ами според мен тая тема винаги се чопли, чопли и все има материал за спор. Истината е, че няма единен критерий за това какво се разбира под "шляпване, пляскане, бой, пердах"...
Аз също съм против боя, така както аз го разбирам. Но пък ето че едно пляскане в точния момент изглежда при някой деца върши работа.

Лошото е когато физическото наказание унижава детето по някакъв начин. Сега някой ще ми каже, че всяко пляскане унижава...ммммм...не знам, тук не съм много съгласна, защото от пляскане до пляскане има голяма разлика. Може само с глас и поглед, интонация или дума да унижиш хиляди пъти повече детето. Според мен основното тук е - да не се унижава детето. Било с думи, наказания - физически или други...


Monika 11.12.2001

Всеки път се мъча да измисля начин следващия път да се справя по-добре, дори уж си измислям стратегия...но като дойде следващия път, като се стигне до там, че да ми изпушат бущоните забравям всякакви стратегии дето съм мислила. Понякога се усещам по навреме. И тогава ми светва една крушка "ако продължиш по инерция ще стане кофти накрая" и тогава започвам да мисля как точно да я "измамя" ...е понякога успявам, понякога не...но поне ми идва наум по отрано. Но понякога забравям всичко и...така се стига до спонтанните реакции, които не винаги са били най-удачните.

Но има и нещо друго. Мисля, че за децата е добре да бъдат свидетели на различни типове реакции, защото живота в действителност не е такъв розовичък какъвто искаме да го направим за децата си. Тоест ние така или иначе в голяма част от случаите реагираме спонтанно. В останата част успяваме да се преборим с природата си и да реагираме позитивно. Което е много добре, но пък ако винаги бяхме идеални, мили, усмихнати и позитивни......нереално е това, освен ако не сме си такива по природа:)


Monika 11.12.2001

Не е съвсем вярно това, защото примерно като ни се ядоса шефа, че цял ден не сме си свършили работата, а време за кафенце сме намерили определено няма да ни ошляпа и да ни прати да си я свършим!

колкото и да са спонтанни реакците те би трябвало да са подобаващи...
Ами запитай се, ако мъжа ти рита масата докато се храните и ти окаже да спре(нервен от работата, лош ден, ядосан за дето са му чукнали колата и т.н.) ти дали ще го заключиш в другата стая ??? какво ще направиш? Ще го игнорираш докато му мине или ще си спретнеш едно хубаво семейно скандалче....замисляйки се после ще си сигурна, че определено игнорирането по би помогнало отколкото скандалите....
Ами и с детето е същото. Ей това е "ПОЗИТИВНОТО" .... разбери, че не се налага да спечелиш битката, а да се оттеглиш достойно! Да прескочиш борбата за надмощие.
А това,че осъзнаваш колко си била безпомощна в една или друга ситуация определено означава,че започваш да налучкваш правилния път.

Опитай следващия път като те ядоса да си представиш не Мониката, а мъжа ти да го прави....и си представи как го хващаш за ушите и го заключваш...после си представи как с него би реагирала и приложи стратегията върху Мони....
А сега де?
Бейб...теб проблема ти е че едно дете имаш, и време да му угаждаш имаш...и време да шляпаш и време да не шляпаш.... Какво би правила ако имаше 2 Моники? Ами 3? Едната да хвърля гола храна по пода, втората да рита в това време масата докато старателно събува обувките които току що си и обула, а третата да се тръшка че не иска да си убуе чорапогащника....И ти да трябва да излезеш до 5минути от вкъщи с 3те заедно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето от тук можеш да си изтеглиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

радвай се поне че е общителна.моята не стига че е инат като твоята красавица,ами и като дойде някой на гости или ние идем някаде,все върху мен стои,не иска да каже и думичка.направо ужас.а и вече е доста голяма за да разбира.на 6 години е ,опитвам се да и обясня че трябва поне като я попитат нещо да отговори,но тя си знае нейното,а иначе в къщи друг няма думата,все приказва.

Деска,винаги съм постъпвала и постъпвам като теб (без да съм чела оная книга де),обаче все нещо ме смущава...нещо не съм съвсем сигурна,че това е най-правилният начин...
- Това за мен е най-лесното..ама най-най! - да се отдръпна и да изчакам спокойно да отмине бурята. И точно,щото е най-лесното, си мисля,че не може да е най-правилното
- Най-лесно е и да преместя забранените неща на недостъпни за него (недостъпни до кога?) места. Какъв е смисълът?Той какво ще научи от цялата дандания?
- Така,като те слушам, приличам на теб - спокойна, търпелива, със здрави нерви, винаги игнорираща, отколкото разпалваща скандала.....чувства и емоции се крият отвсякъде. Може и да преигравам, но се притеснявам,че с такъв човек до себе си,малкият няма да има голям избор на кого да заприлича...а все ми се ще да е малко по-емоционален от майка си.

- И не знам дали това не го обижда и не наранява достойнството му също толкова много ,колкото един пердах (досега не съм го удряла,ама нищо не се знае)- да се вихри, да крещи,да иска да ме извади от равновесие,а на мен да не ми пука все едно го няма...

аз не че ти задавам въпроси - размишлявам си на глас

и ме заинтригува да те попитам (ще ми е от полза) - сядате да ядете,обаче яденето не им харесва и те отказват да ядат,ама са си гладни - какво правиш?

Поздрави!Много ти се радвам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не се е случвало скоро.... Моите обикновенно омитат чиниите като лами неяли и непили 3 недели.
Ако пък откажат - стават от масата.
Ако откажат и следващото хранене няма да получат нищо между храненията. Да спят гладни, пък на сутринта да видя аз кой не ядял макарони със сирене
Та след тая тренировка в нас е казарма. Седнем ли всички на масата се яде. Кой колкото иска - аз забележки не правя, но времето за сядане на масата е едно за цялото семейство. Който ял-ял. Това е.
Случвало ми се е да не ядът много, ама не ми се е случвало да не харесат всичко. Ако не ядът месото ще ядът салатата или обратно. Демокрация И аз не ям всичко, но от всичко получават в чиниите си и все нещо ще харесат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите