Имам следния проблем - Детето ми е на 3 години и половина и в кьши непрекаснато приказва и играе, но от два-три месеца ходи на детска градина и там изобшо не иска да говори. Много и харесва, играе си с децата и у4аства вьв вси4ки игри, оба4е изобщо не казва и дума - само си клати глажата за ДА и НЕ и се усмихва срамежливо. Аз изобщо не се притеснявах, защото и аз като дете бях срамежлива.
Оба4е тук у4ителката взе да ми говори за някакьв selective mutism което било anxiеty disorder и според нея трябва да се лекува. Аз знам 4е тук в Америка оби4ат да тьп4ат децата с лекарства за всякви измислени проблеми и не знам какво да правя, много сам притеснена.
Никои имал ли е подобен проблем?
Мислите ли и вие като мен 4е тя просто ще го израсте или да им позволя да я лекуват?

Аз не съм имала такъв проблем, но не бих разрешила да ми тъпчат детето с Прозак напр. или там каквото се дава на деца, преди да съм пробвала други начини. Първо отиди в детската градина по времето, когато играят, виж каква е ситуацията и как би могла да помогнеш. Играите си на детска градина в къщи, ти си учителката или някое детенце-приятелче, така може би ще я насърчиш да се отпусне, да започне да общува. Преди лекарствата има психолози и т.н. и не бързай да се вързваш на учителките, като знам какви са нашите...

В ДГ на моя човек има едно много стеснително момченце. Вчера имаха тържество. Момченцето не поиска да излезе отпред за да каже стихчето си и учителката застана до него, хвана го за ръчичка и каза бавно стихчето, а лапето се включваше само на окончанията на римите. И то шепнешком. Пожъна бурни овации. Усетихме се и не взехме да викаме "Бис!" На никой и през ум няма да му мине да води това бонбонче на лекар и да му дава нещо по- силно от витамини.
Ако ти не си сто процента убедена, че дъщеря ти има нужда от лечение, зарежи всякакви притеснения и кажи на даскалицата, че дисордер има тя. Ама най- вероятно не е anxiеty (щот не знам какво значи) ами е от последната чута лекция или прочетен учебик.

Редактирано от Green light на 16.04.05 08:49.

Здравей liska,

Знам колко лесно тази дума "disorder" се върти в устата на почти всички учителки тук. Много е лесно да видиш по-различно детенце и хо-о-о-п, хайде на лекар, и после на лекарства. Ти си тази, която си познава детето най-добре. 3 месеца не е кой знае какъв дълъг период за адаптиране в детска градина, където всички деца говорят език, различен от този на мама и на тати вероятно. За моите деца беше също стрес, въпреки че бяха по-големи и хората около тях направиха всичко възможно да се чувстват комфортно. И после децата са толкова различни, едни свикват бързо с промените, други по-бавно, някои не свикват (имам предвид дъщеря ми, която до последната година в детската градина я приемаше като необходимо зло, и рядко си отваряше устата там, хем си беше в родния град, и познаваше цялата си група от детската площадка). Аз на твое място бих си наблюдавала детенце, как общува с други деца извън детската градина, как общува с вас, ама какво изобщо се вторачваме в детенце, то е само 3 годинки, какви дизордери са ги подгонили ....

Аз съм майка на 5 годишен младеж и съм и психолог. Искам да те успокоя, че е напълно нормално детенцето да е притеснено, щом е тръгнало преди 2-3 месеца на градина. Учителката малко е прекалила в загрижеността си. Та на нас големите ни трябва поне месец да почнем да бъдем "ние" в една нова обстановка, а какво остава за такъв мъник. Моето мнение е да изчакате поне да стане половин година откак ходи на градина и тогава евентуално да мислите за тестове, които да покажат нещо. Но не вярвам да се наложи!
Говорете вкъщи повече за времето, което прекарва в градината. Нека разказва какви игри играят, има ли приятелчета с които предпочита да бъде. Хубаво е предложението и за игри на учителки вкъщи.
Синът ми на втория месец от градината взе да си гризе ноктите - т.е. сигнал, че е тревожен. Взех повече да го прегръщам и да му показвам любовта си, разбира се казвах и как няма да изглеждат добре ръчичките му ако са с изгризани нокти, но съм сигурна че повече помогна моето внимание.
Така че рецептата е повече любов и внимание.

Rain drops falling on my head

Liska, а тя доколко беше на "ти" с английскиа преди да трагне на детска градина?

Абе я не се хващай на глупости!Можеш да кажеш на даскалката от мен, че тя има selective mutism , че даже и anxiety Disorder!Остави детето да си се развива, всичкото е от това, че е срамежлива.Сестра ми беше същата и до втори клас шепнеше в училище.Аз ако бах на твое място не бих си тъпкал детето още от малко с гадости, защото някаква задръстена US даскалка е казала така.Всеобщо известно е, че американците обичат да си се тъпчат с антидепресанти.
Междудругото, сега се сещам, възможно ли е да й се подиграват за акцента или някоя от учителките постоянно да я поправя като говори.Нали сте българи, и ако у вас й говорите на български си мисля, че е възможно да е от диалекта(ако има такъв, разбира се) Успех!!!

Много вероятно не е срамежливост,а интровертност.
Есктровертът и интровертът обичат да общуват по различен начин-интровертът-с малко,но ценни хора,а екстровертът-с тълпи,обича всякакво внимание,има нужда от глъчка,шумна тълпа.
Детето ти изобщо не е болно, а просто НЕ иска да бъде като останалите.
Ако го натъпчеш с лекарства,ти си убийца на характера му.
Всички велики учени са били интроверти.Екстровертът не може да се занимава е едно и също дълго време,докато интровертът търси точно това-едно занимание,но което иска свръх концентрация.Дъщеричката ти вероятно е много умна и ще стигне далеч,ако не я "лекуваш" от нея самата.Не трябва всички да сме като от калъп.

И моето дете е срамежливо. Точно както бях аз като дете. Според мен тези неща се израстват. Само не казвай на други хора пред нея, че е такава, защото може и да продължи да мълчи на инат (казвам го от собствен опит). Не съм специалист, но не вярвам да има нужда от лекарства! Успех!

Дидини

Може би причината е в чуждия език, с който се сблъсква детето в детската градина.
Преди четери години, когато записвах големия ми син на детска градина в Германия учителката ми сподели, че в нейната практика е срещала деца-цужденци, които са мълчали шест месеца. Това тя обяснява с пасивно трупане на речников запас, който в едни момент се активира.
Моят син още на първата седмица се опитваше да си говори с другите деца със скромния си запас от 5-6 немски думи. Но той е много отракан и мре да общува с хора. В неговата група обаче имаше едно турче, за което учителката казваше, че няколко месеца думичка не обелвал докато се окопитил в новата обстовка и език. Тя смяташе, че всичко си е в реда на нещата.