Изобщо не ства въпрос за поамериканчване. И в Америка и в Европа има имена Мария(или Мери, Мари, според произношението), София, Яна(Жана, Джейн), Ана, Александър и пр. И аз поне не знам там някой да има проблем с тези имена. А и доколкото знам, нито едно от тях не е чисто българско. Просто са сред общоприетите в България. Петя, например, е предимно руско име.

Като говорех за добре звучащи, лесни за произнасяне и изписване имена, нямах предвид американски, а всякакви.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Аз пък се сещам за едни познати на нашите, които кръстиха сина си Богослав-Тервел. Много по-българско е от Мария, каквото и да си говорим, но звучи пъти по-странно и чуждо. Така че, пак повтарям, въпросът не е произхода на името, а в звученето.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

така е, но са приети у нас. Никой естествено няма да си кръсти детето Грую или Хрелю или Пагане. Ама ако, например, съвсем хипотетично синът на Ричард Груев се казва Джоуел, става много интересно.
притеснява ме, наистина, че както е кръстено детето, така и се възпитава

Членуването на презимената е редно все някога да отпадне

Не знам дали законът е отпаднал, но на практика май е отпаднал в по-фрапиращите случаи.

Казвам това, защото, когато преди 5 години вадех българския акт за раждане на дъщеря си, бащиното и фамилно име не ги членуваха.
Тоест, в България тя е: нейното име, името на баща й, фамилията на баща й. Нито едно от тях побългарени. Всъщност, побългарено е името, защото тука ги кръщават само с име и фамилия. Бащино не съществува в името.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Естествено, че няма да ти го членуват, ако детето е родено и получило името си извън страната........................

Знаеш ли обаче, че в миналото поне три пъти ми се е налагало да вадя документ от българското посолство, защи със с три имена..........

.........докато не останаха само две................

Какво да ти кажа, забелязала съм една много странна зависимост.
Когато срещна някой колега от университета с количка в морската градина обикновено от количката ми се усмихва Петър, Искрен, Мая, Борис, Никола ...

Когато срещна някой други познати, например лепил ми е теракота пак на разходка се оказва, че това човече в количката е Мелани, Вероник, Кристофър...

Най-фрапиращия случай беше (като тъкмо беше стартирала "модата" с чуждите имена) едно детенце се казваше : Стюърт. И аз леко изумена питам майката :
- Защо точно Стюърт
- Ами на дядо му Стойчо - беше смразяващия отговор

Майката пък на една Мелани твърдеше, че с това допринася за влизането в Евросъюза....


Незнам какво да кажа. Аз пък харесвам чисто българските имена и съпруга ми също и за това кръстих дъщеря си Елица (ако беше момче щеше да е или Симеон или Калоян)... Всички много харесват името на дъщеря ми (макар че на гръцки значело "малка маслинка" и малко му се учудиха)


Също е много важно да се вързва с фамилното и презимето (макар че най-смешното име, което съм чувала не е чуждо и е на един инспектор от ВиК Варна - горкия човечец се казва ЖЕЛАН БОРСУКОВ)....

По дороге шла девица, а за ней мотоциклет.

A в телефонния указател можете да видите УРЖУМ ЛУКАНКОВ???????????

Преди години, като ходих да си гледам резултатите от кандидатстудентските изпити, в една от колконките с резултати гордо се мъдреше името на Любов Василева Френска!

Така и никога не разбрах дали е на реален човек или някой се е измайтапил.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Извинявай, ама с това : "както е кръстено детето, така се и възпитава' много ме разсмя;) Ако родителя поначало не е много родолюбив, и Ганьо да си кръсти детето, все тая. В групата на сина ми има Марк - Антъни и Дженифър. Ами много са сладки и двете деца, и родителите им са нормални. Да, забавно е че така са решили да ги кръстят, но какво толкова. На мен много от традиционните имена не ми харесват, но когато мои приятели си избират някое от тях за детето, казвам, че името е страхотно и толкова. Все пак родителят избира името и това е факт. Мнението на околните е второстепенно и маловажно за мен.

Доколкото знам, госпожицата е дъщеря на директора на видно столично училище. Е-е-е, ще го кажа пък: той се казва Анадол Френски. Вероятно прадядото е французин, бабата- дъщеря на анадолски турчин и таткото и майката са свързани завинаги от любовта.

Не се вземай толкова насериозно, де!