Детето на съседката ми, едно прекрасно, живо и интелигентно дете, бе диагностицирано със Синдрома на хиперактивността и намалената концентрация. Майката, една изключително симпатична мацка от ГДР-то, е страшно притеснена, вчера ми донесе брошури от психиатърката и на чашка кафе ми се оплака. Наблюдавам я от четири години как го отглежда това дете, как се старае, колко сили, енергия и всичко от себе си влага. Сурова, дисциплинирана, но обичаща с цялото си сърце. Чак понякога и се възхищавам на всеотдайността, аз не съм такава...А детето - съвсем си е нормално. Буйно е, но не повече например от моите синове. Тих не е в никакъв случай, но не е и хулиган или някакъв невъзможен необуздан немирник.
Всичко започнало няколко месеца, след като детето тръгнало на детска градина. Учителката започнала да се оплаква, че момчето "пречи". С какво пречи? Ами по време на сутрешната проверка не седяло кротко на столчето, ами правело смешни муцунки и така разваляло дисциплината и реда. След няколко месечен натиск от страна на възпитателките и забележете родителите на няколко деца от групата, моята съседка била принудена да заведе детето на психиатър. Той пък на драго сърце поставил диагнозата, за която вече писах.
Прочетох много внимателно брошурите и стигнах до извода, че тази измишльотина е един страшен медико-фермакологичен комплот. В Германия имало 500 000 "болни" деца, което прави средно по 1 - 2 деца във всеки клас във всяко училище. Синдромът засягал 3 пъти по често момчетата отколкото момичетата, срещал се и между тинейджърите , а също и между възрастните. Причините неизяснени. Може би наследственост. Но в никакъв случай не резултат от грешно възпитание. Мнението на "специалистите" е категорично: Това е болест, болест, болест. И разбира се като при всяка болест, трябва да се вземат хапчета. Всеки месец по една опаковка, по едно на ден. Цял живот. Иначе... проблеми в училище, лош успех, неудачен живот, социална изолация, миз..
Падна ми долната челюст от изумление, с каква самоотверженост тукашното общество е готово да натъпче едно живо и активно дете с таблетки, да му отумани мозъка, да го стафира, за да го подчини, да го направи послушно и кротко като овца, само защото е било на моменти непослушно.. Писхиатъра да получава редовно хонарара и, от контролните прегледи, а фармакологичните магнати да ти тъпчат и без това претъпканите джобове, още повече.
Освен това на детето е лепнат етикета хиперактивяга вече за цял живот. С характеристиката от детската градина отива в училището, оттам в групата на социално непълноценните. Разбира се, след 20 г мозъчни "стимулации" с таблетки, къде другаде.
На милата ми съседка не смея да и кажа нищо. не смея да споделя с нея мислите си, защото ще я объркам още повече. Тя е обикновена жена, без образование и претенции, за нея мнението на спеца е като закон божий, не се оспорва и осмисля. Аз на нейно място бих теглила една майна на даскаличките, на психиатрите и най-вече на хапчетата, бих се преместила на друго място, в друг град, в друг Бундесланд дори и бих започнала всичко "на чисто", а детето си бих го пазила от всякакви фармакологични и псевдопедагогично посегателства. Но тя не е аз. А пък много искам някак да и помогна с нещо повече от съчувствие и разбиране.

