Моето скспано семейство / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Здравей Пате, много съжалявам за всичко, което си преживяла.
Израстнала съм в семейство, в което баща ми налагаше волята си със сила. На мен е посягал само веднъж, но майка ми, горката, многократно е обезобразявал. После съжаляваше, но не мисля, че някога е обичал някого. Той е алкохолик и когато се напие не помни какво е свършил. Когато бях малка често майка ми ме будеше и караше да присъствам на среднощните им караници, защото смяташе, че в мое присъствие той няма да и посегне. Но това не винаги беше така.
Преди две години след последното обезобразяване на майка ми в мое присъствие не издържах и се резкрещях на баща ми че не го обичам (той е много чувствителен на тема любов). Баща ми беше побеснял, искаше да се откаже от мен, а аз съм единствено дете в семейството. След този случай си събрах багажа и отидох да живея при приятелят си в София, наложи се и да прекъсна образованието си.
Сега съм на 24 години и все още трудно успявам да изградя взаимоотношенията си с хората, които ме заобикалят. Не съм неконтактна, често оставям впечатление, че съм човек, който никога не забравя доброто си настроение. Вече завършвам магистратура, имам стабилна работа и приятел, който ме подкрепя.
Преди година започнах отново да контактувам с родителите си, по скоро с баща си, защото с мама така и не загубих връзка. Причината беше, че той заради мен тормозеше мама непрекъснато и това ме измъчваше много.
Сега отношенията ни са долу-горе поносими. Дори това лято се прибрах за малко вкъщи, но обстановката е все още много напрегната. Аз продължавам да немога да го понасям. Страшно много ме изнервя неговото присъствие.

Мило Пате, моят съвет е да не се предаваш. Разбирам колко ти е трудно. През годините докато живях при родителите си непрекъснато си повтарях една мисъл на Ницше "Нещастията, които не ни погубват ни правят по-силни". Сега обръщайки се назад и осъзнавайки до къде съм стигнала знам, че съм се съхранила благодарение на способността си да се приспособявам. Помни, че можеш да избираш приятелите си, но не и родителите си. Не е нужно мащехата и нейната дъщеря да те харесват, нито пък баща ти, научи се да ги разбираш, за да можеш да ги манипулираш. Все си имат някоя слабост, която можеш да използваш, за да се предпазиш. Вгледай се.
Набележи си цели и ги следвай. Когато станеш пълнолетна ще можеш да си тръгнеш и никой няма да може да те спре.
Свържи се с хората, които работят във фондация Анимус. Те са специалисти в проблема с домашното насилие и могат да ти дадат ценни съвети. Освен това за хората, които са преживели насилие първата година от лечението е безплатна. Телефонът е 981 76 86. Можеш да се обърнеш и към училищния психолог, до колкото знам има училища, в които има такива.
Ако смяташ, че мога да ти бъда полезна с нещо ми пиши на desimora@abv.bg