ИНТЕРВЮ / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

10/13/05 Четвъртък
Уф да му се не види. Легнах си в 2 а вече се събуждам. Чувам тежък неспокоен шум зад гърба ми – мъжа ми има кошмари. Случва му се от време на време. На кой ли не. Най лошо е че на мен дъха ми спира като го чувам как диша понякога. По-точно не диша. Опитва да поема въздух, но не стига до край, някак до средата и започва пак от начало – нещо като надуването на балон, който накрая се пръска, но в обратния случай – опитва, опитва, опитва, опитва да вдъхне поне 3-4 пъти и едва накрая успява. Малко страшничко за слушане. Обикновено го сръчквам в ребрата той се сърди, че го будя и двамата едва заспиваме сърдити. Знам точно какво ме чака когато той има кошмари. Обръщам се бързо и веднага осъзнавам, че този път кошмарите са истински и не само за него. Този път аз съм част от моя кошмар.

Никога не съм се замисляла над фразата “бере душа”, но това беше първото, което иззвъня в главата ми, когато се обърнах назад. Обърнати нагоре очни ябълки под трепкащи полупритворени клепачи, сковани челюсти ритмично опитващи да се отворят, стичаща се пяна от края на устата, лице изразяващо огромно страдание и усилие едновременно, покрито със ситни капчици пот, ръце стискащи с всесила завивката опитващи се да оттласкат тялото “нагоре” от нея......... Изведнъж се изпъна назад и омекна. Започна за хъхри дълбоко и равномерно като стара помпа. Ако ситуацията не бе така драматична бих казала грухти......................

Нямам много време за мислене. Не отговори на побутването – значи работа е много над възможностите ми. Обръщам го колкото можах полу по корем да не се задави от слюнката си и се стрелвам за телефона – 911. Обяснявам какво става през сълзи и делово затварям след като ми казват, че линейка и пожарна вече са известени. Тъпа патка – не съм им казала адреса. Звъня пак Жената ме успокоява, че колите вече са тръгнали. Продължавам паникьосано да го будя.а той продължава да пръхти като парен локомотив по върлото тежко и равномерно. Никакъв отговор. Виждам светлините на линейката през прозореца и казвам на диспечерката – кажи им да влизат – отворено е! Осъзнавам че съм гола. Придържам тялото с една ръка да не се обърне по гръб и откъсвам халата от закачалката. Вече чукат. Стрелвам се до врата и обратно в спалнята,
Вики се разплаква от нейната стая. Едвам изчаквам петтима непознати делово да нахлуят в спалнята ми и се стрелвам за Вики. Да се оправят. Аз и без това тук много не мога да помогна, но знам един който търси трескаво отговори в малката си главица на въпроси като. Какви са тия странни светлини там в тъмното, току под прозорците на стаята ми? Какво е това странно тропане от много хора наоколо?. И гласа на мама е странно тревожен!!!!!!!!!
Гушвам малкото топло телце и я отнасям в най далечната стая. “Боже пази ми я от Злото!!”Давам и големия Зайо с думите “Гушни Зайо аз ще ида да видя какво става” “Добре мами “ отвръща тя с великодушна всеразбираща усмивка.
Стрелвам се към спалнята ни, където лекаря се опитва да се ориентира в ситуацията и да влезе в контакт с мъжа ми – виждам до сега неуспешно. Разказвам му набързо, задъхано и накъсано какво се случи. Следват редовните въпроси за алкохол дрога или лекарства, проблеми, пристрастености. Разбирам колко малко знам за човека с който живея близо 5г. Хората понякога не споделят всичко със съпрузите си по разни причини – сериозни или глупави. Звъним на сестра му – мед сестрата – неуспешно. Звъня на другата – най-любимата му. Докторът все така неуспешно, но настойчиво го бута, опитвайки да събуди вече поне 15 мин. Скот пръхти като парен локомотив равномерно и сякаш съсредоточено все така далеч, далеч от всички нас.
Говоря с мъжа на Глория и набързо му обяснявам какво става и моля да говоря с нея. Нещо не разбира. Съсредоточавам се и обяснявам наново и моля да говоря с Глория. “Ама сега ли ?” сякаш учудено отвръща “Веднага глупак такъв !!” без малко да изтърся Отвръщам бързо NAW!! Тръсвам слушалката на един от всичките и се стрелвам обратно при Вики.
То милото лежи на леглото както съм го оставила, стиска Зайо и гледа в нищото. Добре че се сетих да пусна нощната лампа. Полягам до нея, гушкам я и я галя и спокойно обяснявам. “Помниш ли, че тати беше болен цял ден вчера? Даже спа с теб следобеда. Сега дойде лекар да го види. Разбираш ли?” Тя кима сериозна. “Сега ще отида да видя какво става там и пак ще дойда. ОК?” “ОК мами “ и пак великодушно въздиша.
Вън са дошли още хора – близо 15 души. Говорят сериозно и приглушено – като на погребение. Глория е дошла вече и говори с някакъв парамедик с големи тревожни очи. Лекарят още се опита настойчиво да влезе в контакт със Скот – безуспешно. Бърше челото си за кой ли път. Поглеждам въпросително стенния часовник а той истерично ми изкрещява “Вече половин час са тук!!!!!!!!” Поглеждам отчаяно Скот и виждам как лекаря сякаш го гъделичка по гърдите а той се дърпа назад, СВИВАЙКИ И ДВЕТЕ СИ РАМЕНЕ като капризно глезено дете – “Стигаааааааа!!!! Остави меееееее!!!! Спи ми сееееееееее!” Иде ми да скоча и да го разцелувам него лекаря, всички наоколо, да коленича и да кажа хлипайки “Благодаря ти боже – не е инсулт!”
Стрелвам се да видя Вики. “Сега моето момиче, малкото ми геройче ще отидем в болницата да види доктора как да излекува тати. ОК? Ще ида да видя какво става там ОК?” “ОК мами” и разбиращо въздиша.
Скот вече реагира на всяко побутване но само като “Остави ме на мира – спи ми се” Обсъждат как да го вкарат в линейката. Лекарят продължава да го бута. Изведнъж Скот става и с големи крачки забързано и съсредоточено се запътва към входната врата. Лекаря едвам го догонва подвивайки с облекчение. Тълпата се отдръпва пред двамата и наблюдават сякаш Господ е слязъл на земята. Скот се спира току зад вратата обръща се към ъгъла където си държим обувките и се изпикава като да е в една от двете ни тоалетни. “О боже!!” простенва лекаря закрива лице с ръка и се извръща. Другите навеждат глави също. Скот спокойно свършва и пак така забързано съсредоточен с големите си крачки прекосява безмълвната тълпа и се връща в леглото. Лекаря припва подире му. Явно вече ще играят Hard ball. Искам да отида при него, но един с натрапчив мирис на цигари непреклонно седи на пътя ми и упорито ми обяснява, че всичко ще е наред само да се успокоя. Отмества се едва когато са пренесли Скот на носилката и са го отвели.

Осъзнавам, че съм още по халат, а Вики по нощница. Пазаря се с Глория да ме чака за да карам след нея и хуквам да се обличам в празната вече къща. Грабвам документите си, дрехи за Вики, една топла парка, едва откривам портфейла му ииии фотоапарата – не дай боже за последна снимка.

Болницата е на сред полето на около 60 км от нас. Следвам светлините на Глория в тъмното и гъстата мъгла. В един момент се стряскам “Мили боже ами ако това не е нейната кола?” Предположих, че е нейната по формата, и че тръгна от къщи. Главата ми е подпалена от мисли, които ме ужасяват. “Как ще завърша къщата? Как ще се оправям с наемателите? Как ще работя? И най важното Как ще отгледам Вики без неговата помощ и присъствие?” Иде ми да вия, вместо това пускам някакъв диск. “Казано честно всичко ми е наред......” пропява Васко приемам го като знак. Пристигаме в Sara Bush Hospital и виждаме усмивка на облекчение озарява лицето на Скот – “Ето ги жена ми и дъщеря ми” Сестрата попълва формуляра и пита “Скот, знаеш ли къде се намираш?” Той гали Вики, а тя повече и не пита. “Welcome back honey I’m happy to see you with us again“ казвам и залепям целувка на облекчение на челото

Скенера на мозъка е добър. Другите изследвания също. Тръгваме си – ура. Леле боже срам голям мъжа ми е по тениска и гащи само – забравила съм да му взема дънки. Ужас. Сестрата услужливо донася едни хартиени. “Ще ги вземем ли?” питам го като си знам стоката. Ами по-добре да ги вземем ще струват ни поне $5 000. “Благодаря ти боже, че ми го върна” си казвам и няма сили да се зарадвам

Дават ми да подпиша някакви документи. “Кой ден е днес?” 13 Октомври четвъртък. Кой казва, че няма разлика дали е Четвъртък или Петък?

След кратък разговор с лекаря излиза и хипотетичната диагноза
Sleep Apnea

При болните от сънна апнея опасността е, че много често се развиват ритъмни нарушения на сърцето, сърдечни инфаркти, мозъчни инсулти, тъй като по време на сън болният не може да достигне дълбоката фаза на съня. Всяка нощ болният има такива хипоксии (липса на кислород) над 20 пъти за 1 час. Всяка такава пауза е борба за живот. Болният започва едно мъчително пробуждане, мъчително дишане, докато влезе в ритъм, и след това, щом заспи в някаква по-повърхностна фаза, мъчението отново започва. Това вече не е сън, а борба за живот, защото ритъмното нарушение по време на сън може да причини и смърт.

проф. Стаменова?

Учените считат, че са намерили причината, поради която много хора спират да дишат по време на съня си, което се оказва фатално за живота им.

Според учените причината се намира в умирането на голям брой клетки в мозъчен център, който контролира човешкото дишане. Това предизвиква състояние, наречено централна сънна апнея. Въпреки това много от хората, които са намерили края на житейския си път в съня, са с погрешно поставена диагноза за сърдечна недостатъчност.

Учените са открили регион в продълговатия мозък, което са нарекли комплекс preBötzinger, чиято функция е да управлява дишането при бозайниците. Малка част от клетките в тази област издават командите за дишане.

По време на живота ни умират клетките (preBötzinger), отговарящи за поддържането на нашето дишане. Мозъкът може да компенсира до 60% от умиращите постоянно клетки, но цялостната им загуба се оказва значителна и това надделява в случаите на смърт по време на сън.
В организма няма биологична причина, която да поддържа броя и регенерирането на тези клетки, така че те не се възстановяват докато ние стареем. С годините се оказва, че сме изложени на по-голям риск от централна сънна апнея. Най-застрашени обаче са хората със слаби сърце и бели дробове, както и тези с дегенеративни болести като Паркинсон например.

На учените са отдаде да установят причината за болестта, носеща митологичното име “проклятието на Ondine”( апноя ), която се състои в нарушение на дишането по време на сън, съобщават BBC News. Това е състояние при което централната нервна система не поддържа дишането, ако то не се контролира съзнателно. Това било открито преди 30 години, но до този момент причините за това състояние оставали неизяснени.

Изследванията били проведени от специалисти от парижката болница “Hospital des Enfants Malades”. При по-ранни изследвания било установено в експерименти на лабораторни животни, че спирането на дишането е свързано с особен ген, който получил названието Thox2B. В сегашните изследвания учените изучавали гените на 43 пациента със синдрома сънна апнея, като са ги сравнявали с 250 здрави мъже и жени.

Анализите на ДНК потвърдили, че при болните хора съществува дефектен ген Thox2B. При техните родители такъв дефект не се открил, така се установило, че тази мутация не се предава по наследство, а възниква при генетичния набор на половите клетки. След раждането на децата това води до необходимост от изкуствена вентилация. С възрастта става необходимо да се включат на апарат за изкуствена вентилация през нощта.

Учените в настоящия момент се надяват, че откритието ще позволи да се прави диагностика на това състояние още при раждането на децата, а така също да се даде стимул за по-подробно изследване на това състояние при лабораторни животни, а това ще помогне да се намерят ефективните лекарства. Изследваните заболявания, от които до този момент страдат 400 човека, учените са описали в страниците на списанието Nature Genetics.

Освен това във вторник резултатите били докладвани на заседание на Европейското общество по генетика на човека в Бирмингам (Birmingham).

Източник: BBC News

Прекалената дневна сънливост не е невинен симптом! Тя е признак на недостатъчен сън и може да се дължи както на лоша хигиена на съня (неправилен режим на сън и бодърствуване), така и на опасни за живота заболявания като сънна апнея.
По време на деседневката на съня са предвидени прояви, които имат за цел да запознаят хората с опасностите, произтичащи от недостатъчния сън и заболяванията, свързани със съня - как да ги разпознаваме и кога и къде да потърсим специалист по медицина на съня.
Поради голямото обществено значение, ще се отдели особено внимание на така наречения сънен дълг, който се натрупва с времето поради хронично недоспиване. Резултатът е повишената дневна сънливост. Заспиването става изведнъж и без възможност да му се противопоставим.
Представете си за миг заспалия на волана шофьор и неизбежната катастрофа. Размерите на щетите за обществото в човешки живот и материални ценности могат да бъдат огромни. Сънната апнея е особено опасно за живота заболяване, което се проявява също с дневна сънливост. Характерно за нея е спирането на дишането по време на сън и силното хъркане. Във връзка с проекта "Сънната апнея -опасна за живота болест" на 10 април ще бъде проведена работна среща на специалисти от различни медицински специалности на тема "Дихателните нарушения по време на сън - мултидисциплинарен медицински проблем"
По време на Дестдневката на съня, а и след нея можете да се обръщате с въпроси директно към фондация "Сън и здраве" и всички комитети на Българския Червен кръст в страната, както и към редакциите на в."Новинар" и сп."Здраве". Специалисти по медицина на съня ще ви отговорят.

Телефони и адреси за контакти:

За фондация "Сън и Здраве": ж.к. " Красно село", бл.208, Вх З, ап.1 и 2 ; тел./факс 955 49 35; 987 90 86 и тел. 955 49 36; 55 77 37.

Български Червен кръст: бул. "Джеймс Баучер", 76, тел./факс 65 73 46

Доколкото прочетох из нета и в УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив правят операция за лечение на сънна апнея, но май е само за определен вид. толкова успях да намеря сега. Предполагам, че майка ми има повече неща по въпроса, но се виждаме рядко