Ура... момченцето ми ще е 1ви клас. Започва нов период за цялата къща.
До тук добре, но като повечето родители работим по цял ден и пред нас стои алтернативата държавна или частна занималня. За стоене сам в къщи и дума не може да става, също и за гледане от жена, защото с този механизъм прескочихме детската градина и са ми познати недостатъците му.

Детето ми за съжаление не е от тези, които се адаптират веднага и намират приятели навсякъде. Дразня се като го чуя да казва "тези деца ми надуха главата" и това не са мои думи, защото аз обичам детската глъчка. Предпочита да е сам, да му е тихо и спокойно и ако може някой възрастен да си играе с него, което си е следствие от гледането в къщи 3г. :( или просто природа. По-чувствителен е отколкото ми се иска. Когато се притесни го боли коремче, понякога се появат и тикове, после отшумяват. Последното силно ме притеснява и затова се опитвам да намаля стресовите ситуации около него.

Пиша всички това, за да бъде по-ясно с какво трябва да се съобразя при вземане на решение за занималня.
За предимствата и недостатъците на държавните е ясно +безплатно -много деца в една група и не винаги заинтересовани учители да си вършат работата.
Ходих в частна занималня - преставлява 5стаен апартамент: 3 малки стаички с по 5-6 бюрца в тях /за 7мо няма място/; 1 неугледна кухня без столчета, където децата ядяха на крак кроасани и 1 стая за отдих с 2 дивана и 1 телевизор. Такса 80лв/месечно. Видя ми се ужасно тясно и пренаселено, въпреки, че за такива пари не може да се очаква хотел с 5 звезди. Обещават ми идеално написани домашни и индивидуално внимание.

Трудно ми е да взема решение. В случая парите не са определящи. Ще се радвам да прочета мнение на хора минали по този път.

моето момиченце беше първи клас преди три години. нежно, чувствително момиченце, което не само се оплакваше от стомашни болки, но и повръщаше при всяко по-силно притеснение. иначе е общително и лесно се сприятелява, но трудно понася стреса.

през първата седмица в училище плачеше всеки ден, че не иска да влиза - скучно й било (нали може да чете), не искала да се сприятелява с другите деца (имала си достатъчно приятели) и просто предпочитала да е с мен (макар че аз и преди това си ходех на работа и не бяхме по цял ден заедно). повръщаше от притеснение в училище. тичаше до лекарката заради болки в стомаха. плачеше сутрин на входа, плачеше следобед в училищната занималня.

не се предадохме. не променихме нищо в условията. всеки ден я водехме на училище и след това оставаше в училищната занималня. постепенно свикна. в момента е сред най-обичаните деца в класа си. има приятели и от другите паралелки, че дори и сред по-големите и по-малките ученици. свободно се движи из училището, общува с учителите, с директорите, с библиотекарката и с обслужващия персонал.

според мен детето трябва да се научи да се справя с тежестта на училището още от първия си ден там. ако му се спестяват трудностите, един ден ще се окаже по-малко подготвено от онези, които сами са се борили. тогава стресът ще е още по-голям. пък и училището не е страшно (включително и занималнята към него).

за шума в занималнята - отличен начин детето да се научи да се съсредоточава. ако е свикнало да работи на пълна тишина и един ден се яви на изпит в не толкова идеална среда, нима ще се провали само защото се чуват клаксони на коли от улицата?!

какво означава немотивирани учители? не е ли занималнята място, където детето само да се подготви за следващия ден? учителят е там, само за да не са сами децата. поне при дъщеря ми беше така и никога не сме имали проблем с това.

вярно е, че като родители искаме да предпазим децата си от всичко и да им спестим много трудности. въпросът е дали това е най-доброто решение за тях в дългосрочен план.

Как така ще е безплатна държавната занималня!? До сега не съм чувала такова нещо. Последно си спомням, че беше 40 лева и то преди 3-4 години.
Иначе според мен трябва да вземеш решение, като говориш с учителките, които ще се занимават с детето и някоя от майките на записаните там деца. За каквито и условия да става въпрос, най-важното нещо е учителката, след това децата, с които ще бъде. Липсата или наличие на лукс, според мен не може да са определящи.
Друго, на което трябва да обърнеш внимание е на кое от двете места децата са по-малко, по-кротки и къде твоето дете ще се чувства по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе по принцип съм съгласна, че не е хубаво да гледаш детето в саксия, защото после става неспособно да се справя с живота, но не мисля, че подлагането на срес в толкова ранна възраст е правилната алтернатива.
Не казвам, че ходенето на училище е стрес, който трябва да бъде спестен на детето, по-скоро да му се помага да го преодолее. Дали като се говори с него за това, което го притеснява, дали като му се вдъхва увереност, но не съм сигурна, че е добре да бъде оставено само да се справя. Най-малкото ще се почувсвта изоставено и т.н. не ми се обяснява защо не е хубаво това.

И за шума на изпита си има други решения. Например като си вземе едни тапи за уши . Има деца, които много трудно се съсредоточават на шум и вместо да губят времето си в опити и така материалът ден след ден да остава ненаучен, а детето да се чувства все по-неловко в час, винаги може да се намери и друго решение.
На мен ми трябваха десет години да се науча да чета, докато някой ми говори. Други пък имат нужда да си четат уроците на глас или да си ги разказват на глас. И аз съм правила опити да чета на глас, но веднага започвам да мисля за нещо друго и нищо не ми влиза в главата. Просто не може да се смята, че всички деца могат да бъдат приведени под обща схема и тя да работи идеално за тях без изключение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

принципно си права, но нека не забравяме, че стресът в първи клас е равен по сила, интензивност и всякакви други показатели на възможностите на детето в тази възраст. ако ние спестяваме на детето стресовите ситуации през тези години, когато се формират способностите му да бъде самостоятелно, да общува с връстници, да отстоява правото си и да търси приятели, какво ще стане като го пуснем в "джунглата" на 15 години? или направо на 20? останалите деца ще са много напред с материала, именно защото отрано са се научили да се справят. и тогава детето със сигурност ще се почувства изоставено и няма да разбере, защо вече не е постоянно закриляно.
не знам даже дали детската градина не е още по-добро начало. голямата ми дъщеря пропусна ходенето на детска градина, ще наблюдавам малката и ще докладвам за резултати.

а преодоляването на стреса става само когато има такъв, нали?

Ако парите не са изцяло определящи, по-скоро стои въпросът - занималня или не. Няма особено значение дали са 40 или 80 лв.
Проблемът е в излизането от работа + местоположението както на училището, така и на евентуалната занималня.

Всъщност проблемът е във взимането на детето от училище и откарването му до занималнята, а после - от занималнята до вкъщи. Колко време е пътуването работа-училище-занималня-работа, и после работа-занималня-дом (вероятно в задръствания).
Ако този проблем > от проблема с излизането от работа, решението е едно (работа на 1/2 ден, без занималня). Ако е <, изборът се свежда до избор на местоположения:
а) на училището;
б) на занималнята.
Може двете да съвпадат (занималня в сградата на същото училище). Обаче ние специално се отказахме от съвпадението, защото в занималнята събираха деца от различни възрасти (1-4 клас) и не беше занимаване, а... нещо като бой с възглавници.

Нашето решение не би ти харесало (единият от двамата не работи).

Честно казано не знам как стои въпросът тук. Много пъти съм си задавала въпроса и от примерите, които срещам, няма еднозначен отговор.
От една страна наличието на стрес и преодоляването му е добра възможност да се научиш на това. От друга страна живеенето в постоянен стрес не те прави самоуверена и силна личност, а напротив.
В "джунглата" на 15-годишните е важно да имаш самочувствие. Това те прави "готин" и общо взето останалите се водят по това, което ти мислиш за себе си. Аз лично не мога да си представя, че едно подлагано на стрес дете в детските си години може да стане силна и самоуверена личност. Сега тук веднага идва въпросът какво значи "подлагано на стрес", защото това понятие има много размити граници. От това да го карат да става преди да се е наспало, то това да го пребиват пияните му родители.

По принцип дипломната ми работа беше на подобна тема и винаги ме е привличала като повод за разсъждения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за усилието да напишете толкова бързо и изчерпателно коментара си.
Явно сте достатъчно силни като родители щом като сте минали през такива перипетии и не сте се отказали. Аз не искам да правя детето си по-специално или гледано в съксия, защото смятам, че това няма да е добре за него. Човеците живеем в общество и въпреки индивидуалните си различия сме принудени да се справяме точно с този начин на съществуване. Изключвам отшелниците като неподходящ пример за случая. Но ме е страх, че ако малкият прояви достатъчно симптоми на нервно напрежение ще хукна пак да търся жени за гледане в къщи и ще се върна там, от където искам да избягам.

Искам да го запиша в държавна занималня, защото ми прилича на естественото продължение на занятията, но не искам да е в зверилник, за какъвто ми я представят. В частната занималня децата пак си бягаха на воля и се замяраха /не казвам че трябва да стоят мирно/ просто ги случих в почивка, но ми се видя ужасно клаустробично в този апартамент. Чисто физичестки не се почувствах добре там, а как да реша за детето си.

Здравей, сигурна ли си, че държавната занималня ще бъде толкова пренаселено? Защото в нашата дружно беше решено да се дават малко пари и да се вземе още една учителка за занималнята... Може би трябва просто като се съберете на есен с родителите от класа и да решите какво и как. Повечето родители също имат интерес децата им да са при добри условия.
Най-добре пробвай с държавната занималня с останалите деца от класа.. нека почне учебната година. а няма ли друга частна наоколо или в самото училище?
Въввсички случаи първи клас си е уморителна работа за децата-от сутрин до вечер на училище и много нови емоции.. ще трябва да отделяш време за компания и разговори... после става по-лесно:)

В нищо не съм сигурна естествено:) Чудя се как да се организирам и затова и питам из форумите.
Частната занималня е апартамент на 100м от училището, иначе в самото училише си е само държавната, друга наблизо няма пък и се съмнявам да е по-различно. Идеята за наемане на още един учутел ми хареса, но като знам, че двама души трудно стигат по единодушно решение, чудно ми е как ще стигнат 20 до такова, но си стува като предложение.