Въпросът ти е двупосочен: 1. дали родителите помагат на децата си с уроците и, ако да, 2. дали се затрудняват с материала.

1. Моята дъщеря е първокласничка и започна на 5г. В началото аз също разсъждавах като Дара. Аз самата съм била винаги отличничка и никой никога не ме е подтиквал да уча. Просто си ми беше съвестно, ако не си напиша домашната или не си науча урока и сядах без подкана. Майка ми никога не е проверявала след мене. Но беше спокойна, защото виждаше, че нося 6-ци. Съответно, аз си мислех, че трябва да покажа на дъщеря си от самото начало, че трябва да учи самостоятелно. Да, ама - не... Първоначално контролът ми се състоеше само в това да я карам да си пише домашната и да проверя, че е четливо написана. С домашните се справяше добре. Но, след известно време, разбирам от други майки, че в час правели още куп неща, които аз няма откъде да знам, защото моята въобще не обича да разказва какво са правили. И не само в училище, а по принцип. Освен това почнах да имам проблеми да я карам да седне да пише домашна. Та... аз като се панирах, като се усетих как бавно, но славно изоставаме... моментално смених тактиката. Изисках всички тетрадки от учителката, за да видя какво работят в клас (понеже тука тетрадките за работа в клас ги пазят в училище), разпитах други майки. Оказа се, че моята дъщеря няма един учебник, те го били дали, но тя го завряла при нейните играчки и не го носела в училище. 3 месеца учителката не ме информира за това. След това: като отворих тетрадките за работа в клас... щях да припадна! На всяка страница започнато и недовършено. На всяка! А даскалицата само писала: не работи 1ч и 15мин., не работи 1ч и 30 мин. и т.н. Призля ми!!! Аз знаех, че тя ги наказва в коридора, когато говорят, но въобще не съм предполагала, че моето дете стои в коридора с часове БЕЗ ДА РАБОТИ, а учителката не ме е информирала никога за това... Идеше ми да я хвана за косата (даскалката)...
Както и да е... взех СПЕШНИ МЕРКИ. Почнах да работя с детето по 4 часа на ден. Като свършим домашната, допълнителна работа. Настъпих яко. И се забеляза огромно подобрение. Само че подходът на учителката не ми даваше мира. Осъзнавах, че тя просто не мотивира децата, разбрах от другите майки, че тези, които говорят или не работят, тя ги изолира в един ъгъл, и да се оправят, въобще не ги кара да работят, а работи само с тези, които изявяват интерес. Тоест, самата учителка не е мотивирана да работи. Все пак става въпрос за деца в първи клас. Естествено е да имат известни проблеми в прехода от игра - учене. Та... мислих, мислих и осъзнах, че трябва да я преместя в друго училище. Така и направих. Сега всичко си дойде на мястото. Новата учителка е млада, помолих я изрично за всичко да ме информира и тя така прави. В началото имаше 1 седмица нагаждане, в която дъщеря ми се пробваше пак да не работи, но учителката всеки ден пращаше бележки и аз знаех какво става. Допълнително промених тактиката на мотивация и вкъщи: от каране, преминах на награди за положен труд и сега, да чукна на дърво, всеки ден детето се хвали, че няма бележка от учителката, че работи в час и сама пожелава да си пише домашната.

Така че... от цялата тази история аз си извадих следните изводи:
1. Първолаците имат нужда от помощ главно за да се научат на дисциплина при ученето.
2. Имат нужда от мотивация, и ако тя е положителна, по-добре работи.
3. Всичко е индивидуално и има деца, които не се нуждаят от такъв стриктен контрол.
4. Родителите, които имат първолак, трябва да се учат заедно с децата си. Тоест, трябва да пробват и налучкват правилния път, защото той никога не е един и същ за всяко едно дете.

Затова аз лично горещо препоръчвам отблизо да следите детето поне първата година, сядайте да работите с него, за да го приучите на НАВИК и ДИСЦИПЛИНА да учи. Всички знаем, че в първата година е най-важна, и, тръгне ли детето с "късен старт", после може и да не успее да дръпне.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Единствено по руски, когато се налага. Никога обаче не пиша домашни. Тя си ги пише. Аз ги проверявам. Ако има грешки и казвам какво да чете от граматиката. Ако случайно го няма това, чак тогава и го обяснявам. Накратко, намесвам се само след като съм уверена, че тя е положила всичкия необходим труд, защото иначе се създават супер вредни навици.

Не се вземай толкова насериозно, де!

Доволно съм изкушена от учителството - наследствено, за кратко професионално, а и според странични наблюдатели съм майка-стръвница.

Големият ми син е във втори клас. Дъщеря ми завърши първи вчера. С него в първи не съм се занимавала изобщо, само следях какво, кога и как пише. В тяхното училище занималнята е задължителна, така че вкъщи само преглеждах писаното. Четенето вечер не е било във връзка с училището, по принцип у нас това е заниманието, не се гледа ТВ. На следващата година бяхме в чужбина, там не по наше желание записаха и двете деца в по-горен клас. Прегледах учебниците, той не знаеше само таблицата за умножение, а в трети му трябваше - учи я с мен 3 седмици преди започването на учебната година - успешно. Наложи се да науча едновременно и дъщеря ми да пише ръкописно. Да чете можеше. И двамата първоначално се справиха в общи линии, въпреки езиковата бариера, тоест формално покриха изискванията, но бяхме много разочаровани от подхода на учителките и ги спрях, останаха си на домашно училище с мен - 3 месеца. За втория срок се върнахме в България, оказа се, че сме работили добре и класните на двамата им се радват от сърце. Продължавам да следя какво правят в училище, но сега не правя нищо особено с тях, там се занимават достатъчно и имат добър резултат.

Проблемно се очертава говоренето с учител, който ги прекъсва и системно не изслушва. Не са научени да питат, докато им се отговори, да издебват кога могат да попитат или да поискат нещо отново, съответно се затварят и прекратяват контакт. Става дума не за класните им, а за учителки от занималнята. Друго, което се оказа проблем, е, че синът ми безкомпромисно държи към него да се отнасят с разбиране и любов и щом попадне на учител, който е в настроение да чете конско и да се провиква, започва да прави магарии за отмъщение и назидание. Заради дребна несправедливост почна да не си пише домашните по немски - или да ги съкращава. Да си губи тетрадки... Намирам грешка, казва ми, че го е преписал от дъската и че не е негова работа да оправя грешките, ако учителката не си ги е видяла... Ей такива неща, които са по-скоро поведенчески... Та работим основно върху представата, че учителят, в каквото и настроение да се появява, дори да използва отрицателни поощрения не по вкуса на ученика, е там, за да бъде следен и да му се краде занаятът. Как се преодолява обидата, как се разговаря, как се настоява, доколко допуска или не допуска личните отношения да влияят върху учебния процес... Имаме си работа.

И според мен е добре да се следи отблизо какво става с ученето и къде е по-трудно, да се говори много, да помага родител, баба, частен учител, защото се натрупва материал и в следващите класове става безкрайно трудно да се навакса. Имам дете на близки в 6 кл., симпатично и мило, което от много време отказвам любезно да взема като ученик, защото то не може да пише, а аз не мога да го науча да пише правилно, ако не го върна в първи клас... Само дето то не разполага с времето и волята да се поти върху стар "бебешки" материал. И става като моделиране на колос върху глинени крака, което пък за мен е недопустимо.

Важно е и колко е амбициозно детето. Моите са спокойни и самодоволни и умерено склонни към конкуренция, умерено амбициозни, синът ми е по-скоро склонен да импровизира и да минава метър - благодарение на добрата си памет, дъщеря ми е къртовски трудолюбива и изпълнителна, понася много повече забележки и се стреми да си свърши работата идеално. Предполагам, че с тая чудовищна упоритост ще задмине брат си дори в областите, в които е по-малко надарена от него, не че го споделям с тях това предположение или си позволявам да сравнявам на глас. Познавам деца, с които никой никога не се е занимавал, завършили непретенциозно училище, превъзхождат родителите си по знания и социални умения рано... Но за това си има значение и самовъзпитанието.

И още - подсещане за родители - да разграничаваме наизустяване от учене. Който си пее урока, може да остане привидно научен. Питат ли децата ви за непознати думи? Ако го правят все още - поощрявайте го. Днес ме питаха дали нови технологии означава нови екстри... Умилявам се, като ме питат. И настръхвам, когато задам въпрос за значението на дума, която използват, и се окаже, че не са съвсем наясно и НЕ СА ПИТАЛИ! А това е основният недостатък на българското училище - покриването в представите и на учители, и на ученици на "учене" с "механично запаметяване". Поне на мен скромно ми се струва, че ученето трябва да съдържа повече мислене.

Колко учители след въпроса "Разбрахте ли?" оставятдостатъчна пауза? Колко от тях задават поне един контролен въпрос, за да се провери РАЗБИРАНЕТО, а не запомнянето? Вие като ученици колко често задавахте въпроси?
Какво очакваме от децата си - освен да научат това, което им се показва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ET на 21.05.05 23:52.

Това със значението на думите ме подсети....Питам за някоя дума,обяснява се и ентусиазирано се казва:"Хайде сега вземи речника,за да си сигурна!"Аз се катеря по секцията,взимам го,чета,на глас.Със същия ентусиазиран тон се коментира обяснението и се включва в изречения.Нашите се радват ,че помагат на детето(аз не питах-и досега предпочитам сама да се поизмъча).Обаче ако в обяснението има и друга неясна дума....Лелее ,като се сетя и се чудя смешно ли ми е или не толкова

Къде учи дъщеря ти?

В Малта. Тука започват на 5.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Не е необходимо да се седи до главата на детето, докато то учи, а да му се създадат навиците то само да се справя. Никой родител няма, а и не е нужно да има, възможността да стои все до детето си.
Проблемът е, че самите деца се научават как да учат бавно и постепенно.
Ние, родителите, като че ли изискваме те изведнъж да започнат да си разказват уроците, или да правят нещо допълнително, извън домашните. Да, ама не става така бързо.

Моята концепция е такава - оставям детето да учи само, след което го изпитвам. Но не изпитвам както г-жата - по разказвателните предмети да задавам въпроси, а изпитвам да ми се разкаже урокът (едно от най-трудните неща за учениците), след което започвам въпросите и добавям моя информация към урока, която също искам да се казва, докато се разказва.
"Това не го пише в учебника" никак не ми минава.


Родителят трябва да упражнява контрол дали е написано и научено, а не да учи заедно с детето. Ние нали сме ги учили тези работи в училище!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато в първи клас е небходимо да се пренареди дневния ред на първокласника, в по-горните класове става необходимо родителят да отделя време за изслушване на детето "какво се случи днес в училището" и "има ли нещо, което не разбираш".

"...А това е основният недостатък на българското училище - покриването в представите и на учители, и на ученици на "учене" с "механично запаметяване". ..."

Има и друг основен недостатък, заради който е необходимо някой да помага на децата - много български учебници са написани с непоследователно въведена терминология или подробно описание с нови понятия без съдържание, въобще наблегнато е повече на форма отколкото съдържания. Поради тази причина не е възможно четящият, ученик и дори родител, да разбере съдържанието на написаното. Учителите, дори и най-съвестните, нямат време подробно да обясняват, защото спуснатата програма ги "гони" да препускат бързо през темите на уроците. Оттук децата в по-горните класове, от 3-ти нагоре, повтарят 1-2 пъти, а по-упоритите и повече пъти прочетеното, но не могат да разберат и или наизустяват, или хвърлят учебника и се демотивират да учат по-нататък. Необходимо е да си припомняте основни понятия и явления за света, за да ги обясните на децата или да им покажете къде да търсят по мрежата или по енциклопедии, за да разберат.

Аз имам следното решение за описаното от теб...

Според мен децата трябва да се чете и обръща много внимание за разширяването на светогледа им преди 1ви клас! Както и на общата им организация, т.е. от 3-4 годишни да се учат да подреждат, но всичко трябва да е като игра. Така, като са първокласници, вече са подготвени за отговорностите.

Аз правя следното с моя син (вече 7 год, в клас равен на българския 1ви клас):

Купувам от години много книги (от България) за природата, животните, география, история и чета с него. Някои са с много сложни думи за него, които прочитам и заменям с по-подходящи, с други думи пък просто свиква и ги научава. Примерно, аз имам пръстен с кехлибар и той ми вика, че е малък фоцил и колко жалко за животинчето вътре...

Или пък, гледаме атласа и си говорим за различните страни и континенти, къде хората са бели, жълти, черни, т.н. В коя държава живеем, кой град, къде са баба и дядо, откъде са приятелите / съучениците му и т.н.

Също играем игри от типа: изброй 3 бозайника, 5 гръбначни животни и т.н. Или пък хващаме кутията с динозаврите и търсим по книжката, кой-какъв е.

Такива работи...смятам, че така му помагам, докато прекарваме време заедно и се забавляваме. Той пък свиква да ме пита за неща, които не разбира и учи.

От 3 години ходи на училище (при нас започват на 4). Не съм му помагала, освен ако не ме е питал. Не го бутам за нищо, само наблЮдавам и ако видя нещо гледам да коригирам, но без да се хващам да го изпитвам...Той засега е само на четене, писане, математика и малко религия. Смятам обаче, че като дойде времето за другите предмети, хич няма да му е трудно...

Направо ми скри шапката с тези въпроси, дето ги обсъждате със сина ти. Къде живеете и от кога му купуваш такива енциклопедии. Аз само приказки за сега чета, пък тя като зацикли на една и дорде не я научи наизуст не мирясва, та така не напредваме кой знае колко. Но иначе мисля, че си намерила правилния подход, общуването му е майката и подкрепата, а не да седна и аз да му реша задачата или да му напиша темата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите