Предлагам на тази тема да се отзоват майки, чиито деца ще бъдат първокласници наесен. Как се чувствате, какво говорите на децата за училището, кое училище сте избрали, какви проблеми очаквате?

Ние сме избрали 39 СОУ в Младост 2, защото е близо до нас. Все още не сме решили дали да го запишем в езикова паралелка, или в такава с изобразително изкуство. В паралелката с рисуване също се изучава интензивно чужд език по желание. На родителската среща ще науча повече подробности и сигурно тогава ще изберем.

Иначе аз някакси посвикнах вече с мисълта за училището, която пред година направо ме хвърляше в ужас. Започнах вече по-лесно да си представям Косьо като ученик. Притесненията са свързани главно с това дали ще попадне на добра учителка, дали ще се адаптира бързо към новата среда. Той се справя добре с ученето в предучилищната, доста неща вече знае и обича да учи, което много ме обнадеждава. Чете доста добре, все още срича, но предполагам, че до есента вече ще чете гладко. Той самият се притеснява дали ще се справи, и все си мисли, че там ще го изпитват за много сложни неща, които още не е учил.
Други въпроси, които ме вълнуват, са свързани със занималнята и колко ще струва на месец. Чувам вече от доста хора, че не са доволни от уч. занимални, но при нас просто няма начин да не използваме такава, поне в първи клас.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Здравей, ние сме избрали 79 СОУ в Люлин-7. Градината, в която ходи детето, е точно срещу училището и се надявам, че ще бъдат пак заедно дечицата. Тя е доста притеснителна, не знам как ще се адаптира. Дано да намери приятелчета.
Онзи ден подадох документите. Остава да занеса само свидетелството от предучилищната. Имаш ли идея как определят паралелките? На мен не ми казаха нищо за родителска среща. Може би по-нататък ще има.
Още не ни е нападната предучилищната треска, но определено детето има желание да ходи . Дано всичко да е наред и да си остане все така ентусиазирана!

В паралелките с рисуване или чужд език се влиза според желанието на родителите. По-сложен е въпросът дали ще можем да си изберем при коя учителка да учи детето? Нямам информация за учителките, които поемат първи клас наесен при нас, но предполагам, че от срещата на 2.06 ще имам някакви първоначални впечатления и може би, предпочитания. При нас паралелката с рисуване е една, а тези с чужд език- 2 или 3.
Иначе окончателното разпределение става, доколкото разбрах, наесен, преди започване на училището, така че има време да се проучат нещата.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Моята дъщеря ще е ученичка сега през септември. И аз, както и ти, бях много притеснена от този факт и само мисълта за училището ме хвърляше в ужас. Едва сега, месец-два преди старта, вече усещам, че паниката отминава и аз започвам да свиквам с мисълта за училището и първокласничката.

Училище вече сме избрали, записана е още от м. февруари, даже преди месец бях на първата родителска среща. Ние подадохме документи първите дни на февруари и се оказа, че сме закъсняли. Имаше обявен прием за 92 места, ние бяхме 91-та подадена молба. Та още от м. февруари сме записани. Едва ли има значение в кое училище е точно, защото ние сме от Пловдив, но аз дълго избирах училището и не съм я записала с квартално училище. Избрах едно от централните. Ще се наложи първата година доста да се озорим с нейния график, воденето и прибирането, но ще се нагодим някак.

Занималня имат, не е платена, не е задължителна. Аз не я запиасах на занималня. Надявам се едната баба да се съгласи да я поеме селдобедите, ако не, ще наема жена. Нямам някаква точна идея защо не искам да ходи на занималня. Просто не ми се иска детето ми да прекарва по цял ден затворено в две стаи с учителки на главата. Иначе, занималнята в нашето училище е доста добре уредена, храната сутрин, на обед и следобед е подсигурена, организацията е чудесна, учителките от занималнята също ми допаднаха. Но Наталия няма да се възползва засега. Доколкото разбрах, занималнята във втори и трети клас е платена и струва 40-50 лв. месечно.

Запознах се вече и с учителката й. Абсолютно въплъщение на представата ми за начална учителка. На мен ми допада - строга, взискателна, но не прекалено. Проучих я допълнително, отзивите за нея са много добри. Даже чудесни. Имали сме късмет, че сме попаднали при нея, така ми казаха. Ще видим...

При нас английският език е задължителен. Мога да я запиша, ако искам и на изобразително изкуство допълнително, но не го направих. Имат и два вида спорт извънкласно, които се зплащат допълнително. Идват треньорите с бусчета и ги взимат от занималнята в 15.00 и ги връщат в 17.00, два пъти седмично първата година, след това по три пъти седмично. Едното беше някакви бойни изкуства (айкидо незнам-си-какво-си), а другото вече забравих какво. Дъщеря ми има голямо желание за тези бойни изкуства, но предполагам, че няма да има време за тях. Тези с айкидото са някакви републикански шампиони няколко години поред вече, организират и демонстрационни представления, толкова много ги канели, че не можели да насмогнат да се явят на всички участия, за които имали покани. Изобщо, много добре звучаха, много нахъсани бяха треньорът и менъжерът на клуба и с голямо самочувствие. За дъщеря си сега не смятам да се възползвам, но за брат й, живот и здраве, ще видим.

Иначе, вече започвам да й пазарувам полека-лека за училище - раница, моливник, помагала каквито се сетя... та така. Малко ми е притеснено все още, но се надявам до септември напълно да се настроя.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Записах я в кварталното училище. То е едно от първите в града ("Захари Стоянов" - Варна). Имаше родителска среща с учителките - бяха дошли в детската градина заедно с директорката да ни агитират. Направи ми впечатление една от учителките, която каза, че те не си позволяват да имат фаворити, защото децата са много болезнено настроени на тема "справедливост" и усещат много бързо, ако учителя подкрепя някой. Освен това ми се стори много спокойна, малко непукист, видях я как се подразни когато една от колежките й започна да говори за извънкласните занимания след 5-ти клас (това ме навежда на мисълта, че "нашата" учителка е човек, който гледа на нещата по същество, а не просто да се намира на приказки).
За занималнята се двоумя. По принцип я записах за да имат предвид колко горе-долу ще бъдат децата, но не съм много фен на идеята.
Ако я посещава - ще има подготвени уроци, но пък цял ден да внимава, да се държи прилично... (а си мисля, че навярно ще се доподготвяме и в къщи след 18.00 часа)
Ако ходи - поне ще се е подготвила горе-долу, иначе сама в къщи ще гледа цял следобяд детско.
Ако я посещава ще има повече време сред децата и ще се учи да оцелява в средата, но пък каквато си е свита може и там да стои чинно в ъгъла и да изпълнява всичко...
Ако я посещава дядото (който навярно ще я води и взема от училище) ще я води в 8.20ч., ще си ходи и после ще идва да я взема в 16.30; иначе ще я води в 8.20ч., ще се мота из къщи (ще гледа телевизия), ще я взима в 12ч и вече ще е свободен...
Занималнята при нас е безплатна.
Притеснява ме дали ще може да се храни сама в къщи или (което е по-вероятно) ще стои гладна.
Гадното е, че едната от учителките в деската градина ги заплашва "ще видите вие колко е трудно в първи клас" и цялата група изявява нежелание да ходи на училище.
Сещам се и за племенника ми - ходи 3 дена на училище и каза "тази година ме записахте, догодина обаче - не!". Сега е студент.
От сега си представям нервите, които ще избиват от нея, колко спокойна трябва да съм за да не ми избие баланса и на мен, малката щерка ще иска внимание и тя, а каката трябва да бъде научена да учи...абе на приливи и отливи съм - ту се паникьосвам, ту се успокоявам...
Иначе пишем ето така:



четем доста добре (нещо за което бях много против да се научи, защото първи клас е точно за това), много й знае устата, употребява изречения като възрастен, ужасно добре адвокатства когато сестра й направи поредната беля (когато мокета в кухнята е прогизнал 4г. сестричка не само не е била в кухнята, а дори е била в съседния блок, в чужбина, на друга планета....и всъщност той - мокета - някакси сам се е качил на мивката (адвокатката не е била там за да види КАК точно го е направил и не може да даде обяснение), намокрил се е и пак се е върнал за да обвиним кротката невинна сестричка в това гнусно деяние)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

яяяя, какъв интересен мокет има у Вас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за да не пиша нова, а и да се оплача, че почнах да се стресирам колкото повече наближава първи клас. А първокласничката от един месец постоянно заявява, че няма да ходи в първи клас, не иска и това е, 'щото нямала да е отличничка, щяла да греши и пр. (ще й строша канчето на госпожата от детската градина дето ги наплаши така децата).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята дъщеря е доста ентусиазирана. Но аз с всеки изминал ден все повече се безпокоя, защото почти от първия учебен ден ще трябва да разчитам на детегледачка за по няколко часа на ден, докато се върна от работа.
Вие как ще се справяте с този въпрос. Има ли кой да я гледа първолачката, ще ходи ли на занималня? Какво сте пазарували досега и докъде сте я докарали с приготовленията за този вълнуващ ден?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

огромни тактични преговори и намеци, дядото реши да поеме ангажимента да я води и прибира от училище. Моята може да стои сама по час-два, а и ще увеличаваме по малко това време (щом картуна върви по телевизията - никой не й трябва). Понеже сме на аналогов телефон все още, смятаме да оставим един стар гсм в къщи с програмирани наши номера и тя само да ни кликва при нужда, а ние ще й се обаждаме.
За занималнята се двоумихме, но като видях помещението (намира се до нашия блок и беше отворено за ремонт)... какво да ти кажа - дори и сега, през лятото, беше мрачно вътре, един нисък таван, няколко много амортизирани чинове...и почти сме се отказали. Мисля си, че да ходи на занималня означава да е цял ден на училище, а това ще е доста уморително за нея ('щото вечер все пак ще преглеждаме какво са учили и като насложиш часовете...излиза близо 9 часов работен ден).
Другия вариант е частна занималня, което излиза около 120лв на месец (щото искат пари и за закуска), което мисля е излишно, щом дядото се наема.
Пък ако видя, че не успява да се оправи сама (и с наша помощ) винаги мога да я дам на занималнята.
Купихме тетрадки с тесни и широки редове и с квадратчета - водих я по различни книжарници за да си ги избира, а тя умря от гордост и кеф, че взима сама решенията за картинките по тетрадките; взехме цветни полу-прозрачни облекла (по писане един цвят, по математика - друг), пиромоливи (като се изхаби графита се вади и се слага отгоре и той избутва новата порция графит...уф, не знам как да го обясня) и няколко гуми (тук малко се сборихме, защото аз исках качествени гуми, които трият добре, а се оказа, че те са само бели за ужас на госпожицата). Чанта още не сме избирали - чакам изложението "всичко за ученика", което правят всяка година - дано направят и тази.
На 8-ми септември имаме родителска среща, на която ще ни дадат първата порция учебници и помагала, а останалите (за които учителката се колебаеше дали са безплатни или не) - на първия учебен ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С моята първолачка, още не сме тръгнали по магазините и мисля това да стане след окончателната родителска среща на 6.09. Ние живеем в Банкя - София.
Аз по всяка вероятност ще започна работа, когато децата тръгнат съответно на градина и училище. Търся си все още детегледачка, защото сме далеч от всякакви баби и лели. И аз може да се разкандардисам за занималнята, но засега сме записани - по всяко време мога да променя решението си. Това с ГСМ-а е задължително, ние и стационарен телефон нямаме и сме на мнение, че не ни е нужен.

Онзи ден обиколихме няколко книжарници, но не се реших да предложа на детето да купим тетрадки, тъй като не съм много наясно дали е по-добре да започне писането с молив на вестникарска хартия или на офсет. Все пак има съществена разлика и бих искала да изслушам мнението на госпожата. Идея нямам какви ще са учебниците и помагалата за първи клас и по тази причина не сме обикаляли да изберем чанта или раница на момичето ми. Аз много харесвам хубавите чанти, които са във весели цветове и актуални мотиви, но май последна дума ще има госпойцата. Горката е толкова кльощава, че отсега я мисля, добре, че училището е на 3 минути от нас и няма да се зори много с носенето.
Инак си имаме вече тоалет за първия учебен ден :)
По-натам ще пиша пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите