Детето на съседката ми, едно прекрасно, живо и интелигентно дете, бе диагностицирано със Синдрома на хиперактивността и намалената концентрация. Майката, една изключително симпатична мацка от ГДР-то, е страшно притеснена, вчера ми донесе брошури от психиатърката и на чашка кафе ми се оплака. Наблюдавам я от четири години как го отглежда това дете, как се старае, колко сили, енергия и всичко от себе си влага. Сурова, дисциплинирана, но обичаща с цялото си сърце. Чак понякога и се възхищавам на всеотдайността, аз не съм такава...А детето - съвсем си е нормално. Буйно е, но не повече например от моите синове. Тих не е в никакъв случай, но не е и хулиган или някакъв невъзможен необуздан немирник.
Всичко започнало няколко месеца, след като детето тръгнало на детска градина. Учителката започнала да се оплаква, че момчето "пречи". С какво пречи? Ами по време на сутрешната проверка не седяло кротко на столчето, ами правело смешни муцунки и така разваляло дисциплината и реда. След няколко месечен натиск от страна на възпитателките и забележете родителите на няколко деца от групата, моята съседка била принудена да заведе детето на психиатър. Той пък на драго сърце поставил диагнозата, за която вече писах.
Прочетох много внимателно брошурите и стигнах до извода, че тази измишльотина е един страшен медико-фермакологичен комплот. В Германия имало 500 000 "болни" деца, което прави средно по 1 - 2 деца във всеки клас във всяко училище. Синдромът засягал 3 пъти по често момчетата отколкото момичетата, срещал се и между тинейджърите , а също и между възрастните. Причините неизяснени. Може би наследственост. Но в никакъв случай не резултат от грешно възпитание. Мнението на "специалистите" е категорично: Това е болест, болест, болест. И разбира се като при всяка болест, трябва да се вземат хапчета. Всеки месец по една опаковка, по едно на ден. Цял живот. Иначе... проблеми в училище, лош успех, неудачен живот, социална изолация, миз..
Падна ми долната челюст от изумление, с каква самоотверженост тукашното общество е готово да натъпче едно живо и активно дете с таблетки, да му отумани мозъка, да го стафира, за да го подчини, да го направи послушно и кротко като овца, само защото е било на моменти непослушно.. Писхиатъра да получава редовно хонарара и, от контролните прегледи, а фармакологичните магнати да ти тъпчат и без това претъпканите джобове, още повече.
Освен това на детето е лепнат етикета хиперактивяга вече за цял живот. С характеристиката от детската градина отива в училището, оттам в групата на социално непълноценните. Разбира се, след 20 г мозъчни "стимулации" с таблетки, къде другаде.
На милата ми съседка не смея да и кажа нищо. не смея да споделя с нея мислите си, защото ще я объркам още повече. Тя е обикновена жена, без образование и претенции, за нея мнението на спеца е като закон божий, не се оспорва и осмисля. Аз на нейно място бих теглила една майна на даскаличките, на психиатрите и най-вече на хапчетата, бих се преместила на друго място, в друг град, в друг Бундесланд дори и бих започнала всичко "на чисто", а детето си бих го пазила от всякакви фармакологични и псевдопедагогично посегателства. Но тя не е аз. А пък много искам някак да и помогна с нещо повече от съчувствие и разбиране.

