Първокласници / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

Синът ни не е ходил на градина. Баба ми помагаше да го гледаме. Идваше у нас, когато трябваше да изкарам някой лев

и се занимаваше с малчугана (тогава). Като тръгна на училище, мъжът ми беше инициатор да правя сандвичи. А когато и двамата родители ти приказват на главата, че е по-прясно от къщи, не са се разхождали хлебарки върху сандвичите, съзнанието ти приема, че това е ИСТИНАТА. Като беше малък, пъхвах и по някоя ябълка и две шишета по 300 мл - едното с вода, другото с чай. Рядко сипвах някое газирано питие. Беше задължително, защото водата в клас била с лош вкус. С други думи май сам си стигна до убеждението, че е най-добре да си носи храната. На няколко пъти се опитвах да го накарм от време на време да си купува нещо от лафката, ама ЦЪ. Каза, че няма нищо хубаво и не може да се нахрани. Баничките били твърди, кифлите му били сухи, друго ако има е скъпо и т.н.
Сега чаят не му стига, но за първия сандвич поне ... А после си сипва вода, така че пак да му е под ръка. Когато имат по-малко часове, си връща сандвичите. Удобното в носенето на сандвичи е, че винаги са до тебе, а не е нужно да губиш време да търчиш и да се ръгаш (буквално) на лафката.
Странно е за №46, но явно сегашните деца са с по-големи крачета

, а иначе е 1,76 м висок (имам предвид, че не е някакво изключение). Ние с баща му носим 40 и 41 номер маратонки

. Все си мисля, че тази номерация не е съвсем точна, ама пък как нашите номера си съвпадат...
Винаги съм го (сина ни) натоварвала много, освен училището, с разни занимания и ми ставаше жал как хвърчи като финикиец след училище на тренировки, а на спирката на тролея, докато разменим сака с раницата, дъвче поредния сандвич... (Да поясня, че като беше втора смяна, свършваше училище в 19:20 ч., а тренировките бяха от 20:00 ч. и аз му носех екипа, а взимах ученическата чанта и носех нови сандвичи, защото се предполага, че другите вече са хапнати. Прибираше се към 22:00 ч. и следваше къпане, вечеря, малко почивка и ... сън.) А в шести клас - това беше върхът - освен училище, ходеше на карате, брейк, курс по английски, курс по български и ако при това трябва да си маже и сандвичите ... кофти. А, да, много се занимава с компютри и наистина се развива в тази област. Дори (то си беше късмет) през 2000 г. направиха 5-минутен репортаж от БНТ за това, че си е направил уеб-страница. Съвсем наскоро подели нета в един офис.

При този интензивен живот мисля, че е редно да му помагам. Ако ме няма, сам си приготвя закуската за училище, но много ясно, че е кефско мама да го направи.