|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
За трудната двегодишна възраст
|
|
| Автор |
else (lostinthemist) |
| Публикувано | 07.06.05 20:33 |
|
|
Имам следния въпрос към родителите:
Чела съм на страшно много места майки да се оплакват как децата им започват да пищят, да се тръшкат, да си блъскат главата в пода или в стената и какво ли още не и съветите винаги са да се остави детето и да не му се обръща внимание.
Чудно ми е ако се постъпи по другия начин, а именно да се угажда на детето, за да спре да плаче, какви според вас ще са негативните последици за характера му. Все пак това е някакъв временен период, който отминава с времето и детето не се държи по този начин повече.
Подчертавам, че не казвам да му се угажда, просто ми е чудно какъв негативен резултат ще има едно подобно отношение.
Аз от личен опит нищо не мога да кажа, освен че ако "двегодишният пубертет" мине тежко, другият е много лек и обратно. Просто наблюдения в тесен кръг.
| |
|
Тема
|
Re: За трудната двегодишна възраст
[re: else]
|
|
| Автор |
bimba (викината мама) |
| Публикувано | 07.06.05 22:10 |
|
|
Аз лично мисля,че ако с двегодишния пубертет се справим трудно то с този след 10 години ще се справим още по-трудно.Сиреч ако детето свикне да му се отстъпва,капризите му ще растат правопропорционално на възрастта
| |
|
Тема
|
Re: За трудната двегодишна възраст
[re: else]
|
|
| Автор |
aunt Ogg (член) |
| Публикувано | 08.06.05 07:54 |
|
|
И на мен ми е чудно ,какво ще стане ако му се угажда.Но не бих могла да изтърпя да ми пищи на улицата и да се търкаля по земята щото иска да се качи в някаква кола(не нашата!) и да се прави на шофьор .Само вмятам първото нещо за което се сетих.
| |
|
|
|
Ами аз имам пример на такова детенце. Резултатът е, че на 17 години продължава да се тръшка като двегодишен, само че сега вече дори не е смешно.
| |
|
Тема
|
Re: За трудната двегодишна възраст
[re: else]
|
|
| Автор |
Tanika (диреща) |
| Публикувано | 08.06.05 10:49 |
|
|
Двегодишните деца започват да се налагат, за да изградят свой манталитет за надмощие над родителите, но при по-податливит родител започва главоломно нарастване на претенциите и тръшканиците.
Моя 2 годишен син го оставям да реве и да се тръшка докато му мине, за да се научи, че не всичко на този свят му е позволено. И така с течение на времето започва да се настройва на вълна "това може" и "това не може". Започва да усеща границата на позволеното.
| |
|
Тема
|
Re: За трудната двегодишна възраст
[re: Tanika]
|
|
| Автор |
Fallen_Angel (ReBornArchdevil) |
| Публикувано | 08.06.05 16:31 |
|
|
С едно малко допълнение - не почнат, а показват, че се налагат...
do NOT click
| |
|
|
|
В такива моменти действай с авторитет,който си иzградила до сега, а не с иzпробване на нерви и надинатяване.Децата винаги ще иzпробват до къде ти стигат границите и определено ще се чувстват по_сигурни с един стабилен родител, отколкото с един мекушав родител.
Действай по твоя начин.
При мен е достатъчно да кажа стого "престани" или погледа_ трепач и тя се раzревала даже и тръгва с мен.
п.п. Преди да правиш каквото и да е, помисли дали това, което иска детето е наистина "лошо".
Аz не намирам нищо лошо ако иска да играе с водата в локвата на детската площадка и да се оплиска до ушите.(там има чешма и големите деца правят коквите zа да си играят с мокър пясък.)
| |
|
Тема
|
Re:
[re: himbeer]
|
|
| Автор |
else (lostinthemist) |
| Публикувано | 09.06.05 00:09 |
|
|
Добре де, а когато се разреве чувстваш ли, че си постъпила правилно?
И въобще, когато се наложиш за нещо?
| |
|
|
|
Ние имаме още малко докато стигнем двете години, но ревове и опити за налагане са ни коронен номер. В началото се поддавах, после се ядосвах и отнасяше по някой шамар, но сега съм възприела нова тактика - като се ядоса, го гушкам и му говоря нещо, водя го на друго място и пр. Изобщо се старая да му отклоня вниманието от това, което иска, но не може да получи (ножа или горещата тенджера, например) и след два-три пъти такава реакция спрямо даден предмет, той се научава, че на тоя фронт няма да бъде неговата и започва да се тръшка за нещо друго
Най-кофти е в моментите, когато аз се опитвам да готвя, а той иска да бръкне в печката или да си вземе сурово месо, например. Тогава нямам възможност да му отклонявам вниманието, така че го слагам някъде, където не може да се докопа до нищо опасно и го оставям да реве, докато си свърша работата, а след това го гушкам и пр.
Интересното е, че по едно време се беше научил, че "пффф" (пари) не се пипа, защото боли, но благодарение на някои баби, които му дадоха на няколко пъти да пипне печка, която уж пари, а всъщност е само леко топла, загуби респект и към паренето
Обаче не знам какво ще стане, като стигнем двете години, той и сега е ужасен, а ако тогава ще е по-ужасен, напрова се замислям къде да емигрирам  
С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!
| |
|
Тема
|
Re: За трудната двегодишна възраст
[re: aunt Ogg]
|
|
| Автор | чeтeц (Нерегистриран) |
| Публикувано | 09.06.05 12:28 |
|
|
" Но не бих могла да изтърпя да ми пищи на улицата и да се търкаля по земята щото иска да се качи в някаква кола(не нашата!) и да се прави на шофьор."
Ако не си готова за подобна сцена, помисли за притивозачатъчни, докато е време
П.П. Не го приемай като заждане, моля те. Спомни си каква си била и ти като дете.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|