Синът ми е на 13. До началото на учебната година въобще не съм си мислила, че ще имам някакъв грандиозен проблем с него. Всичко вървеше добре, убедително даваше разни обещания и ние с баща му му вярвахме. Отивайки на родителска среща се оказа, че положението не е толкова цветущо. Гледаме го ние в къщи, питаме го, а той - по този предмет готов, по онзи готов, домашните написани. Позволих си да проверя - гледам, някакви инфантилни домашнички. На въпроса "толкова ли само трябва да отбележиш по еди кой си въпрос", той натъртено, на висок глас ми заявява "ти какво искаш, госпожата така е казала" и т.н. "Ок" казвам, "но да не стане издънка...
Е, издънката стана, аз порядъчно се скарах с една от госпожите, и то пред всички останали родители. Реакцията на някои беше в защита на учителката по Х предмет, която в интерес на истината , ми лазеше по нервите цели три години - кой къде, все нашият виновен - столовете опирал до стената, допълвал изреченията й, хилел се в час, закачал се с други деца, които му отговаряли на закачките и...като че ли го нарочи. Та след като си изпуснах нервите на родителската среща / всъщност позволих си да й обясня, че сериозни ще бъдат цял живот, а тя има прекрасната възможност с повече любов да поговори с тях, ако щете да им постави индивидуални задачи, да не бърза да ги обвинява и да им вменява вина за незнам си какво поведение с незнам си какви последствия/ двама -трима от родителите се опълчиха срещу мен. Съответно и те бяха... сложени на място. Едва се прибрах в къщи. Осъзнавах, че синът ми не е направил нищо лошо, осъзнах собствения си яд и натрупано за три години негативно отношение към предпенсионната учителка... Осъзнах обаче каква грешка направих да се разправям с нея пред всички родители. Бях на 100 % сигурна, че ще ме подкрепят, защото всичко живо се жалваше от нея в течение на годините. И познайте, аз като по-ербап реших да поема колективната отговорност. Последствието - рев и паника в къщи, два дена държах речи на детето, което се оказа ,че си има пропуските, ама аз какво съм си мислила...не знам. Сложихме парола на компа, за да няма достъп. Сега учим двамата, но съпротивата му е толкова голяма, че ...тази вечер например рева поне три пъти. А възприема като калкулатор. Детето ми е адски разстроено, заради моето поведение. Днес учителката се е отнесла презрително с него, унизила го е, като демонстративно е отказала да отговори на поздрава му. Не го е забелязвала, че вдига ръка - все едно не съществува - разказва хлапакът и плаче неистово. Аз мълчех. Взех решение да отида да се извиня, но той категорично го отхвърли, като изтъкна философски доводи и се аргументира достойно. Гадното е, че и част от децата са му обърнали гръб. Той си го обяснява с това, че те са силни по предмета и постоянно толерирани от учителката - нейните любимци, които знаят всичко, нямат пропуски и слушат. Адски виновна се чувствам. Не знам какво да направя. В къщи е бойкот и дива съпротива на това, че с натиска ни над него сме искали да му кажем, че е най-големия слабак, че е тъп и за нищо не става. Опитваме се да го убедим, че това въобще не е вярно, но той нервно плаче и сипе тежки обвинения за нашето отскорошно поведение. "Вие никога не сте били такива!" Не искам да стигаме до постоянни подобни форми на обучение в къщи. Мислех си, че сам ще се амбицира и мотивира, защото знаете в седми клас как лудваме всички. Сега ме гризят идиотски притеснения , за това че скоро няма да мога да спра да мисля за случилото се, че синът ми ще погледне на мене с друго око. Заяви, че повече никога няма да се оплаква от учител, за да не мога пак да се разправям. Никога не съм се чувствала така. Вдигнах кръвно, правиха ми кардиограма днес. Изписаха ми лекарства, но това само ви го споделям. той не трябва да знае. Минава ми мисълта, да се обърна към хомеопат /наскоро едни приятели разказваха как хомеопат е приготвил някакви капки за детето им, които са му помогнали да овладява емоцията си и да е спокойно/ А нашият си е емоционален - вряка кряка, гледа футбол като обезумял, реагира открито на всякакви положителни емоции. Не е тормозен, не е правил пакости, бели или най -малкото да се сбие с някого. Плаче за животно, което деца са се опитвали да мъчат - беше за някаква жаба, после за котка. Самите ние си имаме и котка и морско свинче. Човекът си се грижи за тях като за братче или сестричка /пак моя вина/. Но е много емоционален - мисълта му тече бързо, изразява се със сложни и задълбочени изречения, не сме го лишавали никога от участие във вземане на семейно решение, каквото и да е то. Изживява всичко с нас като равноправно човече от семейството. Помага в домакинството. Абе приветливо хлапе. Какво стана тук от няколко дни след тази идиотска родителска среща/по-добре да не бях ходила/, просто не знам. Дали ще го попречупя? Дали ще забрави по-бързо от мен, защото на мен скоро няма да ми мине, дали да не отида при въпросния хомеопат, просто не знам. Страх ме е нещата да не тръгнат в лоша посока. Страх ме е да не започне да се проваля в училище. Страх ме е да не стане неуверен и това да му създаде още по-големи проблеми. Да го натискам ли да чете или да карам по-лежерно? Много материал, много чудо!!! И всеки даскал с неговата си важност...Ужас! И тая дива истерия в седми клас с т.нар. отсяване на децата...направо се побърквам. И аз съм кандидатствала и съм учила в елитно училище. Знам, че средата е много важна, знам, че ако се провали, въпросната учителка ще ликува, родителите ще ме сочат с пръст, че само преденциите са ми били....ама без покритие....Бях решила да не го пращам на уроци по български, а да учим заедно идиотските съчинения - разсъждения и неговата учителка по БЕЛ да го изпитва и насочва. Но май съвсем се омотах в собствените си "мисловни и поведенчески подредби"...Съпругът ми е прекалено спокоен, не му се поемат никакви отговорности, а в същото време дори и за малко да седне с него, двамата се разбират много по-добре в ученето, отколкото с мен. Аз съм идиотка, карам го да пише, да повтаря и завтаря...Но нали и аз така съм учила. А това е глупост! Като го накарам да напише нещо негово си, то става идеално за възрастта му, има си смисъл, мъдро е за 13 годишно дете, но е оригинално. Ама не - съчинение разсъждение - на изуст! Кво ще разсъждава - не знам. А тая даскалица, ако се бях сетила да му дам диктофона си да я запише как ги унижава в час, щях да си съдера задника, но да докажа, че вече си е изпяла песента. А дали от хлапака ще стане нещо или не, е въпрос на време. И въпреки всичко съм на ръба. Объркана съм. Не знам какво да направя, не знам как да го накарам да се абстрахира от тази моя излагация / а бях права за себе си, щото ми писна да й слушам името цели три години. А тя го обвини в пети клас в сексуален тормоз - точно така се изрази, щото бил щипал момичетата по задниците. Това обаче се оказа не вярно и момичетата от
целия клас станаха и го защитиха, като бяха обяснили, че нейният любим ученик е бил организатора и те обаче не се чувстват наранени, защото е било някаква си гоненица и боричканица. Тогава пак ви писах тук, в този форум и получих разнородни, но ценни мнения и съвети. Моля ви, дайте мнението си, но обективно, дори и да бъда обвинена. Май си го заслужавам. Гадното е, че сега ще се страхувам повече, защото евентуален негов провал при изпити, ще докаже моята наглост /според учителката и двама-трима родители. А другите родители мълчаха и гледаха надолу/. Ох, написах го. Благодаря ви предварително за търпението да изчетете идиотската ми изповед и за евентуалните отговори.

Не съм сигурна ,че мога да ти дам съвет.Моят син е още много малък и не съм се сблъсквала с такива проблеми.Ще ти кажа ,обаче ,какво си мисля,може и да ти помогне да се успокоиш-според мен това е най-големият проблем
Първо,наистина не е трябвало да се занимаваш с учителката.Не,че трябва да приемаш глупостите и ,но да не и обръщаш внимание. Хилел се,закачал се ,голяма работа!Кажи и "Ми палав е!" и толкоз .Сега,не знам аз как бих реагирала в тази ситуация ,но като бях малка не исках родителите ми да се месят.Дори не исках да се виждат с учителките,предпочитах аз да си се оправям. И наистина не споделях много-много с тях.Точно по тази причина.
Но станалото -станало.Не,че е кой знае какво!Важно е да се успокоите-и ти ,и детенце.Голяма работа,че не го поздравила! Мисля, че ти си по-чувствителна и детето се е научило така. Той ще стане добър човек ,но ще му е много тежко докато порастне. Дай малко по-спокойно. Говори с него и се опитай да обърнеш нещата на майтап. Че вече е черната овца,че госпожата го е нарочила ,но това весело и шеговито,т.е. да разбере,че нищо страшно не е станало. Както е и в действителност.Ми така де,ние дето сме били "лошите" и то по абсолютно идентични причини(честно!) , да не сме се пречупили! Пука ли ти ,че госпожа X не го харесва! Нека и той да не я харесва и са квит.Няма да си се харесват още 1 година и готово. Но е важно ти наистина да започнеш да мислиш така и да го предадеш на детето.
А за кандидатстването-нека да си учи.Ако трябва го запиши на уроци ,но заради него , а не заради госпожата. И това да се знае!Госпожата няма нищо общо с кандидатстването и подготовката. И не се интересувай на всяко контролно:"Какво каза госпожата? ", "Да види сега госпожата!". С този въпрос просто приключвате. А какво ще кажат някои ако не го приемат,пак повтарям,не те интересува. Ако го приемат ще е успял да се докаже.Но пред себе си!

