знам, че не трябва да се стига до това, че борбите за надмощие са много, много вредни ...знааааааааммм! НО...какво се прави когато детето не иска да прави това което му казвате? Молби, уговорки, отвличане на вниманието и други достойни за уважение методи просто НЕ РАБОТЯТ. Пък и съгласете се - мога ли всеки път преди да я убедя да дойде да я измия ръцете (примерно) да измислям хипер интругуваща история по темата...ми аз просто не съм Ханс Кристиян Андерсен, а и що така си мисля, че поне за някой елементарни действия не се изисква чак такава агитация. В случая си мисля, че инатенето тук е на съвсем друга основа - не е толкова че не иска да направи конкретно нещо, а по-скоро не иска да направи това което друг и е казал. Обаче просто така не става. Какво да направя? .. да я оставя да си прави каквото иска ли? Това просто няма какда стане. Лошото е, че доброволно тя не отстъпва. Единствено лишаване от свобода (заключена сама в друга стая) или шамаросване (когато няма друга стая под ръка) вършат работа. Но защо по дяволите трябва да е с тези първобитни методи. Не искам да става така!:( При това поне 5 пъти я предупреждавам, че ако не спре ще я накажа или ще я напляскам и пак продъжлава да прави на пук това което не трябва..Ще го онагледя с пресен пример от снощи - нищо особено - съвсем типично в нейн стил. Вечеряме, а тя блъска с крака масата. Естествено всичко започва мило и без излишни децибели. Но молбите да спре тя просто не ги чува и хилейки се продължава да рита масата. Почваме да се изнервяме и баща и започва да повишава тон и да и припомня за усамотението в другата стая което тя никак не обича. Нооо...ушите и продължават да са запушени, а инатливата усмивчица все така седи на лицето и. Продължава да рита масата. Накрая таткото казва "Ако само още един път ритнеш масата отиваш моментално в дугата стая". Тя го поглежда и подхилквайки се пак - "БАМ" - рита масата. Естествено отново беше наказана, но това ни най малко няма ефект. Върши работа само за в момента. Само след 10-15 минути всичко може да се повтори отново все едно нищо не е било. Същото и и с пляскането. Понякога така се самозабравя, че трябва да я плясна, че да се освести малко. А аз как се чувствам тва е отделна тема. Никак не искам да става така. Абе защо не може всичко да става по добрия начин. Дори нямам нищо против да се инати, но в по-прилични рамки. То тва нейното на нищо не прилича вече...Аз бях такава привърженичка на оная книжка за позитивното възпитание, а сега така съм се ядосала, че ми идва да я хвана и да я думна в главата на автора...:(((( Аз ли съм толкова лош педагог, тя ли е толкова невероятно инатливо дете...вече не знам. А иначе е такова обичливо и лъчезарно дете, понякога е много послушна и добричка, но като я хване ината...равна няма.

Та въпроса ми беше кой кого слуша. Щото за да има мир трябва аз нея да слушам. Трябва ли да отстоявам на всяка цена родителската дума? Ако да - това не е ли точно борба за надмощие? Ако не - това не е ли толериране и мълчаливо приемане на лошото поведение на детето?


Monika 11.12.2001

Редактирано от bejb на 04.07.05 18:55.

:))))
Няма да пиша много.....аз съм в подобна ситуация, но при мен идва освен от ината и то проблема с проговарянето...
Само мога да кажа, че колкото по-скоро и наложиш и посочиш "границите" - какво може и какво - не, и кое кога може толкова по-скоро тези неща ще започнат да изчезват.....
Аз съм малко Тиранин и много се налагам - Ми Стрелец съмне се давам, знам че и Моника и стрелец.....
Така ,че това е моя съвет......ще и помогнеш ако и покажеш кой командва и до къде е тя, и от къде си ти
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Яяя, Стрелец ли си?:)
Да, Моника е стрелец също, а най-лошото е, че и аз съм Стрелец и комбинацията е доста избухлива;) Мъча се да усмирявам моя инат, защото знам, че за нея това е невъзможно едно заради характера, друго заради годините и характерените особености за тая възраст:))) Така, че ми е много трудно, разбираш ме прекрасно предполагам:)

Но от друга страна аз също не търпя да ми се налагат и просто не знам как ще я караме. С всичка сила се мъча да се променям заради нея, но 30 години не се катурват така лесно:( Каузата е почти обречена, но поне желанието и разбирането ми помагат да не бъда толкова безкомпромисна. Мисля си, че от една страна я разбирам по-добре, знам от къде идва ината и, но когато е насочен срещу моята родителска особа в мен се разбуждат доста противоречиви чувства и когато ситуацията стане доста напечена в мен избива първичното и край с педагогическите похвати по учебник...


Направо не ми се мисли...


Monika 11.12.2001

Редактирано от bejb на 04.07.05 16:04.

Нещата ще се оталожат постепенно, ще видиш, Мони сега просто се чувства пораснала, важна, знаеща, можеща, и вероятно си вика : А бе я да ги пробвам тия!
Спокойно bejb, ще видиш....
Хубаво лято Ви пожелавам!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Bejb, здравей!
И на мен ми се случват тези работи, за които говориш, всеки ден. Аз и щерката сме телци, познай какво става като си сблъскаме рогата. Мъжът ми ме обвинява, че й забранявам прекалено много неща, и може би е прав. Трябва да има по-малко ограничения и да се държи на най-важните неща. Примерно нашата реве посред лято да ходи с яке или нещо от сорта, аз искам хем да си облече летни дрехи, хем да са хубави, докато мъжът ми спира до там да си облече летни, пък после дали си подхождали, да си ходела като клошарка щом иска. Това исках да ти кажа най-грубо казано. макар и на мен не ми харесва да ходи повлекански, но това на един следващ етап трябвало да го искам. Не знам, и аз съм се побъркала с нея, малкия не ми създава толкова грижи, поне за сега, ама тя ми е за двама, така, че напълно те разбирам. що се отнася до позитивното възпитание, напълно те подкрепям, че ти трябва да си и Андерсен и Слави Трифонов, та да е хем полезно, хем приятно, ама и моите нерви не издържат понякога. Ще чакам и други родители да се включат, темата ти е безкрайно интересна!
П.П. Какво стана с частната занималня, на която тръгна Моника?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, наистина се мисли за много самостоятелна. Дано да е просто от възраста, на това се надявам:)

Весело лято и на вас:)


Monika 11.12.2001

Това е Въпреки ,че и аз се имам за много самостоятелна, и съм такава, и все още, на 30 ииии малко не обичам да ми казват какв да правя----- и доста остро реагирам.....
Ми това е...... Радвай се на това прекрасно същество!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и мен ме съмнява да има родител с такова невероятно търпение и спокойни нерви за да са справя винаги успешно.

Обличането на нетрадиционни дрехи също ми е познато:) Също и реването без повод. То всъщност има повод но той е толкова невероятен, че....:))
Например "плача защото повече не ми се спи"

А как лъже.....ауууу.....

Например онзи ден като обядвахме...
Питам я искаш ли още...тя се дърпа и не ще, крие си лицето и накрая аз се отказах и лапнах това с което щех да и давам. В случая беше парче домат. Ей като писна....Реве като тасманийски дявол. Баща и идва озадачен: "Що ревеш пак бе Мони?" А тя хлипайки :"Щото мама не ми дава да ям домати"...

А аз мигам на парцали...как беше там оня лаф ..."върви после обяснявай, че нямаш сестра":)))

А от занималнята съм много доволна. На всичкото отгоре си смениха адреса и сега е съвсем до нас. На 2 минути път "по чехли" :) Придобила е такова самочувствие в тази занималня, че направо съм се ококорила. Миналата седмица бяхме на бунгала. Имаше доста деца, но все по-големи от нея. Обаче на нея не и пука...отива сама, запознава се с тях. Изобщо няма нужда от мен за да си уреди компанията. Преди щеше да се крие като мишка в бунгалото, а сега не спря да хайманосва, даже се наложи да и разяснявам, че така не се офейква без да се обади. Отива при съвсем непознати хора, запознава се с децата им, все нещо им обяснява, показва си каквото сметне че има за показване (включително и краката си, които били "като на спортистка")...:) Беше си харесала едно момченце и го водеше при нас да си играят. Ама като ги гледам двамата...той на 5, тя на 3 и половина..Той срамежлив, а тя като го прегръща и все го води насам-натам...абе голям майтап беше:) Децата много я харесаха и въпреки, че беше най-малка всяка вечер я търсеха да си играят, но аз я прибирах по-рано да си ляга (не ме питай как...) :)
Така, че от занималнята има голям ефект, а и на много неща ги учат, включително и английски:) Вече знае как е котка, куче, слон, череша, цвете, ябълка..:)) Големите правят театрални сценки на малките и после обратно, имат подготовка за писане, учат ги на буквите. Абе според възрастта на детето и това какво му е интересно. Днес и е първия ден след почивката и нямаше търпение да отиде да види приятелчетата си. Има едно момченце Калоян, голям сладур е и много се харесват двамата. Днес като я заведох той първи я посрещна я тя пък като го запрегръща...:) Сладури абсолютни:)

С една дума...продължавам да съм много доволна и дори страшно се радвам, че така и не я приеха в държавната градина, защото напоследък само лоши впечатления на майки чувам. И най-вече, че децата им постоянно са болни.

Абе да не чуе дявола дето се вика и дано всичко да върви все так добре:)


Monika 11.12.2001

Редактирано от bejb на 04.07.05 17:42.

Вярно, че на чужд гръб и сто тояги са малко, но се надявам да ви развеселя с долния цитат :

В цяла Льонеберя и в цял Смоланд, и в цяла Швеция, и - кой знае - може би в целия свят, едва ли е имало хлапе, което да е направило повече пакости от Емил, онзи, който живееше в стопанството Катхулт в общината Льонеберя в Смоланд преди доста време. Как това момче успя да стане председател на общинския съвет, когато порасна, това може да се причисли към чудесата, но той наистина стана председател и най-свестния мъж в цяла Льонеберя. Ето, че като пораснат, и най-проклетите дечурлига с течение на времето могат да станат съвсем добри - успокоително е като си го помисля. Вие не смятате ли така, а? Защото май и вие сте правили много пакости, доколкото разбирам? Я, не сте ли? Как можах така да се заблудя?!


"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

:)))
Ееее...това филмче:)))

Сещам се за племеника на мъжа ми - един уникален случай на пакостливо дете...Та една приятелка на свекърва ми се опитала да я успокои така: "Не се притеснявай, Сашко помниш ли го, на Дорито сина..нали се сещаш какъв калпазанин беше. Е, сега се е оженил, дете има..и се е оправил вече":))) /имената са измислени щото не си ги спомням/:)

Така, че на някой не им остава друго освен...доста да почакат:))


Monika 11.12.2001