С нищо не мога да ти помогна, освен да кажа, че споделям мнението ти...че в кой ли клас/група в детската не е имало по едно "зрънце", което да е разваляло дисциплината...не мисля, че е основание да се тъпчат децата с лекарства. Категорично не!
Мога обаче да ти предложа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, наскоро се чудех и аз дали да не пусна такава тема. Не познавам детенцето на твоята съседка, но имам много близки познати, чийто дете е със същата диагноза. Родителите са трудолюбиви и образовани хора, културни и възпитани. Наеха едно момиче със специалност "социална педагогика" да се занимава със сина им. Накратко детето наистина е свръхактивно, постоянно измисля разни щуротии, бих казала повече от обикновените деца, палав е, в същото време е интелигенто и будно дете. Дете, дете, вече ще бъде в трети клас. Но още след първата година понеже изиквал от учителката да му обръща постоянно внимание, разбирай: задавал всякакви въпроси, само и само да е център на внимание, трошал химикалките на съучениците си, говорел и др. нарушавщи дисциплината дейности, родителите на съучениците му на родителски съвет решават да настояват за неговото изключване с мотив, че пречи на образователния процес. Детето се премести в друго училище, но и там бе същата ситуация, та накрая принудиха родителите, да мине обучението му на индивидуален план. Та сега пък е изолиран от всякакви социални контакти с негови връстници, което пък ми се вижда много крайно. Хапчета те не му дават, понеже са твърдо против.
Лошото е, че забелязвам напоследък да се акумулира огромно количество агресия в него: веднъж подпали шкафа на съседката им на вилата, втори път смачка новоизлюпените й пиленца, уморявал е й други животни. Родителите са силно притеснени и ме питаха за моите възпитателни методи и съвети, но аз не знам какво да им кажа.
Моля за съвет! Мака, съжалявам, че използвам темата ти, но мисля, че въпросите които поставих ще ти помогнат да се ориентираш за какво става дума и дано някой даде адекватен съвет.
Предварително благодаря на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм специалист, но имам свое мнение по въпросите в двете теми. Според мене, с тези деца трябва да се работи много и индивидуално. Мисля, че децата трябва да бъдат заангажирани максимално в различни видове извънкласна форма на обучение, спорт, компютри, книги, изучаване на чужди езици, може би пеене, рисуване, свирене на някакъв музикален инструмент. Просто трябва да се потърси онова, което е интересно на тези деца и да се използва енергията им да де развиват в съответната област. Сигурно е трудно, но не е невъзможно. А това с таблетките ми звучи ужасно!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно подкрепям това твое мнение. Същият съвет им дадох и аз, но по въпроса със спорта, те казаха, че искал само таекуондо (дали правилно го написах?), и после научените хватки прилагал в занималнята - преди посещаваше такава. Та ги посъветвали да спре с тренировките на силовите спортове.
Забравих да напиша, че детенце е изследвано за евентуални мозъчни отклонения, такива не са установени.
Преди време се практикуваше изписването на Фенобарбитал в такива случаи (имах съученичка, която имаше припадъци и се затрудняваше в учебния процес, та тя пиеше това лекарство), Фенобарбиталът го изписваха както на изоставащи деца, така и на хиперактивни. Интесно ми е какво е сегашното мнение за него, от чисто любопитсво питам, ако някой знае.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами фенобарбитал се даваше някога и на деца които дигат много висока тепература /39,5/ и бълнуват.

един вид да предпази мозъка им

сега не е позволен - само със зелени рецепти. питах специално тъй като децата бълнуват ужасно като са болни, всичко им се струва реално и брррррр.... ад

представете си детската Ви стая да е безкрайно дълга, тавана да е безкраино високо и от него да тече някаква чернота която Ви облива и не можете да дишате, да мърдате.... и после през стъклата минават някакви неща с остри нокти и тъмнината ги пропуска, понеже са остри и студени.....

да, може би високата температура направо им топи мозъците на децата

по темата за хиперактивността - с много внимание и насочване децата лека полека влизат в пътя. и пак са палави, но свикват да кротуват. но най-важното нещо за успех е детето да уважава и вярва на учителя си, наставника си или човека който се е наел с обучение, възпитание, гледане

хиперактивността не е трайна, тя преминава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

моя съученичка има такова дете и го записаха на шорт трек
Мисля идеята за максимална заангажираност е наи доброто
мозъка му трябва да е зает защото работи на 200%
бих казал също и мноооооооого стрикна предварително планирана програма и следене за изпълнението
без това такива хора си страдат след това цял живот от "обърканост"
Баба ми имаше приказка "носят ме влачат ме"

а за медикаментите не само фармацефтите са винивни - ние консуматорите не по-малко сме - мнофо по-лесно е даглутнеш хапчето отколкото малко да са напънеш и да се опиташ да промениш начина си на живот - а те? те просто използват това - пазарна ниша

Извинявай, че се закачам за теб
Напоследък в Бг става доста популярно едно ново лечение, което е съвсем безвредно. То прилича донякъде на хомеопатичното, но при него не е необходимо човек да посещава хомеопат. Всеки преспокойно може сам да определи собствената си комбинация, както и тази на децата, съпруга и околните...
Това е лечението с цветните есенции на д-р Бах. Ето един интересен сайт, в който много добре е обяснено за какво става въпрос:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Метилфенидат се нарича лекарството, което се препоръчва тук за лечение на Синдрома на хиператимността и намалената концентрация. На едно място в брошурата пише, че няма странични явления, а на друго, че има - изредени са гадене, намалена апетит, сънливост.
И как човек може да има доверие?

А на моята дьщеря в детската градина, защото беше тиха и срамежлива, и измислиха друга диагноза(аз и забравих името) и учителката ме препращаше кьм никаква организация за проблемни деца да я лекуват. Какво преживях не искам да ви описвам. Добре, че не я послушах, а си заведох детето при една много свесна докторка и тя направо ми каза да не давам на детото си лекарства, а да я преместя в друга градина.
Имам чувството че в Америка не понасят различно поведение при децата, примат го за disorder и си пробутват лекарствата, за които не се знае след продьлжителна употреба какьв ефект имат.
Всьшност проблема е, че учителките искат работата им де е по-лесна. Проблема на моята учителка беше, че дьщеря ми я беше страх да отиде до тоалетната сама и понеже те пестяха пари и често имаше само една жена с децата, тя не можеше да остави другите деца сами за да помогне на детето ми. Както и да е, голямо разочарование беше за мен сбльська ми с американските детски градини...
Аз бих посьветвала твоята приятелка да не дава лвкарства, а да се посьватва с друг лекар или психолог.