Редактирано от aunt Ogg на 25.10.05 09:01.

Още сме много малки и нямам опит в подобна ситуация, но мога да ти споделя възможни решения. Преди всичко - опитайте се да поговорите за това, което предстои - изпитите след 7ми клас. Къде иска да учи, в каква област иска да се реализира. Мисля, че ако пред него е нещо по-глобално от сегашната ситуация, това ще му помогне да я превъзмогне. Ако има възможност през седмицата да се занимава и с някакво хоби - щом обича животните, може да си осинови някое от Зоопарка и да помага по един или друг начин отглеждането му. Някак си ми се струва, че ако впрегнеш сегашното му нещастие в хъс и амбиция да се реализира всичко ще се пооправи. Можеш да се опиташ да му обясниш поведението си на родителската среща. Ти пишеш с натиска ни над него сме искали да му кажем, че е най-големия слабак, че е тъп и за нищо не става Но ако мислехте така, ти нямаше да се караш с учителката и да го защитаваш. Сигурно е много сложно за детето да мине през това, но това няма да е първата идиотия, с която му предстои да се сблъсква. А ти трябва да се успокоиш. Ще ви бъде труднио известно време, но когато ситуацията поотмине можеш да седнеш на сериозен разговор с него, като с голям човек за какъвто го смяташ и да му разкажеш как си се чуствала, за какво си мислила, въобще как си го преживяла.
Все пак лесно е да се дават съвети, когато не си пряко замесен. Надявам се тук да можем да ти помогнем с нещо.

Обижается народ:
Мало партия дает.
Наша партия не блядь,
Чтобы каждому давать.

men ako pitash hvyrli mu edin hubav boi ...... taka i za neshto shte e dobre i na teb shte ti olekne ....... toi shte si misli za bolqshtoto go dupe .... puk ti zatova che si izpulnila dulga si .....

нещастница, учителката?

Наказва детето ти за това, че ти си недоволна от нея? Ако направя аз така, първо няма да спя от угризения, второ ще ме уволнят.

Опирал стола, допълвал и изреченията... нямам думи. Еба ти дребнавото бабе дето не може да си глътне предпенсионното его.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мен сменете училището. Не бива да травмираш точно в тази възраст детето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми в крайна сметка пък, нека даскалицата да върви на майната си...Охлаби натиска над детето, щото като го натискаш да учи, той почва да се отвращава от ученето.
А и според мен не си заслужава толкова натиск за зубкане, има голяма вероятност тя да го оцени предубедено и нарочно намалено.
Даже точно обратното, би трябвало да го насърчаваш да развива собствените си способности, а не да ги подтиска, заради една глупава оценка.В крайна сметка това ще му е плюс за цял живот, а неините изисквания са просто за моментен успех-добра оценка.
Остави го да учи сам и му кажи че всяка оценка над 3 те устройва.Всъщност над 2 трябва да те устройва, но нека да не се отпуска толкова много.
А после просто се подгответе добре за изпита.