С нищо не мога да ти помогна, освен да кажа, че споделям мнението ти...че в кой ли клас/група в детската не е имало по едно "зрънце", което да е разваляло дисциплината...не мисля, че е основание да се тъпчат децата с лекарства. Категорично не!
Мога обаче да ти предложа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, наскоро се чудех и аз дали да не пусна такава тема. Не познавам детенцето на твоята съседка, но имам много близки познати, чийто дете е със същата диагноза. Родителите са трудолюбиви и образовани хора, културни и възпитани. Наеха едно момиче със специалност "социална педагогика" да се занимава със сина им. Накратко детето наистина е свръхактивно, постоянно измисля разни щуротии, бих казала повече от обикновените деца, палав е, в същото време е интелигенто и будно дете. Дете, дете, вече ще бъде в трети клас. Но още след първата година понеже изиквал от учителката да му обръща постоянно внимание, разбирай: задавал всякакви въпроси, само и само да е център на внимание, трошал химикалките на съучениците си, говорел и др. нарушавщи дисциплината дейности, родителите на съучениците му на родителски съвет решават да настояват за неговото изключване с мотив, че пречи на образователния процес. Детето се премести в друго училище, но и там бе същата ситуация, та накрая принудиха родителите, да мине обучението му на индивидуален план. Та сега пък е изолиран от всякакви социални контакти с негови връстници, което пък ми се вижда много крайно. Хапчета те не му дават, понеже са твърдо против.
Лошото е, че забелязвам напоследък да се акумулира огромно количество агресия в него: веднъж подпали шкафа на съседката им на вилата, втори път смачка новоизлюпените й пиленца, уморявал е й други животни. Родителите са силно притеснени и ме питаха за моите възпитателни методи и съвети, но аз не знам какво да им кажа.
Моля за съвет! Мака, съжалявам, че използвам темата ти, но мисля, че въпросите които поставих ще ти помогнат да се ориентираш за какво става дума и дано някой даде адекватен съвет.
Предварително благодаря на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм специалист, но имам свое мнение по въпросите в двете теми. Според мене, с тези деца трябва да се работи много и индивидуално. Мисля, че децата трябва да бъдат заангажирани максимално в различни видове извънкласна форма на обучение, спорт, компютри, книги, изучаване на чужди езици, може би пеене, рисуване, свирене на някакъв музикален инструмент. Просто трябва да се потърси онова, което е интересно на тези деца и да се използва енергията им да де развиват в съответната област. Сигурно е трудно, но не е невъзможно. А това с таблетките ми звучи ужасно!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно подкрепям това твое мнение. Същият съвет им дадох и аз, но по въпроса със спорта, те казаха, че искал само таекуондо (дали правилно го написах?), и после научените хватки прилагал в занималнята - преди посещаваше такава. Та ги посъветвали да спре с тренировките на силовите спортове.
Забравих да напиша, че детенце е изследвано за евентуални мозъчни отклонения, такива не са установени.
Преди време се практикуваше изписването на Фенобарбитал в такива случаи (имах съученичка, която имаше припадъци и се затрудняваше в учебния процес, та тя пиеше това лекарство), Фенобарбиталът го изписваха както на изоставащи деца, така и на хиперактивни. Интесно ми е какво е сегашното мнение за него, от чисто любопитсво питам, ако някой знае.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами фенобарбитал се даваше някога и на деца които дигат много висока тепература /39,5/ и бълнуват.

един вид да предпази мозъка им

сега не е позволен - само със зелени рецепти. питах специално тъй като децата бълнуват ужасно като са болни, всичко им се струва реално и брррррр.... ад

представете си детската Ви стая да е безкрайно дълга, тавана да е безкраино високо и от него да тече някаква чернота която Ви облива и не можете да дишате, да мърдате.... и после през стъклата минават някакви неща с остри нокти и тъмнината ги пропуска, понеже са остри и студени.....

да, може би високата температура направо им топи мозъците на децата

по темата за хиперактивността - с много внимание и насочване децата лека полека влизат в пътя. и пак са палави, но свикват да кротуват. но най-важното нещо за успех е детето да уважава и вярва на учителя си, наставника си или човека който се е наел с обучение, възпитание, гледане

хиперактивността не е трайна, тя преминава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

моя съученичка има такова дете и го записаха на шорт трек
Мисля идеята за максимална заангажираност е наи доброто
мозъка му трябва да е зает защото работи на 200%
бих казал също и мноооооооого стрикна предварително планирана програма и следене за изпълнението
без това такива хора си страдат след това цял живот от "обърканост"
Баба ми имаше приказка "носят ме влачат ме"

а за медикаментите не само фармацефтите са винивни - ние консуматорите не по-малко сме - мнофо по-лесно е даглутнеш хапчето отколкото малко да са напънеш и да се опиташ да промениш начина си на живот - а те? те просто използват това - пазарна ниша

Извинявай, че се закачам за теб
Напоследък в Бг става доста популярно едно ново лечение, което е съвсем безвредно. То прилича донякъде на хомеопатичното, но при него не е необходимо човек да посещава хомеопат. Всеки преспокойно може сам да определи собствената си комбинация, както и тази на децата, съпруга и околните...
Това е лечението с цветните есенции на д-р Бах. Ето един интересен сайт, в който много добре е обяснено за какво става въпрос:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Метилфенидат се нарича лекарството, което се препоръчва тук за лечение на Синдрома на хиператимността и намалената концентрация. На едно място в брошурата пише, че няма странични явления, а на друго, че има - изредени са гадене, намалена апетит, сънливост.
И как човек може да има доверие?

А на моята дьщеря в детската градина, защото беше тиха и срамежлива, и измислиха друга диагноза(аз и забравих името) и учителката ме препращаше кьм никаква организация за проблемни деца да я лекуват. Какво преживях не искам да ви описвам. Добре, че не я послушах, а си заведох детето при една много свесна докторка и тя направо ми каза да не давам на детото си лекарства, а да я преместя в друга градина.
Имам чувството че в Америка не понасят различно поведение при децата, примат го за disorder и си пробутват лекарствата, за които не се знае след продьлжителна употреба какьв ефект имат.
Всьшност проблема е, че учителките искат работата им де е по-лесна. Проблема на моята учителка беше, че дьщеря ми я беше страх да отиде до тоалетната сама и понеже те пестяха пари и често имаше само една жена с децата, тя не можеше да остави другите деца сами за да помогне на детето ми. Както и да е, голямо разочарование беше за мен сбльська ми с американските детски градини...
Аз бих посьветвала твоята приятелка да не дава лвкарства, а да се посьватва с друг лекар или психолог.

Още едно заболяване измислено от фарамцевтичните компании за да си продават Риталин-а и Консърта-та и подобните на тях стимуланти за зомбиране на нещастните деца. А и за да е по-удобно за учителите... Това е една от причините поради която домашното обучение набира пълна сила в Щатите.

Що пишете глупости???
Хиперактивното дете не е просто палаво или буйно, като всяко здраво дете...
то не е интелигентен индивидуалист, не е специално....хиперактивното дете е просто болно дете...това че има психични проблеми, не възприема средата адекватно и съответно поведението му е неадекватно, в много случаи има проблеми с двигателния апарат, равновесието и говора,често заеква, променят се безпричинно емоционалните му и психически състояния и има проблеми в общуването - това са симптоми на заболяване а не просто моменти в израстването...с възрастта хиперактивността не отзвучава от самосебе си - напротив регресира в тежки психични отклонения ако не се лекува навреме и правилно...
Родителите често не приемат диагнозата, срамуват се от нея, отказват адекватно лечение и с това усложняват и без това тежкото състояние на децата си...със спорт, музика и чужд език, както и с въэпитателни методи хиперактивността не се компенсира...
Болестта трябва да се лекува!
Проблемите в адаптацията и социализацията на хиперактивното дете са следствие на болестта...те не са проблеми извън детето породени от някакво "лошо" или специално отношение...

P.S. Имам позната която отказва да приема факта че има хирепактивно дете...
смета че просто заеква и има хиперпазия на става...отказва да го лекува за хиперактивност и смета че проблемите на детето идват отвън...от лошото отношение на другите към него...как да обясниш на жената че детето й е хипарактивно и требе да го лекува???Майка е и отказва да приеме истинската диагноза защото се страхува и се срамува...простотията ходи по хората...най-лесно е да търсим вината в другите, макар че хиперактивността е болест и за това никой не е виновен...

Редактирано от cimbal на 19.07.05 11:58.

Чакай сега, не се пали толкова!
Никой не казва, че хиперактивното дете е просто буйно и палаво.
Тъкмо обратното, казвам че много често просто буйни и палави деца прибързано/погрешно се квалифицират като хиперактивни.

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Ето и тук има информация!Интересното е,че и този случай е в Германия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хиперактивността е заболяване, но в никакъв случай не е толкова широко разспространено. В Щатите Риталин се изписва безпичинно, много деца са хипердиагностицирани, да не кажа болшинството от тези, поставени на стимуланти. В мног случаи "хиперактивността" се коригира лесно с приложението на алтернативни методи, които са НЕТОКСИЧНИ и нямат страничните ефекти на стимулатните. Нека не забравяме, че убийците от Колумбайн също бяха на Риталин!
Има сериозно преекспониране на проблемите с хиперактивността и фармацевтичните компании със сигурност имат сериозна причина да се поддържа тази тенденция.
Мисълта ми е: не всяко дете, което е по-буйно и активно е с ADHD. А за тези, които имат този проблем, стимулантите трябва да бъдат последната стъпка в лечението.

Що сте се загрижили за американците...
У нас кой лекува хирепактивните деца???!!!

преди триста години като не са знаели, че децата им са хиперактивни, а са си мислели, че са палави, как тези деца са оживявали?

Стига простотии бе, тате!

Ами виж, то си е наука - околната среда се променя, хората не толкова бързо, затова настъпват хормонални и още куп смущения, което води до наличие на много повече проблеми. Ти не си ли чувала думите "Ние като бяхме млади не бяхме толкова изнервени"? Е, аз ги чувам. Гледах филм на ББС точно за хормоните и стреса.
Относно хиперактивността, то тя не е само палавост, изразява се с още някои черти - неспокоен сън, треперене на ръцете, неадекватни понякога реакции. За това дете:то просто е тръгнало на градина, не е свикнало с обстановката и порядъка, затова се е държало така. С времето свиква и няма нищо страшно! И по-добре да дадеш на някого съвет, отколкото да си мълчиш да гледаш грешката му безмълвно, нали? Затова и жената по-скоро да събере мнения и инфо и да ги предаде на майката.

Аз казах ли ви! Мариииин!

О.К. стресът си е стрес, но лечението на стреса с лекарства на тази никаква възраст ми се струва ужасяващо. Виждала съм как влияе фенобарбиталът на възрастен човек, пък на дете не ми се иска да мисля. А някой спомена, че и с това ги лекуват.

Стига простотии бе, тате!

Аз не съм професионалист и пиша в качеството си на родител, който има син със същия "проблем" - това не е болест, а е състояние и детето може да го преодолее в никакъв случай с медикаменти - категорично НЕ, а с малко по-специално отношение от страна на родителите/на първо място/ и от страна околните, които имат контакти с него. В това число влизат госпожите в детската градина, а по-късно и госпожите в училище. Аз казвам как би трябвало да се процедира при такива състояния на детето, а не как е в действителност. И в тази област нашата образователна система има големи пропуски.....за голямо съжаление, защото тези деца се превръщат в "черните овци" на групата/класа. Пишейки по специално отношение, имам пред вид - търпение, внимание, съпричасност ...има немски сайтове, където се описва това състояние и как трябва да се работи с такива деца , за да не се нанесат трайни увреждания в тяхната психика , поради факта, че понякога биват изкуствено изолирани.

Ами това си е крайност. Трябва просто повече да спортуват и повече планина.

Аз казах ли ви! Мариииин!

С две думи в специалното отношение му е майката и според мен грешиш.
На хиперактивното дете не е необходимо специално отношение а професионално отношение. Родителите трябва да са компенсирали хиперактивността до отиването в училище а не да разчитат на госпожите да протежират детето им щото то било специално. Много деца имат различни проблеми и всички ли трябва да са специални и да се ползват със специален статут и отношение? Ами техните връстници и приятели, на тях кой ще ими вмени специалното отношение??? За майките на такива деца трябва да е ясно че тяхна е отговорността да социализират детето си, да му създадат подходяща среда от връстници и приятели а не само от възрастни които да имат "специално отношение". За децата е от изключително значение да имат своя среда и да растат в детска среда, а не да са гледани от баби и комшийки от третата възраст. Понякога си мисля че и аз ако съм в среда на бабички, пенсионерки и комшийки сигурно ще стана хиперактивна, макар и да не съм дете! Едно дете трябва да има изградени умения в общуването с деца, то трябва да общува предимно със свои връстници, трябва да участва пълноценно в игрите за да може когато отиде на училище да се чувства комфортно в детска среда и да няма проблеми в общуването, които пречат и често провалят учебния му процес/това не се оправя със специално отношение от страна на учителите и с протежиране, напротив протежирането на дете което не може да се адаптира в детска среда и не общува пърлноценно с връстниците си води до още по-големи проблеми защото в ролята на протеже децата абсолютно го отхвърлят и игнонрират. Това нанася големи психологически травми и деформира личността, а от там и личностното поведение на детето.

Какво значи не е болест а състояние...Болестно състояние е по-точно май!
Желая ти успех и кураж...

P.S. Познавам две хиперактивни деца на различна възраст са...
ако има навреме приложено и професионално лечение децата се оправят

Детето ми е хиперактивно, вече е на 7, диагностицираха ни на 4. Минах през всички кръгове на ада, все едно имаш 9 деца и всичките все едно са на 1 год., независимо от възрастта им, никога не си спокоен, миналата седмица бяхме на море и за секунда, докъто се обърна, той влязъл на най- дълбокото в басейна и го виждам, че се дави, скочих, но започнах да се дава с него, защото изпаднах в стрес от уплаха..спасиха ни...От друга страна, до сега сме дали маса пари по логопеди и психолози, на плуване ходим редовно почти две години вече, защото се препоръчва като добра терапия..съседката от долния етаж се изнесе , заради нас и всички в блока знаят.....

Хубава и интересна тема!

При нас (САЩ) този синдром на хиперактивноста и намалената концентрация е поголовен, направо епидемия. Пълно е с деца, които от ранна възраст започват "терапия" с тези ужасни лекарства, които де факто им затъпяват мозъчетата. Както Мака казва тези деца още от ранна възраст са белязани и така им тръгва целия живот, с идеята, че нещо не им е на ред. Най-лошото е, че при такава диагноза от педиатър нито едно училище няма да приеме детето ти, ако то не е подложено на агресивна (разбирайте лекарствена) терапия. Принуждават те да се примириш и да си дрогираш детето.

Аз не отричам, че има много бурни, хиперактивни деца, които изискват специално внимание и може би по-различни методи на обучение, терапия с психолог, логопед и т.н. Лошото е, че тази диагноза се лепва ей така, на всеки, който е показал някакво по-различно поведение. Абсолютно нормални деца се слагат на лекарства без никаква причина, а тези които действително имат помощ минават между другото. И всичко това пълни дебелите джобове на фармацевтичните компании, на болниците и лекарите и прави живота на мързеливи родители и учители по-лесен.

Със съпругът ми сме водили този разговор не веднъж - ако някой ден недай си Боже ни се стовари такава "диагноза" на главата, няма да се замислим и за минута - стягаме си багажа и си заминаваме. За жалост много хора се доверяват на лекарите, не търсят алтернативи, не намират сили да кажат 'не, благодаря' на такова лечение. Тъжно.

Мака, ако със съседката ти сте близки, аз бих поговорила с нея. Помисли си колко много неприятности и мъка можеш да спестиш и на нея, и на детето и. Дано всичко да мине добре за тях.

Всъщност, от постинга ми минаха две години.
Все още сме съседки и все още сме близки. Отдавна се престраших и казаха какво мисля, откровено, но тя беше по-склонна да повярва на лекарите и ерготерапевтите, психолозите, и всякакви там други самозванци. Детето отдавна е натикано в специална детска градина за деца с говорни увреждания. Въпреки, че аз никакви говорни увреждания не чувам. Е, верно не говори на байериш, както всичките местни, щото семейството е от бившето ГДР. Ама това говорно увреждане ли е? Или чиста проба регионален шовинизъм.
Тази година малчуганът трябваше да тръгне на училище, но не го допуснаха. Не бил съзрял. Разбира се и дума не става за нормалното училище. Натам вички пътища вече са доживотно затворени. А той наистина е едно съвсем обикновено, нормално момче, дори по българските понятия ще мине за много възпитан и послушен.
Майката се е примирила и предала. Неотдавна ми призна, че се отказва да има второ дете, защото се чувства претоварена, неспособна да се справи и още едно дете с диагноза би я довършило.

Преди две години не си уточнила, че за небългарска детска градина и общество иде реч. Живея в Тирол, в съседство с Байерн и съм склонна да подкрепя идеята ти за местен шовинизъм. В мрежата темата се третира от години - в езотеричните форуми ще прочетеш за деца-индиго, а преди седмица или две и по телевизионните канали мина документация по темата - стотици хиляди деца на които се изписва споменатия Риталин, вредата и последствията от него ...

За лечение са и родителите, майката вероятно също не може да се похвали с добро самочувствие или себеусещане или че се чувства добре там. Прочети пак мнението на Honey, Бахблютен в региона със сигурност може да се намери - при нас те нерядко са в арсенала" на психотерапевтите, можеш да и подариш книга с такава тематика ... така, както го описваш, цялото семейство е осъдено ... тя медицината открай време си позволява да произнася присъди - жалко е когато не се търсят пътища и алтернативи.

:))))))))))))
То и тук в БГ, се опитаха да сложат на сина ми такава диагноза и джипито да ме праща по психолози и психиатри, и намене ми предлагаха някакви хапчета, но слава богу, намерихме начин ние да овладеем "палавостта" вкъщи, за да ни оставят намира.

Мънечкия беше започнал да става агресивен, освен че беше много палав.
И си поговорихме с такто му какво да правим и решихме той да започне да се бори на игра с него, за да си изразходва енергията.
Просто моето наблюдение беше че детето наистина невротизира и започва да чупи.. и да се тръшка, да нервничи за всичко и т.н. Включително и почна да заеква по едно време. По една много проста причина, за която не знам в немския имат ли си изобщо дума:От "съклет".
Детенце просто не знаеше как да си канализира многото енергия и какво да я прави изобщо и тя сякаш го "газираше" отвътре и се съклетясваше.
Това с "боренето" много помогна. Може би и заради близкия телесен контакт с таткото и смеха и емоциите които влагаше да победи, но като се умораваше така и физически и емоционално се разтоварваше, и само започна да редува буйни и тихи игри и нещата постепенно си дойдоха по местата. Особено като детенце усети че така се разтоварва, и само си търсеше тази игра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,
Темата е много интересна но, накрая не разбрах как къде и при кого в България да се потърси адекватна помощ, дъщеря ми има проблеми с финната моторика ясно изразени и не ми беше нужно да чакам госпожата в детската да ми го каже, на логопед ходиме но дотам, в говора и вниманието има развитие но в работата с ръцете и краката недотам..дали не бързам дори няма кой да ми отговори..логопеда каза че трябва много работа..замислям се за нещо хомеопатично, ако някой е ползвал или чувал че, има ефект моля да сподели

Има игри, които стимулират развитието на малката моторика. Тук в Германия деца с подобни проблеми ходят на т.нар. ерготерапия.
В България не знам, сигурно вече има нещо подобно. Но иначе ти сама можеш да предлагаш на детето занимания, които да развиват ръчичките и пръстчетата. Например редене на мозайка, плетене на плитки и плетеници от пластмасови нишки, изрязване с ножица, , мачкане на пластелин или тесто, моделиране, рисуване с бои с ръце, последователно приучаване да държи стабилно вилица, лъжица, четка за рисуване, моливи, пастели и всичко което се държи. Много са полезни и традиционните игри на всички игри на "Дай бабо огънче", "Пляс пляс ръчички", "На колко си годинки и пр.Упражняване му е майката, тъй да се рече. Може би и е нужно на дъщеричката ти повечко време, което трябва да и отделиш ти, всеки ден по малко.