Re: отново за лъжите / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

И за мен точно в момента това е актуална тема.

Наталия съм я научила да не ме лъже. Не си и помисля дори. Но съм започнала да я тренирам от мига, в който за първи път я хванах в лъжа. Аз имам някаква гадна способност да се натъквам на лъжите моментално или най-късно 15-20 минути, след като се е случило. Не знам как става така, но я излавям Наталия на секундата. Разбера ли, че ме е излъгала направо губя човешки облик. Мразя да ме лъжат. Не знам защо отдавам толкова голямо значение на това. Като си помисли човек - какво толкова, една малка, детска, невинна лъжа. Но аз не мога да търпя. И ВИНАГИ си е понасяла последствията. Като обикновено наблягам на това, че се сърдя и наказвам не заради това, което е провокирало лъжата, а заради самата лъжа. Това го отработваме вече повече от две години и Наталия е като програмирана, че аз ще я изловя и че ще побеснея. Не смее да ме лъже. Знае, че полза няма да има. Даже наскоро племенницата ми, която е на 12 я е кандърдисвала да направят нещо и я е убеждавала как аз никога няма да узная, но моята не се е дала. После дойде и ми каза.

Но брат й сега започва с лъжите и точно тази седмица е жестоко наказан, заради лъжа. Той сега е почти на 5. Има склонност да фантазира и да си измисля, което аз приемам със снизхождение, но точно в понеделник го излових, че ме е излъгал съзнателно, с цел да се прикрие, че е извършил беля. Ако щеш вярвай, 2 часа съм го въртяла на шиш и съм искала обяснение защо се е опитал да ме излъже. 2 часа! Даже баща му се учуди, защото аз по отношение на малкия съм прекалено отстъпчива и прага ми на поносимост към неговите издънки е пъти по-висок, отколкото за сестра му. Подлудих го. Как ли не се опитваше да се измъкне, как ли не въртя и не сука, как ли не се моли. Не отстъпих. Бях ужасно ядосана. И той усети, че много сериозно е прекрачил границата като знае аз по принцип как не му се връзвам. Казах му сам да си определи наказанието за това чудовищно провинение. И той ги надипли 4-5. Значи оценява провинението си доста високо.

Измисли си да не носи касети в ДГ, да не носи играчки в ДГ, да не гледа видео, да не влиза в палатката и да не сяда на компютъра за 1 седмица. Обиконовено има само по едно такова ограничение когато се провини.

Като го слушах как съкрушено ги изброяваше чак ме досмеша, защото толкова много аз не бих го наказала, но щом той счита, че заслужава толкова, коя съм аз, че да споря.

И му казах, че всички наказания са за това, че ме е излъгал, а не за това, заради което ме излъга и му обясних, че ако веднага беше дошъл да ми каже и да ми обясни какво се е случило, нямаше да се караме, наказваме и сърдим. И така ще бъде при всяка лъжа, в която го хвана, а аз доста убедително се опитах да го убедя, че вероятността да не го хвана клони към минус безкрайност.

Но не го лиших от целувка за лека нощ. Каквото и да са направили, колкото и да са се провинили, не заспиваме "скарани". Но това си е мое правило.

Твоята е по-голяма. С нея ще е може би малко по-трудно, ако чак сега започвате да се борите с безбройните детски лъжи, защото досега тя е виждала, че номера минава. Но пък ще е по-лесно заради това, че е голяма и вече осъзнава кога ти си непреклонна и кога наистина е извършила нещо нередно. Но според мен си напълно права, че лъжата не бива да се подминава с лека ръка.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...