Здравейте на всички, сигурно е имало подобна тема, но нямам време да се ровя, та направо по въпроса, дъщеря ми е на 16 год., дивен пубертет, по мое време не беше така и не се говореше: а, те са тийнейджъри, това е. Откакто влезе в пубертета стана неузнаваема, относно прибиране, оправяне и т.н., за всяко нещо я подканям по сто пъти, да не говорим, че въпреки час за компютъра, пак не го спазва, хем изключих нет-а, за наказание и пак стои до късно, уж че ей- сега го изключва, а на мене ми се спи и не мога да я следя постоянно, как се оправяте с тези проблеми, то не че има рецепта, ама да споделим опит?

Ми никак не се справям.
Не мога да се превърна на пъдар.
Оставих го да прави каквото иска. Не разрешаваше изобщо да се изключва неговият рс. Денонощно работеше.
Сега вече, на 18, почна да приказва как компютърът му пречел да учи... И почна да го гаси и да си ляга като нормално същество.
Та всяко нещо с времето си.
Не че много ще те успокои, аз също не вярвах, че някога ще започне да мисли човешки, но ето - вече е почти факт.
Търпение, само огромно търпение...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

А, не ми се вярва, че по наше време не е било така... Ако не е комп, то е филми или ТВ или книги, четени през нощта и др. подобни. Така че спомни си не какво НЕ е било, а какво е било по време на твоят пубертет. Винаги е имало и ще има разлика в поколенията и първият "сблъсък" между тях е точно това време, и при неразбиране на тази ситуация ще има и конфликт. Преди още децата ми да попаднат в този жизнен период бях прочела една китайска поговорка: "Първите 7 години с детето си се отнасяйте като с цар/царица (с много любов, за да му вдъхнете сигурност, подкрепа, кураж от семейната среда и да спечелите доверието му) ), вторите 7 години се дръжте с него като с роб (защото тогава се изграждат моралните ценности и критериите за добро и лошо), а последните 7 години от детството - като с равен (защото тогава се раждат плодовете от вашето възпитания и се изгражда личност)". Какво е пубертетът? Промяна на физиологията и up-down люшкания на хормонални нива и като следствие съответни up-down емоционални състояния. Това, вярвам, всеки го знае и е добре да се информират децата (и да си спомним ние, родителите, как се превъмогва това) най-вече от нас или посредством нас преди или в началото на пубертетът. Тези хормонални бури, урагани и наводнение карат нашите деца и всеки пубер ту да се чувства неразбран от никой и никъде, ту да изпада в нимфетско умиление и инфантилно разтапяне. ако случайно сте в критическата възраст (силно намаляло производство на хормони) може и да усетите и си припомните как се удържаха подобни "диви" състояния. Обаче във план Б, т.е. в личностно развитие пубертетът е търсене на идентичност, лична житейска философия и изграждане на самостоятелност с всичките проби/грешки. Заради последното най-вече е задължително да даваме шанс на нашите деца по време на пубертета да правят своите проби/грешки самостоятелно и многократно, а ние да сме някъде зад гърба им за подкрепа и кураж при необходимост. Времето за наказанията отдавна е свършило и е настъпило времето за проверка за наште възпитателни умения и за техните възможности и възприятия. Излишно ще бъде да им напомняме всяко задължения и норма. Когато моите сдеца започнаха пубертета си, това ме връхлетя неочаквано и доведе до истински многократни "военни" и последващи мирни акции. Уж теоретично бях чела и се готвела за този период, но дръзките, неочаквани и изобретателни обрати в поведението на моите деца ме изкарвах от релси... Пак седнах да се уча, да чета и все още продължавам да се уча как да преодолявам конфликтните ситуации. Едно, че аз си нямам нерви по начало да се сдържам и най-искренно и откровено избухвах и правех скандал... Обаче след една година на лутания и грешки разбрах, че трябва да броя до 100, т.е. търпение, търпение и пак търпение. Второ, колкото морал съм успяла да ги възпитам - толкова. Сега е време те да проверяват многократно колко и толкова ли е добре или не. Трето, на всяка цена да пазя доверието между нас и да го потвърждавам, ако искам да имаме диалог. Четвърто, това не са моите "роби" вече, които до вчера наказвах или снизходително и великодушно им правих компромиси или им държах назидателен тон, пазейки своя авторитаризъм (защото така беше по-лесно да ги възпитавам). Това са равностойни на мен индивиди, които заслужават моето уважение и старание да водим диалог, за да заслужа тяхното и да изградя своя авторитет пред тях. Пето, пубертетите вярват на авторитети (вкл. и на моя, ако го поддържам "свеж") и идоли, и това ми дава самочувствието и сигурността да поставям рамки/норми/граници в тяхното поведение, ако "случайно " се увлекат и излезнат извън релси по пътя на пробите и грешките. Имам впредвид да не се увлекат в наркомания, алкохолизъм, проституция, хазарт, мания за болести, пристрастие към компа и интернет, и всякакви крайни и болестни зависимости. Погрешно е да се откажем да им поставяме някакви изисквания към поведение, но начинът, по който го правим е на базата на диалог и взаимно уважение "хайде да се споразумеем като зрели и независими хора аз така да направя, а ти съгласен ли си - иначе... или предложи сам" или "ако постигнем еди какви си резултати, ти с образованието, а аз в работата, защо да не си позволим да разпуснем така..." или "аз имам еди каква си цел в работата сега и не ми остава време за това, а ти каква цел преследваш и може ли да се пробваме кой първи ще се справи..." или оставям деликатно информация/книги (в които има идеи) за успели млади хора на бюрото му или на дескопа му (ако я прочете - добре, а ако случайно вземе и пример - още по-добре, а ако се пробва - най-добре, ако не успее - аз съм насреща да го мотивирам да продължава да пробва и да не се отказва) , а не като към малко дете или бебе "така ще го направиш, защото така, не питай..." Шесто, упражнявам до колкото мога деликатно позитивна манипулация в какви насоки да НЕ прави проби/грешки за самоутвърждаване напр. чрез хулиганстване. Но това зависи най-вече от приятелската и училищната му среда, за която е трябвало да го насоча от много по-рано. Зависи и от това до колко съм успяла да го мотивирам, че образованието, високият професионализъм и духовните и творческите му търсения отварят врати към по-интересно и щастливо негово бъдеще. Зависи и от това дали ще му дам шансове да се увери, че парите не правят щастието, само са необходима,но недостатъчна и незначителна крачка към това.

Жени, права си - това е единствения шанс да не настроиш детето срещу себе си - търпение! Адски е трудно, когато си подложен на ежедневен стрес в работата и т.н. да се прибереш и да се сдържаш, когато пубера пак си е разхвърлял стаято до безобразие, музиката гърми, чиниите неизмити, а той/тя те гледа с "нагъл" поглед и те предизвиква сякаш на скандал!!! Е, тогава точно го/я изненадваш с усмивка/целувка. От там нататък ледът е стопен, защото това не е някакъв теторист от Алкайда в къщата ти, а твоето малко момиченце/момченце. Въпросът е да останете приятели, да се опитваш да бъдеш в течение с повечето от нещата, които го вълнуват, приятели, гаджета и т.н. Успех! Роби

Ех, де да бяха книги..., може би, защото съм се занимавала с активен спорт, аз не съм усетила пубертета, а и най- странното и мило е, че от една страна си е още дете, слава богу, иска да я гушкам и си споделя с мен, и аз съм чела много книжки, но като те връхлети изведнъж, някакси не мога да се справя сякаш. Винаги е хубаво да *чуеш* и друго мнение, да откриеш нещо ново или забравено, да ти напомни, така че благодаря за отзивчивостта. Съгласна съм с това, което си писала, верно е, че трябва мнооооооооого търпение *от къде ли?*, но само като й чуя тона, с който ми отговаря, ми прекипява и само се заяждаме, знам че не трябва, ама *неам нерви* вече, иначе е разумна, учи, е, развали си оценките 2-я срок, и затова я наказах, а тя ме пита *защо?* и ми казва как другите седят до 5 сутр. пред компа, а къде ли са им родителите, се питам аз, но това е друга тема... Айде, до скоро, аз горката нямам много време за отговори, но все пак мога по 30-40 мин. да отделям, щото ми влизат и ме разсейват, до скоро...

Всичко ме успокоява, дано е така и с мойто *чудо*

Винаги има поне две гледни точки... и всяка от тях има своя вина за общото положение. Не съди, че само ти имаш проблеми (е, от гледна точка на родителите нашите проблеми са маловажни и несериозни). Но пък и понякога търпението си има граници, кой не го е изпитал. Обаче когато и двете страни зъбят (тоест, определят себе си като потърпевши), разрешение на проблема не се постига. От опит казвам...