Елате повече!

Най-напред гледай да се успокоиш ти. Знам, че е по-лесно да се даде този съвет, отколкото да се изпълни, но афектът само би усложнил нещата.

Тръгвам от родителската среща.
Това е въпрос, който и мен СТРАШНО много ме дразни, а именно че отвън хората много знаят и се правят на отворковци, а когато трябва да се реагира в очите, всички млъкват.
Това съм го изпитвала многократно и те разбирам на 100%. Прибирала съм се много яко вбесена вкъщи заради подобни изпълнения.
Едва ли ще се променят тези хора, но все пак е много дразнещо.
Да ги оставим тях, да не ти пука, че някой си реагирал еди как си.
Въпросът е друг. Дали наистина им дават инфантилни домашнички, или това е някакъв ход от страна на детето. Виж, че сама казваш по-долу в поста, че имат много за учене по всички предмети и това си го разбрала, след като си започнала да учиш с него.
Според мен нещата стоят така: детенцето се опитва леко да мине метър, всеки го прави, особено в тази възраст. Ако номерът мине - мине. Обаче добре е, че сте го хванали навреме. Сега ще го понатиснете малко повече за ученето и нещата ще влязат в релси.
Относно писането. Не го карай чак толкова да пише. Забелязала съм, че момчетата, особено по-будните запомнят по-бързо без да пишат. Момичетата (жените) все записваме. Не знам защо, но ми се струва, че за мъжката половина елементът писане е голямо бреме. Много хубаво, че детенцето ти е будно и интелигентно, това означава, че процесът ще тече по-гладко.
За теб ще е трудно, защото ще ти трябват много време и нерви, за да го изпитваш всеки ден. Да, но това е начинът.
Напр. аз изпитвам дъщеря ми всеки ден, проверявам домашни и т.н.
Вече има формирани навици, но понякога по време на тези проверки установявам, че има нещо пропуснато, недовършено и т.н.
За работещ човек е много уморително. Особено ако трябва да проверяваш вечер, а урокът още не е донаучен. Изпитание си е. Обаче за друг начин няма. В крайна сметка ти винаги ще знаеш дали синът ти е добре подготвен по дададен предмет, той ще знае, че няма мърдане и този толкова важен и труден 7кл. ще го изкарате! Имате още само няколко месеца!
И не се самокритикувай толкова!
От начина, по който пишеш си личи, че си загрижена и че си отговорен човек.
Сигурна съм, че ще се справиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо ново не мога да добавя, освен че и с мен се случи подобно нещо, ама то винаги е при мен така- говориш с някой, всичко е ок и решавате да се обадите и ХОП само аз на топа на устата, много е трудно без подкрепа, но наистина най- важно е да се успокоите и да си поприказвате като го обърнете на майтап в крайна сметка, а това с домашните е нормално, пак имат домашни, щото нашите сами си учат новите уроци!!!! за домашно??!! и не говоря за пенсионерка, просто не им се преподава!!! Да не се обиждат учителките, моля! Знам, че са ниски заплатите и т.н., ама това е професията, която сам си си избрал...Айде аз се увлякох нещо, ама си е така, ако че и децата не са най- ученолюбивите, ама трябва да ги накараш да им е интересен дадения предмет.

Не мисли как се чувстваш ти, а наблюдавай детето си. Ако мислиш, че някой от учителите се заяжда с него /ама да си сигурна, че е така/, го премести в ново училище. От друга страна, това може да е по-голям стрес за ученика.
В стария клас на сина ми някои деца се преместиха в друго училище за втория срок на седми клас. Това направиха 5 деца. Оправданието им беше, че някоя от учителките се отнасяла зле с тях. Истината беше, че не им се учи и затова имаха поблеми по някои предмети. Така втория срок в седми клас бяха 13 ученика в класа на сина ми. Странно число, нали? Обикновено паралелката се състои от 25 човека . Няма голяма връзка между твоя проблем и това, което разказах. Разказът ми показва, че и по средата на седми клас можеш да преместиш детето си в друго училище.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите