Не издържам вече, животът ми е ад незнам какво да правя Никой не му пука за мен направо не издържам.Още като съм се родила никой не ме е искал, майка ми е била на 15, една нейна приятелка ми каза, че не знае как съм оцеляла като бебе, наште са ме размятвали от купон на купон, въобще не са се грижили за мен. Баща ми е биел майка ми и тя го е зарязала когато съм била на 3-4 годинки и ме е оставила при него .Като бях малка много ме беше страх от него, той ме биеше постоянно, като се приереше и аз се криех в един шкаф, никога не плачех, за да не го ядосам ,нямах почти никакви играчки и по цял ден си играех с децата навън, съседите ме хранеха.

ПОсле като станах на 7 майка ми се ожени и ме взе. Втория ми баща беше единствения човек който ме е обичал, беше ми и баща и майка, а доведения ми брат обичах адски много също. Докато бях с тях бяха най- хубавите години от скапания ми живот . Въпреки че майка ми не се грижеше въобще за мен и само се мотаеше по дискотеки и изневеряваше на баща ми (втория де, всъщност единствения истински баща), аз бях щастлива и всичко беше ок. Той сега е в затвора. Може да е престъпник, но аз го обичам много и не ми пука какво е правил.

КОгато влезе в затворапреди две години(бях на 12), живях с майка ми половин година, тя само се оплакваше, че няма пари да ми купи учебници, да ми купи дрехи, да плаща наема, но за дискотеки и гримове имаше И после, боже каква майка си имам, ме взе и ме изтресе пак на баща ми, щото не можела да ме гледа, нямала пари(ама иначе много си ме обичала )Той сега е богат, има нова жена(гадна, подла кучка) и доведена дъщеря малко по- голяма от мен. Не мога повече да живея така с тях! Мащехата ми и дъщеря и нонстоп ме обиждат и унижават, дебела съм била(45 кг съм ). грозна , тъпа, курва съм била като майка си и какво ли още не. Не ме пускат никъде .Най- лошото е, че баща ми пак ме бие за какво ли не, дори за най- малкото, ако му отговарям, ако закъснея, ако не си оправя стаята, не се издържа . В училище съм постоянно изнервена, карам се със всички, нямам приятели, само едно момиче, но не искам да разбира нищо и ми е много трудно да крия(синини особено).

Мразя баща ми, мразя ги всички, и майка ми ,която пак ме изостави, да беше абортирала и да ми спести толкова болка ПОнякога ми се иска да ги избия, понякога да се самоубия и всичко да свърши. Незнам защо пускам тази тема, едва ли ще може някой да ми помогне, просто имах нужда да соделя, мерси на тези, които са го прочели

Каквото и да си мислиш, само от теб зависи как ще продължи историята. Ако правилно съм схванала, сега си на 14. Имаш много богат избор, дори и да не ти се вярва. Можеш да се самоубиеш или да станеш като майка ти, но също така можеш да стиснеш зъби и да си извоюваш нормален живот. Не ти знам нито интересите, нито характера, така че не мога да ти дам точна формула как да стане това, но е напълно възможно и зависи изцяло от теб. Искренно се надявам, че ще прочетеш това.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Не се предавай. Усещам и разбирам, че ти е безумно трудно. Но животът не е справидлив- това сигурно вече си го разбрала. Колкото и банално да ти звучи- учи,учи и пак учи. Ако има някакъв шанс да се измъкнеш то е само този- иначе като майка ти, ако ти харесва , или на шосето.
Все пак имаш дом , храна и дрехи- направи всичко , за да не повтори някое дете твоя живот.

пишеш грамотно, изразяваш се добре, ползваш интернет...
значи не е толкова зле.
образовай се и бягай от това семейство, но преди това трябва да си сигурна, че можеш да разчиташ на себе си.

Написаното не звучи обнадеждаващо. И все пак - ти си факт. Родила си се. За добро или за зло.
Преди няколко години чух съждение, което ми прозвуча много налудничаво. След това няколко пъти чувах подобни твърдения от независими източници.
Та твърдението беше : Енергията (Духът) на всеки човек идва по свой избор на този свят. И той сам избира къде(като място), кога(дата,час), в каква среда(семейство) да се появи.
Ако това е вярно, сега може би ще трябва да откриеш какво е искал твоя дух с избора си. Може би търси някакво съвършенство, някаква корекция. Ами ако сега решиш да се самоубиваш и му попречиш?

Според мен е по-добре да му помогнеш.

Огледай се! Задай си въпроса - Защо? Какво очакват от теб? Защо ти правят забележки или те малтретират?
Седни с молив и тефтерче. Запиши въпросите и отговорите (такива, каквито предполагаш). Може да се появи една съвсем различна картина. Може да има нещо, което би променила в себе си. Или би прикрила по-добре. След това можеш да споделиш тук пред всички или да потърсиш човек, който да те изслуша насаме.

И моля те, не мисли, че при теб положението е най-сложно и най-трудно. Във възрастта в която си ти някои неща изглеждат уголемени, други смалени. Но моля те, повярвай ми! Има много деца или млади хора, които са по-зле от теб. И те не се самоубиват!!! Просто вървят напред и преодоляват трудностите.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Редактирано от Dino на 20.09.05 13:50.

Без да се впускам във всичките проблеми, ако баща ти наистина те бие със синини - обади се в полицията и в отдела по закрила на детето в общината ти. Виж това:

http://www.stopech.sacp.government.bg/?sid=child_bg&pid=0000000016

Не се притеснявай да им се обадиш - на тези хора им се плаща за да работят по случаи като твоя.

Опа, и още нещо. Спасяването на давещите се е дело и на самите давещи се.
Предприемай действия!
А макар и баща ти да е кофти парче, все има някакъв начин поне да съжителствате заедно без опасност за теб и за него. Той също е човешко същество и си има своите силни и слаби страни, които ти можеш да използваш. Не знам дали можеш да му се усмихнеш, но гледай поне леглото ти и около него да е подредено и чисто - може пък да го оцени.

единствения начин да се измъкнеш и да имаш нормален живот е да стиснеш зъби и да УЧИШ!!!!!!!!!! само учението може д ат енаправи различна от другите и желана и да ти даде парите и възможностите да можеш да си усигориш живота!!! трябва да си специалист! щото колкото повече хора могат да вършат твоята работа толкова по малко си ценна!

VOLVO 480 for life!

Skapo Pate,

ne e normalno v kashti da te biat i taka da se darjat s teb, kakto ne e normalno i da si traesh i da se primiriavas s tova.

ima agentzia za zakrila na deteto, az ne znam koordinatite no tuk v tezi forumi moje da gi poluchish i da poluchish informatzia kakvo da napravish.

http://lex.bg/phorum/viewforum.php?f=6&sid=39683c3526fd8d23b550966bfb499471

http://forum.bg-mamma.com/index.php?board=3.0
http://forum.bg-mamma.com/index.php?board=20.0

pusni sastata tema v posochenite forumi , ako ne moje da se spravish, pishi i az shte ti ia pusna


ne se ostavaia da te maltretirat!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Възмутена съм от всички които написаха че това дете трябва да си трае и да си учи уроците!
Това дете има нужда от помощ.

Пате,

може да се обадиш на тези телефони:



Гореща линия за помощ и подкрепа на деца – Община Триадица/ София

Тел. (2) 958 50 00



Гореща телефонна линия за пострадали от насилие - Фондация "Асоциация Анимус"

Тел. ( 2) 982 76 86



Държавна агенция за закрила на детето

Тел. ( 2) 933 90 50

Факс (2) 980 24 15

E-mail: stopech@sacp.government.bg

самите давещи се" винаги се дава като пример за смехотворно плакатно творчество. Това са имали предвид Илф и Петров. Не е пословица, която съдържа някаква мъдрост, за да се базираш на нея и да даваш съвети. Ерго съвета ти е доста тъп. Лапето има нужда от помощ. Дано да се обади на телефоните, които му дадоха.

Влез в армията.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

> Ерго съвета ти е доста тъп.

Много си мил(а)!
Кой съвет по-точно?
Мисля, че всичките са си на място. Понеже и мен като малък са се опитвали да ме малтретират, а пък физически не можех да се противопоставя. Видях че околните ми съчувстват така както и ние съчустваме сега на това дете. Но само толкова! Докато се обадих в полицията и тогава всички отворковци бяха поставени на мястото си. Мисля, че полицията и агенцията към, която съм дал линк, могат да някакви спирачки пред баща и (ако наистина е такъв гадняр), а оттам нататък тя ще трябва да съжителства с хора,човеци и е добре да знае кои са силните и слабите им страни. И това ще трябва да го открие сама, никой няма да го направи вместо нея.

Здравей Пате, много съжалявам за всичко, което си преживяла.
Израстнала съм в семейство, в което баща ми налагаше волята си със сила. На мен е посягал само веднъж, но майка ми, горката, многократно е обезобразявал. После съжаляваше, но не мисля, че някога е обичал някого. Той е алкохолик и когато се напие не помни какво е свършил. Когато бях малка често майка ми ме будеше и караше да присъствам на среднощните им караници, защото смяташе, че в мое присъствие той няма да и посегне. Но това не винаги беше така.
Преди две години след последното обезобразяване на майка ми в мое присъствие не издържах и се резкрещях на баща ми че не го обичам (той е много чувствителен на тема любов). Баща ми беше побеснял, искаше да се откаже от мен, а аз съм единствено дете в семейството. След този случай си събрах багажа и отидох да живея при приятелят си в София, наложи се и да прекъсна образованието си.
Сега съм на 24 години и все още трудно успявам да изградя взаимоотношенията си с хората, които ме заобикалят. Не съм неконтактна, често оставям впечатление, че съм човек, който никога не забравя доброто си настроение. Вече завършвам магистратура, имам стабилна работа и приятел, който ме подкрепя.
Преди година започнах отново да контактувам с родителите си, по скоро с баща си, защото с мама така и не загубих връзка. Причината беше, че той заради мен тормозеше мама непрекъснато и това ме измъчваше много.
Сега отношенията ни са долу-горе поносими. Дори това лято се прибрах за малко вкъщи, но обстановката е все още много напрегната. Аз продължавам да немога да го понасям. Страшно много ме изнервя неговото присъствие.

Мило Пате, моят съвет е да не се предаваш. Разбирам колко ти е трудно. През годините докато живях при родителите си непрекъснато си повтарях една мисъл на Ницше "Нещастията, които не ни погубват ни правят по-силни". Сега обръщайки се назад и осъзнавайки до къде съм стигнала знам, че съм се съхранила благодарение на способността си да се приспособявам. Помни, че можеш да избираш приятелите си, но не и родителите си. Не е нужно мащехата и нейната дъщеря да те харесват, нито пък баща ти, научи се да ги разбираш, за да можеш да ги манипулираш. Все си имат някоя слабост, която можеш да използваш, за да се предпазиш. Вгледай се.
Набележи си цели и ги следвай. Когато станеш пълнолетна ще можеш да си тръгнеш и никой няма да може да те спре.
Свържи се с хората, които работят във фондация Анимус. Те са специалисти в проблема с домашното насилие и могат да ти дадат ценни съвети. Освен това за хората, които са преживели насилие първата година от лечението е безплатна. Телефонът е 981 76 86. Можеш да се обърнеш и към училищния психолог, до колкото знам има училища, в които има такива.
Ако смяташ, че мога да ти бъда полезна с нещо ми пиши на desimora@abv.bg

дори и да не живея толкова мизерно като теб пак живота ми съкссссссссссс
все едно живея в комедия в която всеки смях е удар ,вик или заплаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

другата възможност е закона на джунглата.ако бях аз на твое място или щях да избягам или да го пребия с некъв прът тъй че да не може да върви и да разбере кой командва .по този начин да озлобея и да се чувствам добре .не щастлив но добре докато не погледна назад,така че или избягай или го набий
или стисни зъби и изучи се и след това избягай

Лошото е, че виждам тази тема едва сега, мило Пате... надявам се, че си добре и не си посегнала на живота си... ако бях на теб , и живеех в София на твоите години- щях да направя следното- да изчакам да стана на 16 и да си намеря 6-часова работа в Makdonalds - хем нямаше да се свъртам много вкъщи.., хем щях да имам пари.. на пук на тези, които ме обиждат- щях да стана най-добрата ученичка.... и да завърша с добро образивание.. не се давай на тзи, които искат да те смажат- напротив- на пук на тях- успявай в живпота...

Ако станеш достатъчно голяма и имаш пари- отдели се от тях и живей самостоятелно.. завърши образованието си и си намери добър мъж, да те обича.. и щом обичаш толкова своя баща- отивай му понякога на свиждане в затвора и му носи нещо хубаво, което да казва - "Татко, обичам те.." ...

Много, ама наистина много се надявам, че това, което е извършил не е нищо лошо.. и се надявам, че животът ти оттук-нататък ще е много щастлив.. надявам се да е така за теб....

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

къде живееш... ако е в някой голям град- може да можеш да започнеш работа на не-пълен работен ден с осигуровки....

Като се махнеш от вас и се остроиш някъде- не забравяй да прибереш със себе си и нещастната си майка....

Никога не мисли някому смъртта ... за тебе е лошо...

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...закъсняваш? Защо му отговаряш? Защо не си оправяш стаята?

Аз нямам никакви генерални проблеми с моята дъщеря, обичаме се, но и аз излудявам, когато прави тези три неща. Не я бия, естествено, но вмятам само, че може би и ти имаш вина за лошото отношение. Ако мен ме пребиваха от бой, както разказваш, бих била много по-внимателна към насилника си.

А ти представяш ли си как всеки ден се страхуваш да не кажеш нещо на криво, за да не те пребие и как все се опитваш да си подбираш думите..?

Някой ден щях да издивея и да му кажа всичко наопаки, което мисля.. и да го оставя да ме смаже от бой.. пък дано пукна... майната му на мръсника... в затвора поне да го спукат от бой една година.. ако имаше кой да го осъди ...

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Tova e padenie!Nishto drugo ne moga da kaza.Moge da e bolen bashtata,no sam ubedena che ne zelae smartta na sina si.

А бе, от де я изровихте тая вехта тема?!
Що вода е изтекла от тогаз'....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли,животът е пълен с места на които трябва да се съобразяваш непрекъснато какво правиш,какво казваш, как се държиш и дали няма да направиш лошо впечатление на някого пък дори и да не е свързано с бой. не е лошо от малки да сме свикнали че трябва да си мерим и приказките и поведението.

Едно е да си мериш приказките, за да не обидиш някого, когото обичаш...
и съвсем друго- да се страхуваш да кажеш каквото мислиш, за да не плюеш кръв после...

Съгласи се, че има известна разлика....
Знам, че е така...

И после- семейството- родителите- това трябва да са първите хора, на които да можеш да кажеш всичко, което мислиш.., които да те подкрепят и прегърнат... Нима трябва точно тези хора да ти насаждат страх..?

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beчep на 21.04.08 20:39.

Мило Пате,

съчуствам то за това което си приживяла, и моето семейство не е от най-разбраните, просто незнам как може 3ма души с най-противоречащи харектери да се случат в едно семейство. Майка полулуда и лицемерна, пълен перфекционист, баща алкололик и малко отнесен, а аз съм нещо съвсем различно и постоянно се караме и бием за нещо и тримата. Семейството ми не се е разделяло вече 20 години и аз съм си мислила за духа които избира къде да се ражда както каза някой по горе и как понякога ми се струва че и тримата - майка, татко и аз сме се случили в това семейство за да се научим да се приемаме, обичаме и разбираме, защото семеиството е нещо от което не можеш за избягаш, дори когато си далеч, то пак се появява в мислите ти.

Сякаш ние тримата сме най - лошия ни кошмар който може да ни се случи и е като доживотна мисия да сме заедно, защото сме сякаш поставени да се научим да обичаме хора, чиито черти, характери, действие са ни най-противни един на друг. И докато не приемем взаимно че няма нищо че си алкохолик, няма нищо че си перфекционист, няма нищо че съм разхвърляна. Поне за мен момента на приемането че е ок нещата да са такива каквито са ме успокои и също така разбирането на това защото хората правят това което правят е много важно.

Просто да разбереш другия, това че когато хората които крещят срещу теб го правят не защото ти си виновна или в грешка а защото те нямат контрол върху собствения си живот и се чустват малки и слаби и искат това да бъде тяхната възможност за сила. Когато майка ти те е дала обратно на баща ти, това е защото тя е неспособна и не достатъчно добра, а не защото не те иска. До болка ми е познато чуството че никой не те иска на този свят и да незнаеш защото родителите въобще са те създали след като те са единствените хора които ми правят живота толкова черен и толкова скапан че самата аз да искам да го прекратя. Но ти сега имаш избор, можеш да станеш като родителите си или можеш да следваш това че което не ни убива ни прави по силни.

Аз последвах второто и сега си живея далеч от тах, уча в университет и си имам нормален и спокоен живот, виждам хубаво бъдеще. Виждаме се няколко пъти в месеца и е хубаво защото взаимно се радваме да се видим и сме заедно достатъчно за кратко за да се караме и бием.

А някой по горе беше дал телефонни номера и мисля че ще ти са от полза. Аз също съм се обаждала и ми олекна малко.

Така че спокойно, бъди силна и ще се оправиш, всичко ще си доиде на мястото с времето.