Може би една абсолютно непукистична позиция би помогнала (тоест, да опиташ, може пък и да не е така, аз не разбирам добре). Остави я една седмица да прави каквото си ще и да седи до късно... тоест, покажи и как изглежда отстрани, да види и ти как се чувстваш :/

Parliamo Italiano!

Няма как да е по друг начин, така ще е и при теб.
Чудиш се къде са им родителите на тези, дето стоят до сутринта пред рс-то. Ми ето, аз ще ти кажа - аз съм си вкъщи, имаше период /доста дълъг/, в който се будех през половин час - четиридесет минути и ходех да се разправям - отговорът беше "ей сега", лягам, не мога да заспя съответно, накрая придремвам, пак ставам, пак се разправям, пак ми се отговаря същото. Ами аз почнах да залитам сутрин /ставам към 5.30/... Единственият ефект беше, че тотално се разнебитих и се чудя как съм издържала почти две години на това чудо. Но не аз повлиях на спирането на нощните бдения, просто си дойде времето. Сега пак се случва понякога, но рядко и то обикновено срещу събота, или неделя. Сам си го канализира. Обстоятелствата го притиснаха - събраха му се наведнъж курсове по литература, по история и шофьорски - ами видя, че не се издържа, сам се убеди. И направи своя избор. Но търпението е основното - много е трудно, но друг вариант няма.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Уважаема Госпожо,
имам също син на 15 г в къщи. Имах същите проблеми като Вашите. Въпроса с пребирането се реши най-лесно - просто поставих точен час за вечеря и след този час всеки седнал на масата остава гладен. Относно компютъра, изобщо не стигнах до спиране на нет-а, а поставих условие че при ползване на компютър извън времето от 20 до 21.30 часа таксата за нет-а се поема от него. Спестих си много нерви, а отделно той стана по-кротък и спокоен, много често си говорим по проблеми, които го вълнуват, дори вече ми помага в домакинската работа. Така е от месеци.
Пазете си силите и й поставяйте за всяко едно нейно желание условия за изпълнение.
с поздрав Ива

това при нас не може да проработи. Ако им поставя вечерен час с условие, че след това ще оставят гладни, нали ще отворят хладилника и ще си направят поне сандвичи или омлети или едното, по-сръчното, ще бъде уговорено от баткото да сготви нещо по-така за двамата... Ако им поставя условие да плащат за нета, колко им е, ще гладуват и ще съберат от джобните си няколко дни по 2 лева таксата е неограничен трафик 15 лева. Ако спра нет-а, те си имат достатъчно приложни графични програмки или търсят по-нови версии, по които си падат и се забавляват. или единият ще си купи поредното фентъзи, а другият ще излезне заедно с приятели и колелата или баскет-а и така до мрак.. Тцъ, подобни ограничения при моите не вървят. Когато съм им поставяла подобни, те се опитват да се придържат към условието и все намират някакъв различен път. При нас става с логични обяснения защо изисквам нещо си напр. за вечерният час освен обяснения, че никой бизнес контрагент в нормалният пазар не търпи неточния час при уговорка (защото децата ми са амбициозни на тази тема), казвах им, че е по-добре да се договорим (като възрастни хора) да ме информират винаги къде и за колко време са те отколкото да ги ограничавам като бебета и др. подобни, после им показвах и криминалната хроника какво може да им се случи не само на тях, ами и на най-якият мъжага вечер (то и през деня също)... Не знам за вас, ама при нас все сложни решения откривам, не мога никога да мина просто и лесно. И много ми е неприятно, когато като аргумент децата ми използват сравнението с другите си връстници и аз трябва да ги отхвърлям едно по едно, като им казвам пред да вярват 100 % процента на думите и хвалбите на връстниците си да ги наблюдават какви са фактите и сами да си правят изводи. Напоследък не ми остава търпение да се обясняваме на дълго и широко и ги убеждавам да не си губим взаимно времето и те да имат един пробен период (уговаряме колко), в който да се убедят сами кое как е. Така напр. стана с ненормално дългото стоене пред компа: за период вторият срок на последната учебна година нямаха проблеми с успеха в училище и на изпитите след 7-ми клас, но затова пък едното ми дете бързо си влоши зрението и покачи диоптера, а другото е много чувствително на тема "здраве" да не би да му пречи на игрите най-вече. Така че и двете момчета сами се убедиха и започнаха да се самоограничават, но за сметка все на нещо.