва, че не бих могла да фаворизирам единия за сметка на другия и обратно. И двамата ми сина са ми много свидни.
Е, ако имах дъщеря - не знам, дали ще имам различно отношение към нея.
Все още не съм компетентна.

Защо винаги в такива спорове изтъквате критични моменти?

Нека да погледнем поведението на родителите в ежедневието и отношението им към децата им при нормални условия.
И също не става въпрос, че самите деца са различни характери и това от самосебе си означава, че родителите се отнасят различно към всяко едно от тях.
Става въпрос напр. за това как да речем една майка говори все за едното си дете и как за другото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите