Тази година синът ми попадна на учител, който няма право да носи това име.Учител-ка-по математика, която системно го гонеше от часа. Синът ми е златно дете. Смея да го кажа, защото имам още един син-фурия, за когото не мога да споделя същото.И това става в часто училище, където заплащам за да учат детето ми и то да е в класната стая. В същото време изгоненото ми дете кръстосва улиците на София, докато аз съм спокойна че то е на училище..-В един миг установявам, че нещата не са в ред. Отивам на разговмор с учителката и я питам кой ще понесе отговорност, ако нещо се случи със сина ми на улицата без мое знание по време на нейния час. Госпожата ми отговаря, че има 30 и кусур години опит. "Опит"- значи има много пострадали деца.Да не говорим, че на нищо не го научи- освен на омраза и страх от предмета и. Записвам си детето на "Веди" , за да запълня празнотите в знанията му и започвам да уча с него по математика- благодаря на господ, че някога съм имала добри учители и се справям със задачите с лекота.И през цялото това време продължавам да си плащам таксата в училище |"П.Яворов". През месец май поради някакво странно стечение на обстоятелствата - синът ми три пъти има здравословни проблеми- счупва си дясната ръка, която е гипсирана и прозорецът на спалнята се стоварва върху него- поради което има два шева на задника- това затруднява седенето. Кара и някакъв летен вирус с повръщане. С такива "екстри" прави контролните си по математика - пишейки с лява ръка, седящ едвам и с позиви за повръщане- единият от които завършва в кошчето за боклук в класната стая. Благородната учителка му записва тройка- без да го е научила на нищо и знаейки че детето ми ще кандидатствува. А аз за какво плащам- за да травматизират сина ми и да не го научат на нищо.С тия пари вместо аз да си уча с него след като се върна от работа / когато самата аз имам нужда от почивка/- трима математици щяха да го обучават и детето ми да е със самочувствието на знаещ и можещ човек. А той сега всичко знае, защото положих невероятни усилия да навакса материала, но усещам че изпитва страх и ужас. И това е по- трудно, отколкото да го науча да решава задачи- сега трябва да му внуша увереността, че може и трябва да покаже какво знае. Смятам че тази "учителка" трябва да бъде спряна... защото в класа има и други потърпевши деца...а колко ли е имало преди моето. Когато детето ни постъпва в платено училище сключваме договор - моето задължение е да плащам, а тяхното да го научат- само че те решават че няма да правят нищо. Ами смятам, че не трябва да си затварям очите и да продължавам да плащам заплатите на "чудовища", които нямат място сред децата ни.Мисля че това дали училището е частно или не е без значение. Не трябва да допускаме неуспели, озлобени комплексари да смачкват самочувствието и да осакатяват знанията на децата ни. Ако всички родители предявим претенциите си и демонстрираме нетърпимост към душманско и безотговорно отношение от страна на учителите - смятам че в това поприще няма да попадат случайни, некомпетентни хора без педагогически качества.

Е, така ли оставихте нещата...? Ако и други родители са недоволни от въпросната учителка, бихте могли да спретнете едно общо изложение което да адресирате до инспектората на МОН с копие до директора, и два-три всекидневника и като се подпишете всички и го отнесете на собственика на училището, мисля, че дори няма да има нужда наистина да го изпращате - ще се вземат мерки в миг... Собствениците на частните училища са странно чувствителни към негативни реакции, защо ли... естествено, че ще поставите тогава условие детето Ви да не бъде обучавано повече от тази учителка.
Но, за да се стигне до там, все пак е минало време, дали не е могло по-рано да усетите, че с тая математичка не върви и да поставите въпроса - не пред нея, а пред началниците й, и ако няма чуваемост да го преместите.. вярно е, че това травмира, особено в такъв важен клас, но пък има и по-важни неща от травмата, понякога всяко зло е за добро...

ако мислиш,че в държавните е по-различно много се лъжеш.такива комплексари редовно тормозят децата,а после се чудят защо ги мразят и ги правят луди

За жалост това е често срещано явление...подобни "преподаватели" има в началните, средните, висшите и всякакви частни...аз също съм стигнала до извода, че това поведение е въпрос на комплекси, но съм стигнала и до извода, че тези неща не бива да се премълчават и че висшестоящите (особено в частни заведения!) се интересуват какво се случва в заведението!!! Незабавно е трябвало да се оплачена на директора например. Още повече, че е частно училище.
А за "преподавателката" нямам думи. Защо такива хора не си стоят вкъщи и не вредят на никого, камоли на децата...

Kann uns zum Vaterland die Fremde werden? Iphigenie

123, поздравления, че имаш златно дете, но замислял(а) ли си се защо г-жата ще тръгне да гони от час едно златно дете???
Вярно, учителите нямат право да гонят от час, обаче пък ако някой си седи съвсем кротко и спокойно, от какъв зор учителите ще го гонят?
Хубаво е да си отговориш ти, за себе си на този въпрос.

В отговор на:

---

Ако всички родители предявим претенциите си и демонстрираме нетърпимост към душманско и безотговорно отношение от страна на учителите - смятам че в това поприще няма да попадат случайни, некомпетентни хора без педагогически качества.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе хора, аз ли живея на друга планета, или вие преувеличавате?!
Не ми се сърдете, обаче досега (за щастие) все ми се случва да попадна на ситуации, коренно противоположни на това, което битува в обществото.

1. Тръгвам от раждането - преди да родя се носеха невероятни слухове - трябвало да се дават пари на лекари, бездарни били, не те поглеждали, абе някакви черни дяволи.
Не съм дала 1 лев на лекар. Радвах се на невероятно мило отношение! Нямам думи, с които да изразя благодарността си към лекарите и акушерката. Дори два екипа изявиха желание да останат, защото се сменяха сутринта. Гледаха ме като принцеса.

2. За ясли и детските градини - имали сме невероятни учителки и лели! Много съм им благодарна, че гледаха детето ми, докато аз работех, или се забавлявах. И то не просто детето ми, а моето, заедно с още 25 хубавци.

3. Училище - нямам думи за г-жата! Великолепен преподавател и педагог. Дори и невинаги да е права, това не е моя работа. Тя е като съдия на футболен мач. Може да е отсъдил неправилна дузпа, после много ясно да си личи на записа, че не е прав, но на момента той и само той решава там.
Учителката на дъщеря ми трябва да има авторитет, ако искам детето ми да научи нещо от нея.
Аз съм родител, но невинаги постъпвам правилно, а поне мен като майка, никой не може да ме обвини, че съм от конспирацията.


4. Извънкласните форми - никакви проблеми с треньори, г-жи и г-да. Страхотни са и като хора, и като професионалисти. Имат чудесно отношение към детето ми, учат го наготово на нещо, за което са учили цял живот. С мен и татко и се държат супер.

5. Отивам в общината по някакъв въпрос - обслужват ме невероятно внимателно, чак на мен ми става неудобно, че ми отделят толкова много време.
Е как да вярвам, че чиновниците били навъсени, надменни, арогантни и не обръщали внимание!

6. Корупция в университетите - завършила съм на две места, НИКОЙ НИКОГА дори не ми е намекнал за пари или почерпка.


7. Купувам си развалена луканка. Ядосвам се, много ясно. Връщам се в магазина, сменям я. Собствениците и продавачката очакват скандал, явно не им е за първи път. Лично аз съм връщала и други неща. Пускам някакво майтапче. Започваме да се хилим, тръгвам си с оправено настроение, те се чувстват гот.
Що да се нервя цяла вечер за няк'ва си миризлива луканка?

8. Мога да продължа с още много области.

С това искам да кажа, че е необходим повече позитивизъм. Ако тръгнем да търсим най-дребните кусури и да се ядем, вечно няма да ни върви - ще ни посрещат зле, ще се отнасят зле с децата ни и т.н.

Надявам се да сте ме разбрали правилно.
Просто искам да кажа, че всички гореизброени съсловия хора работят и правят нещо за нас, а не са от някаква мафия, която само гледа как да ни навреди.
Ами мислете по този начин и ще видите, че нещата ще се подредят от самосебе си.
Замислете се, че всички правим грешки.

Абе хора, аз ли живея на друга планета, или вие преувеличавате?!
Не ми се сърдете, обаче досега (за щастие) все ми се случва да попадна на ситуации, коренно противоположни на това, което битува в обществото.

1. Тръгвам от раждането - преди да родя се носеха невероятни слухове - трябвало да се дават пари на лекари, бездарни били, не те поглеждали, абе някакви черни дяволи.
Не съм дала 1 лев на лекар. Радвах се на невероятно мило отношение! Нямам думи, с които да изразя благодарността си към лекарите и акушерката. Дори два екипа изявиха желание да останат, защото се сменяха сутринта. Гледаха ме като принцеса.

2. За ясли и детските градини - имали сме невероятни учителки и лели! Много съм им благодарна, че гледаха детето ми, докато аз работех, или се забавлявах. И то не просто детето ми, а моето, заедно с още 25 хубавци.

3. Училище - нямам думи за г-жата! Великолепен преподавател и педагог. Дори и невинаги да е права, това не е моя работа. Тя е като съдия на футболен мач. Може да е отсъдил неправилна дузпа, после много ясно да си личи на записа, че не е прав, но на момента той и само той решава там.
Учителката на дъщеря ми трябва да има авторитет, ако искам детето ми да научи нещо от нея.
Аз съм родител, но невинаги постъпвам правилно, а поне мен като майка, никой не може да ме обвини, че съм от конспирацията.


4. Извънкласните форми - никакви проблеми с треньори, г-жи и г-да. Страхотни са и като хора, и като професионалисти. Имат чудесно отношение към детето ми, учат го наготово на нещо, за което са учили цял живот. С мен и татко и се държат супер.

5. Отивам в общината по някакъв въпрос - обслужват ме невероятно внимателно, чак на мен ми става неудобно, че ми отделят толкова много време.
Е как да вярвам, че чиновниците били навъсени, надменни, арогантни и не обръщали внимание!

6. Корупция в университетите - завършила съм на две места, НИКОЙ НИКОГА дори не ми е намекнал за пари или почерпка.


7. Купувам си развалена луканка. Ядосвам се, много ясно. Връщам се в магазина, сменям я. Собствениците и продавачката очакват скандал, явно не им е за първи път. Лично аз съм връщала и други неща. Пускам някакво майтапче. Започваме да се хилим, тръгвам си с оправено настроение, те се чувстват гот.
Що да се нервя цяла вечер за няк'ва си миризлива луканка?

8. Мога да продължа с още много области.

С това искам да кажа, че е необходим повече позитивизъм. Ако тръгнем да търсим най-дребните кусури и да се ядем, вечно няма да ни върви - ще ни посрещат зле, ще се отнасят зле с децата ни и т.н.

Надявам се да сте ме разбрали правилно.
Просто искам да кажа, че всички гореизброени съсловия хора работят и правят нещо за нас, а не са от някаква мафия, която само гледа как да ни навреди.
Ами мислете по този начин и ще видите, че нещата ще се подредят от самосебе си.
Замислете се, че всички правим грешки.

Ми кво да кажем за некадърните ученици ? Никой не е длъжен да пише повече отколкото заслужават. Кво като даваш кинти ? Колкото знае - толкова и му пишат.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че би следвало да се разграничат нещата - ти плащаш, защото си избрала такава форма на обучение за детето си и това няма общо с проблема за личните качества на учителката. Всички деца ходят на училище за да се образоват, не само тези в частните училища. Мисълта ми е да не обвързваш обучението с парите по никакъв начин.
От друга страна, учителката няма право да го гони от час, тъй като в рамките на този час, тя е отговорна за него. За съжаление в нашето училище знанията и дисциплината са тясно обвързани, въпреки че те нямат много общо, в смисъл, че незнанието се санкционира по един начин, а лошата дисциплина - по друг. Освен това има и приет ред за действие - ако тази учителка има някакви оплаквания от сина ти, редно е да те извика и да ти ги каже, без да чака родителска среща. Всъщност от какво се оплаква тя и защо го гони от час? Това не става ясно от постинга ти. Но от каквото и да се жалва, има си начин, по който да го направи и това напълно изключва гоненето от час.
Да, за съжаление има много хора в българското училище, чието място не е там - тук съм повече от съгласна с тебе. Даже повече - малцина са останали тези, които наистина са учители по призвание и това е много тъжно за всички нас.
Учителите като вашата наистина могат да демотивират детето не само по собствения си предмет и да нанесат много трайни поражения върху психиката му. Много е трудно, обаче, да бъде наказан подобен преподавател, но не е невъзможно. Във всички случаи огромни главоболия са ти гарантирани.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Най-сетне повдигнахте една тема, която отдавна исках прочета- темата за качеството на услугата средно образование.
Аз като родител не съм се сблъскала още с тези проблеми, наесен тепърва ще видя как е в яслата.
Имам наблюдения от позицията на нявгашна ученичка, педагог-съветник и преподавател на така наречените бъдещи учителки.
Първо ще ви предложа да идете на "стената на плача", когато изкарат резултатите от кандидат-студентските изпити и да проверите с какъв приемен бал се влиза в разните педагогически специалности. Там ще се разберете, че педагогиката не е от хитовите специалности- влизат хора, които не са се класирали за "нещо по-престижно". Хора / които не бих искала да обиждам/ но със чисто сърце бих нарекла неграмотни в голямя степен. Те не могат и не искат една курсова работа да напишат! Те не са мотивирани, те са обидени / на съдбата ли, на що ли/ и нямат грам желание да дадат нещо от себе си, да положат усилие и да овладеят и да практикуват тази професия.
Една немалка част от тях / пак се извинявам/ грубо казано- имат психични проблеми. Тези личности по стечение на обстоятелствата започват да работят като учители. Хора, родители, на някой хрумвало ли му е да се запита как са с психиката учителите в училището, в което записват детето си. Няма значение държавно или частно.
Знаете ли колко връзки са нужни, за да се отвори частно училище, знаете ли, че една част от директорките на частните училища са и в регионалните инспекторати на МОН?
Знаете ли, че назначаването в тези училища става на принципа "ма ние сме приятелки и си пием кафето заедно"?
Представям си как ще ме заядете за тези думи!
За това да поясня - познавам и страхотни учители, хора, които живеят с тази професия, които обичат учениците си и им помагат не само при овладяването на съответния предмет, а се интересуват и от личността на децата в класа си.
През годината, в която бях педагог-съветник в училище, знаете ли колко родители самоинициативно дойдоха при мен, за да се интересуват от децата си - 4!!!!! Ма това е друга тема, отклоних се, извинявайте.
Моля ви, родители, интересувайте се от децата си, от хората, с които те прекарват времето си - учителите. И ако видите нещо обезпокоително, обединявайте се и правете нещо.
Мечтая си за един момент, в който ще се въведат психоестове за учителите- когато започват да практикуват тази професия и на всеки 3 години след това. Не смея да се надявам за матури за учителите...