А как производителят ще ми гарантира, че след 2 месеца товарене, раницата няма да е вече за подмяна? Добре звучи като екстри, ама цената май става соленичка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук в провинцията нещата с първокласниците се решават по-простичко:
Няколко месеца преди започването на 1-ви клас се обикалят магазините втора употреба. Купува се една запазена раница, която би могла да издържи повече от купените за десетина лева от магазина. После се разпитват всички приятели и познати, кой може да услужи с официален тоалет за първият учебен ден.
Ако на някого са му останали излишни тетрадки с квадратчета и тесни и широки...
Останалото е както дойде

Ами нищо не ти гарантира. Изхождаш от презумпцията, че скъпото по подразбиране е по-качествено от евтиното и разчиташ на това, че след като си купуваш скъпа и маркова стока тя следва да е по-качествена от тези, които са евтини и по-непретенциозни като цена. Защо трябва да имам съмнения относно качеството? Вероятността да се издъни скъпа покупка е пренебрежимо малка в сравнение с тази, да се издъни евтина такава.

Аз подарих на племенницата си раница за 50 лв. Испанска, т.е. съвсем не от тези най-скъпите. Раницата беше Gabol. Две години детето си кара с нея. Тази година снаха ми иска да й купи нова, но каза че просто искат нова раница, не че тази е скъсана или повредена. Тя е от тези с каретките. Така че, поне за тази марка мога да кажа със сигурност, че нещата са им качествени и на прилични цени.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Аз сякаш предпочитам чантата да хоризонтална, а не вертикална. Мисля си, че хоризонталната по-добре ще разпределя тежестта върху гърба и няма да я дърпа толкова надолу, но друг е въпроса, че нашия гръб е една педя и малко, та навярно такъв модел чанта ще стои най-малкото смешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как смятате да решите въпроса с тях? Май стария модел с верижка на врата си е най-сполучлив, обаче едно време носехме по един ключ, а сега са най-малко два!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз взех хоризонтална, като избрах от тези модели с твърдо дъно, ортопедичен гръб и специалните презрамки, за които ми се заклеха, че били възможно най-ергономичните. Мина ми през акъла варианта хоризонтална раница, но избора беше изключително ограничен и аз отхвърлих идеята. А и не знам защо съм решила, че хоризонталната става само за първолаци, а аз направих солидна инвестиция и ми се иска да вярвам, че е поне с двегодишна възвръщаемост. Освен това, на хоризонталните по правило разпределението е по-нефункционално или поне на мен така ми се стори. Раницата така или иначе тя почти няма да я носи, защото ще я водим и взимаме само с кола.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Хич и не смятам да й поверявам ключове. Нашите са 4 бр. Цяла връзка са. Ще я гледа баба й или жена, така че ключовете ще ги дам на тях. Ако трябва да ги давам нея, варианта с връзка на врата ми се струва уж най-сигурен, но то какво ли е сигурно при първолак? Иначе нашата раница има едно джобче със сиджимка, на която да се прикачи връзка ключове. За да ги загуби така трябва да си попилее цялата раница.

Аз се чудя за парите. Дали да давам или не и как да процедирам, ако се наложи по изключение да се приберат сами? Парите за транспорт на нея или на жената да ги дам. Портмоне още не съм купила, макар че обещах да й купя. За какво й е, ако няма да слага нищо в него? Нашата госпожа каза, че първата година няма да позволява на децата да сноват и да пазаруват и по тази причина май няма смисъл да й давам пари.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Как така ще се прибират сами - какво толкова може да се случи? При нас, когато искаха да пуснат децата извънредно, звъняха на родителите и ако някой родител не може да си вземе детето, учител или портиера пазеха децата.
Пари и ключове на първолак - твърдо НЕ! Ключове започнах да поверявам, когато порасна толкова, че да достига горната ключалка (не тази при дръжката на вратата, а по-високо монтираната). Това май беше към 5-ти клас, не помня.
Ключовете бяха на връзка за врата, ама като играеха мач близо до блока, редовно ключовете "преспиваха" под някой голям камък, защото не е удобно да тичаш с връзка ключове на врата. И като питам къде са ключовете ти, почваше едно мислене...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите планове са да ходи в 12 часа бабата или жената там в училище и аз отивам с колата, взимам ги, стоварвам ги пред блока и те се качват горе. Но ако нещо необичайно се случи може някога да се наложи двете да се приберат без аз да ги взема с колата, примерно аз съм при клиент, баща й също точно в тази секунда не може или нещо друго подобно. При нас училището е далече. Това имах предвид под "сами" - дъщеря ми и баба й да речем. Иначе тя сама е изключено да се прибере. Затова и си мисля ключове да дам на баба й или жената, която ще я гледа, не на малката. Просто не смятам, че се налага и двете да имат ключове, при положение, че детето тази година със сигурност няма да се прибира само.

За парите съм склонна да се съглася. Чудя се още, но смятам поне в началото да не й давам, пък ако в крачка реша, че се налага ще видим.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Нашето училище ни беше на 10 мин. пеша, но се пресича булевард без светофар и до към 4-ти клас посрещах и изпращах на шосето. По мое време (70-те години) си ходехме сами на училище и нямаше проблеми. Сега като че ли се поизмени действителността и не смеем да ги пускаме сами.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите