Мили мами и татковци,
мои познати все се оплакват, че учебната програма на учениците е натоварена и учат наравно се децата си всеки един урок, пишат съчинения, решават задачи, учат дори и непознат език, за да могат да им помагат. Вие така ли правите? Ние с моята щерка още сем далеч от този момент, ама все си мисля, че нито ще имам толкова време, нито желание за това. И ако да, до кой клас продължавате с повтарянето на основното образование, надявам се до средно всичко да О.К. или греша?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми е рано да се обаждам, но и на мен това би ми било интересно да видя как ще се коментира.

Аз засега не уча с дъщеря си. В детската се е научила да чете. Сега само я слушам, защото тя държи да има слушател като чете. Нито съм я учила да смята. Е, купила съм разни помагала за четене и смятане и тя се занимава сама. Тя е много старателна и подобни занимания й доставят огромно удоволствие. В състояние е часове да стои у нас на чина и да подрежда цифри и да смята. Надявам се този порив на самоотвержено ученолюбие да я държи и занапред. Догодина ще е ученичка и не мисля, че ще има нужда много от моята помощ. Ако върви така, както в предучилищната, значи няма да има особена нужда от мен. Е, ако има нужда от помощ ще помагам, но само на питанки ще отговарям и ще препитвам в началото, ако трябва. Така ги виждам нещата. Във всеки случай не се виждам с учебник в ръка и тихо приседнал първолак в скута.

А като чуя да казва някой родител "Ох, толкова им е труден материала, че чак аз се затруднявам (това за деца от 1 до 5 клас) и директно ме тушира. Честно, не мога да си представя, че нещо в материал от 3-ти клас би ме затруднило. За частните уроци на третокласници пък изобщо да не говорим. Това е извън моите представи за нормално.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

И, аз съм на същото мнение, Дара, макар и да не знам как ще се развият нещата при щерката и при сина ми по-късно. Но трябва по някакъв начин да направя детето самостоятелно, тя си е такава де, дано не се промени. Аз обаче виждам как наоколо е пълно с безработни мами, които следят всяка диктовка и непрекъснато обсебват учителките с въпроси, всякаш те са ученици. Хайде да видим и другите какво ще кажат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последните месеци и аз се изтървам да споделя "Есента ще бъдем с Марчето в първи клас". Допускам, че има неща, които ще ми се сторят непознати и позабравени, щото бях преди 20 години на нейния хал. Обаче специално за математиката мисля, че ще се налага да се понауча да смятам като първокласник, за да бъда в полза на детето, но само ако сметна, че има нужда.
Скоро една майка (засякохме се при сем. лекарка) сподели, че второкласниците смятат с "преминаване" по много странен начин - нещо, което аз правя механично наум и дори ако трябва да го обясня - ще ми е малко трудно.
Но пък да губим с детето взаимно време и нерви с общи уроци и задачи - това си е за мен излишно.
Сякаш някои родители в днешно време прекалено силно се вживяват в тази си роля и в стремежа си да избутат отрочето в първите редици на класа или у-щето се забравят :)
С удоволствие бих си припомнила забравени неща от преди много години, но да бъда и аз пак в 1 клас - тц

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние вече избутахме 1-ви клас. Малкият е много умно дете, но е адски разсеян.- и неорганизиран. Тъй като сме на училище през целия ден, през седмицата не му дават домашно. През почивните дни имаме домашно, но само по немски. Понякога им дават разни диктовки, текстове за препис (това по бълг. език). Диктовката не може да си я направи самото дете. Повечето родители от класа са оставили детето си само да преписва текста, което за мен е безотговорно. Оправданието: "Нямаме време за това". Според мен на децата трябва да се помага, поне в началото, докато си изградят някакви навици. Усеща се кога с едно дете работи в къщи и кога е оставено на самотек. Разбира се има и деца, които добре се справят сами, но ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна съм с теб. Аз предполагам, че моята щерка ще има повече проблеми с дисциплината и съсредоточаването, а не толкова с учебния материал като усвояване.
Много ясно, че на хлапето трябва да му се обръща нужното внимание, когато не може да се справи само - технически с диктовка, да речем. Но да се обсебва и да съм му сянка и да дебна изписването на всяка буква - не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре го каза. Съгласна съм на 100%.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми е доста далеч този момент,но ми е интересна темата.Странно как с мен никой не е учил,а се справях отлично.Дори в гимназията влязох без уроци-това вече може и да не е възможно.Понякога ме изпитваше баща ми(е това беше ужас!) и ако усетят,че по някой предмет изоставам(разбирайте две 5) пак баща ми ме караше през уикенда да учим заедно.Метода беше изключително ефикасен за подобряване на успеха-работеше при всички дечурлиги в родата и всички се страхуваха от него.Но сериозно-мислите ли,че постоянното учене с децата ще им помогне или напротив,ще ги направи по-мързеливи и не толкова упорити.В крайна сметка като не можеш да решиш задачата мама ще ти я реши-нали няма да се излага детето я.

Дъщеря ми в момента е 5 клас.
Беше на 4 години когато започна да чете.
Никой не я е учил.Всичко съвсем сама.
Но да ти кажа чесно от първи клас до средата на 3 съм стояла на главата й
но не за да й решавам аз задачите или да й пиша съчиненията,
а за да съм сигурна че всичко си е написала и ако нещо се затрудни ако мога да й подскажа.
За мен трябва да се даде основата само в първи клас и след това да се остави самостоятелно детето,за да си изгради навици да бъде отговрно.
От първи до 5 клас е отличничка.
Сега не се занимавам с нея,учи си сама и само ако не е сигурна в знанията си ме кара по някой разказвателен предмет да я изпитам.
Както и учи немски език а аз незнам нито една думичка затова баща й я разпитва на немски.
Истината е че материала е много труден,програмата много натоварена,много помагала имат всички ученици до 7 клас и все по трудно ще става.

*Си което бях,ще бъдеш което съм*

На детето трябва да се създадат навици да учи, да се организира, да се концентрира. Затова смятам, че е хубаво родителите или поне единият "да е в час" какво става с уроците и домашните и плътно да следи и да напътства детето.
Аз имам първокласник. Честно ще ви призная, че не винаги имам стръв и желание да се занимавам с него след като ми се прибере от училище. Имам и друго дете, имам си и работа и домакински задължения. Но ако го оставя, дори само за една седмица на самотек, лошите резултати не закъсняват. Правила съм си експеримент.
Детето, поне в началната степен, трябва да е под непрекъснат контрол. Разумна строгост, разумна помощ. Не да му пиша, разбира се домашните, но помощ ако е нужна - да. За после - не знам дали пак ще е така. Може би пак.
Първия срок го завършихме с много добри резултати. На последната родителска среща учителката беше много доволна от него и каза, че един от най-добрите в класа. Все пак като се има впредвид, че синът ми е чужденец в класа и немския не му е майчин език, оценката е висока и я приемам като и мое постижение..