Небесата сини над полето гледам
Нима възможно е от там да си дошла
Без време – от мнозина неразбрана
Дар за хората е любовта

Чувства между две души красиви
В райската градина те цъфтят
Две глави – безкрайно луди
На любовта със радост ще се отдадат

Макар и болката със нея
Неотменно да върви
Тя дава повече на тея
Които са проронили сълзи

Небесата сини над полето гледам
Поглеждам и до мен, където спиш
Създание от Рая слязло
Цялото в любов гориш

П.П. Кажете какво мислите за т'ва стихче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че яко си хлътнал!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Има ли още стихчета от "райската градина"?
Давай насам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твърде елементарно :/.

Римите не правят едно стихотворение добро и аз ти препоръчвам да опиташ да пишеш без. Точно изтърканите римички правят стихотворението неинтересно и неоригинално.

Пиши от сърце, не се стреми да "звучи" добре.

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей

Тук малко не съм съгласна, че римите не правят едно стихотворение добро, защото напоследък всички се изучиха да пишат "стихове", в които няма никаква рима.
Кое му е стихотворното на такова "стихотворение" за мен остава неясно.

В стихознанието има "бели стихове", но по принцип за да се напише стихотворение, трябва да се спазва определена стихотворна стъпка, вътрешни паузи, ударения и т.н.

Много ме учудват т.нар. "стихове", на които попадам във вестниците.
Нито стъпка, нито идея, просто не мога да разбера за какво става въпрос, но все се намира някой, който се изказва много положително за "шедьовъра".

След като някой автор не може да пише в мерена реч, да се пренасочи към прозаичните жанрове, но не виждам защо само това, че написал 4 -5 думи, разположени една под друга, имитирайки стихове, произведението автоматично минава в графа "стих".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей-вей.


Такаа... от къде да започнем. Само да отбележа, че ще се радвам да поспорим, а не да се заяждаме. Обичам спора.

На теб ти правят впечатление, че "белите" стихове във вестниците били плъзнали навсякъде. А на мен ми прави впечатление друго- отвори Хулите, Словото, утвърдените сайтове за поезия (и проза) и виж колко прозаични, обикновени и без дълбока идея са някои от римуваните стихове. Рими от типа на "нея-тея", "ден- мен" и прочие, не предизвикват никакви емоции у мен. А поезията е чувства, вплетени в думи.

Права си за ударените срички и стъпката, права си, че все пак се намират наистина бози в днешно време, но стихотворението трябва да бъде с нещо по-различно, да ти остава в съзнанието. Чела съм прекрасни неща в рима и прекрасни без никаква такава, но и в двата случая идеята е била представена интересно, интригуващо. Тематиката за любовта е класика в писането на поезия, но не смятам, че Падналия ангел я е представил/а подобаващо. И за да не си говорим сухи приказки, къде според теб е стъпката тук

Две глави – безкрайно луди
На любовта със радост ще се отдадат

Макар и болката със нея
Неотменно да върви

Още нещо- когато пишеш със стъпка (примерно две неударени срички, една ударена, или пък две ударени, една неударена и т.н.) ти си избираш 1 и вървиш с нея до края, не може да ги сменяш по средата, въпреки че във всички случаи стъпка ще има.
Не се брои за стъпка наличието на рима (литературно казано).


И все пак, чудесно е, че все пак пишем- независимо как. Търсим израз на чувствата си, на себе си. Това пак е важно.

пп- Мога да ти предложа нещо, което според мен лично, а и според много други хора, има и литературна стойност, освен емоционална (тематиката е любовна)


Предчувствие,
залез
и пясък...
...и нищо...
Само бял силует на жена.
Самота в самотата.

И поглед...
И мисъл..
Тихи
стъпки
и пак...
Тишина.
И устни внезапни
над
устни
откраднати!
Жълт блясък...
И звук от коса!
Плах шепод на рамото,
усет във здрача
Жив пясък
под плът
... и роса...


И нещо без рима, стъпка и прочие, за което се отнася същото като горното. Само идеята му е много, много по-дълбока.

Спи, Малък принце!
Спи!
Тъй дълъг е пътят до твойта планета.
Тъй дълъг и нужен...
Спи!
Твоят сън е завръщане.
Твоят път е раздяла.
Ето,
всички звезди се превръщат в звънчета
и те викат със твоя глас-
далечен и топъл,
далечен и топъл...
Спи, Малък принце,
спи!
Този свят е тъй малък за тебе,
Този свят, в който има
тъй мъничко залези
и толкова "нищонезначещи" рози,
и забравени кладенци-
този свят се побира в една от сълзите ти.
Спи...
Твоят път е раздяла,
твоят съд е очакване.
Твоят сън ще ти върне
житата узрели в цвета на косите ти,
песента на чекръка, по-бистра от болката,
и далечния спомен,
че си съществувал
далеч от свойто единствено цвете,
далеч от свойти кухненски малки вулканчета,
далеч от твоите приказно бели боабабови
делници...
Спи, Малък Принце!
Твоят сън е завръщане.
Спи и не чакай пробуждане!
Тъй дълъг е пътят до твойта планета.
Тъй дълъг и истински.



Мисля че няма нужда да анализирам второто, въпреки че е толкова скрито и изискващо търпение.

Хайде, със здраве

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей

Това второто съм го чела. Обаче изобщо не мога да си спомня къде...

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.

Еее, това за заяждането беше излишно, но нищо!
Аз също много обичам културните и обосновани спорове.
Така че да започваме.

Правя уговорката, че когато се спори за изкуство, победител в спора няма. Поне аз така си мисля, защото на различните хора им харесват различни неща.
И слава богу!

Много съм съгласна с теб за Хулите и Словото, както и не само за тези местенца. Но може би трябва да се отчита фактът, че там може да пише буквално всеки. Т.е. нормално е там да има струпване на голям брой прохождащи поети, които все още не могат да избягат от клишетата и се "спъват" в стъпката.

Цитираните от теб стихове са много хубави, носят емоция, но кое точно ги прави такива - оформлението ли? Изказвам се малко по-крайно, само за да защитя позицията си.
Ако се спрем на втората творба, понеже там има повече думи, не виждам никакъв проблем тя да се оформи като обикновен текст. Би се получила една поетична импресия, поетично есе, или както искаш, така го наречи, но защо точно стихотворение?
Все пак да се напише стих не е проста работа и поетът има да се съобрази с много неща, свързани с оформлението.

Какво му има на този малко старомоден, може би, но великолепен куплет:

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен.


Или:

Съмна в сънните градини,
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.

Вярно, не всеки може да е Ботев и Лилиев, но пък и писането на поезия не е за всекиго.

Специално за Падналия ангел.
Не го познавам лично, но от постовете му знам за него, че е ученик. Допускам, че това е една от първите му творби и заради това е добре той да бъде насърчен.
Не казвам, че няма неща за доизглаждане, но нека да не бъдем толкова строги съдници, защото да се напише стихотворение във формата, който аз показах е много по-трудно от "белия стих".

Надявам се, че се разбрахме правилно.
По принцип не отричам белите стихове, но (лично мое мнение) за да се напише добър верлибр, трябва наистина голям поетичен талант. А не всеки, който не умее да подреди идеите си в мерена реч, да напише думите една под друга и хоп, имаме стихотворение.
Казано по друг начин, преди да нарисува това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Звучи успокояващо
Значи не съм само аз дето избива емоцията с поезия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се като художник, може да си по-добър. Но нищо, нека да ти се отприщва емоцията, било то и в несръчно и наивно 'стихче'.