Имам син, който е на 12 1/2 години. Незнам дали вече го "тресе" пубертета, но от скоро започнахме да спорим, а винаги сме били толкова близки. По-принцип имам перфектното семейство - любящ съпруг, кротко дете. Обаче мъжа ми замина в чужбина за една година и ние останахме двамата. Знам, че немога да заместя мъжкото присъствие, но се постарах да го предразполагам, за да говорим за всичко което го вълнува. Нещата потръгнаха уж добре, но последно време ....... УЖАС!
1. Успеха му падна. От пълен отличник, сега се мъдрят и тройки, и някоя двойка. При разговор за евентуалните причини, ми се отговаря: Споко, аз ще ги оправя! Обаче реакция за старание, за амбиции - НЕ. С всичко друго се занимава, но не и с задълженията си. И когато го попитам дали се е подготвил, винаги отговаря ДА, а на другия ден резултатите показват НЕ. И винаги излиза с оправданието: Ами тя госпожата ми има зъб! Вече взех да си мисля, че е попаднал в училище на зомбита. На последната родителска среща, отделих време да поговоря със всеки негов преподавател, за да открия причините за този ЗЪБ. Оказа се, че никой не е против него, а просто е станал по-разсеян, по-неорганизиран, по-безотговорен.
2. Винаги сме си говорили, че иска да кандидатства в 7 клас. Обаче последно време май тази теза започна да губи давност. Сега се "развяват" някакви си теории, подобни на сапунени балони. А само веднъж е в седми клас! Как да му го обясня, че някога ще съжалява за пропуснатите си шансове. Какво да направя, за да разбере каква е идеята ми? Обяснявам, че за игри и забавления винаги ще има време, ама глас в пустиня. Кима ми с глава в знак на съгласие, а докато съм на работа ..... или на компа, или на ПС2, или телевизора, или другарчетата у нас, или той у тях, или ..... незнам вече. А учебниците се отварят за по 20-30 минути, което изобщо не е достатъчно на този материал за 6 клас.
3. Откакто баща му замина, аз съм под лупата на "родата" как ще се справя със задълженията си на родител. Не искам да притеснявам съпруга си с тези проблеми, защото работат му е достатъчно отговорна, а и е толкова далеч. А искам да се справя добре, за да мога един ден пред себе си да кажа: Ето, издържах и успях!
Затова приятели, моля ви кажете ми: Аз ли съм амбициозна, или то навлиза в онази трудна възраст, с която незнам как ще се справяме? Прекалено много ли са ми изискванията. Дразня се, защото е умно дете, обаче мързела е доминиращ. Иначе други причини не откривам, а аз го наблюдавам постоянно. Не е бит, не е нагрубяван, заобиколен е от обич и разбиране, а защо се получава така? Ккаво да правя? Не искам да се проваля като родител, искам да го амбицирам сам да си повиши успеха и да кандидатства. Какаво да направя, посъветвайте ме!
Предварително благодаря на всеки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!
Искам да те успокоя, че нито си първата, нито последната с такива проблеми. Просто детето навлиза в пубертета и явно няма да е от най-лесните. Според мен наистина трябва да го убедиш, че един път е в седми клас и ако наистина има потенциал трябва да се опита да кандидатства и да се развива. Може би му трябва мотивация, някакъв стимул, пример, някаква мечта. На тази възраст трудно се поддават на агитация, но ако не прекъснеш комуникацията си с него и ти се доверява, мисля, че самият той ще ти подскаже начин как да го убедиш да има амбиции и да се бори за тях. Ако таткото има авторитет пред детето и може да го упражни и от голямо разстояние, няма нищо лошо да споделиш с него и той да помогне, нали затова са семействата - да си помагат в трудни моменти.
Успех!

Съгласна съм с мнението на мама3.
Мисля си, че трябва да бъдеш по-твърда може би. Не го оставяй да решава сам кое е добре за него. Дай му пример за себе си, за съгруга си, че сте минали по този и този път, постъпили се правилно (след 7ми клас) и това е било най-доброто решение. Иначе не му забранявай удоволствията, но не виждам нищо лошо да се разберете всеки ден да чете ......мин./часа. Или ако не се справя добре, да го ограничаваш в нещо, което да го амбицира да се справя. Всички знаем, че ученето може да се съчетае с удоволствията. Недей да се предаваш, защото това е важен момент в развитието му! Доста е важно дали след 7ми клас той ще учи в някоя профлирана гимназия или в някой "профилиран" техникум. В гимназията най-малко и атмосферата е друга- там, ще не ще, ще се амбицира.
Успех!

Kann uns zum Vaterland die Fremde werden? Iphigenie

Синът ти по характер направо ми е одрал кожата.......



1. За мързелът

Ето .... аз съм страшен мързел . Моите родители много ме обичаха- все ме галеха- но никога в нищо не ме караха да им помагам..... и аз изгубих всякакви такива навици..... сега или ме мързи, или и да искам да помогна- я правя нещото за първи път, я друго- и греша..... направо ужасно... катастрофално...

Значи- започни да му задаваш отговорности. Започни от 1 дневно ... и гледай да е изряден в нея известно време.... Надзиравай го..... Постепенно ги покачвай на... незнам... 3? /все пак е дете/.



2. За учението

Ако си стоиш повече вкъщи- и имаш свободно време- постави му условие- преди да може да разполага със свободното си време за навън или с приятели- изпитай го , или го накарай да ти отговори на всичките въпроси /задачи/ след урока /може и писмено/.

3. За слабите оценки

При слаб или три го наказвай с орязване на часовете му за игри, телевизия , или приятели. При четири- не реагирай. А при оценки от 5 или 6 го поощрявай с малки подаръчета /увеличаване часовете за удоволствия или отмяна предишните наказания/.
Насърчавай го постоянно. Казвай му, че е умен, и затова- го тормозиш така. Повтаряй му , че го обичаш.


4. За гимназиите

Човек би могъл да получи солидно образование и в джунглата, ако се старае достатъчно...... Не се впрягай прекалено за това дали иска или не да учи в езикова..... Но щом държиш да учи в такава- убеди го /след влизането ни в ЕС без солидно образование и чистач няма да можеш да станеш/ или поне опитай, но намери тънката граница, и не му натрапвай мнението си. Ние винаги сме много свободолюбиви на тази възраст......

Като стана на въпрос - нямаш си и представа просто какви наркомански свърталища са някои езикови..... , но само някои!


4. За роднините

Ако са от онези роднини, които много досаждат, но само от обич- говори им открито , благодари им за загрижеността , но им кажи, че би искала да докажеш на себе си, че можеш да се спрсавиш сама. Кажи им, че ако имаш нужда от помощ - те ще са първите, след съпруга ти , към които ще се обърнеш.


5. За себе си.

Разбира се - не притеснявай съпруга си.......

Каквото и да говорят роднините- не се тормози, и никога не си позволявай да забравяш, че си силна, и би могла да се справиш с всичко , защото би могла да разчиташ на себе си / и не само/.

Бъди мила със сина си- но - неподатлива на милостиво изнудване.


6. За сина.

Каквото и да става- опитай се да го разбираш.
Не бъди прекалено строга, но и не отпускай юздите прекалено.....


7. ......

Ами.... само бих могла да ти пожелая успех- пиши ни после как са се развили нещата. Моля те, че пусто любопитство като ме загризе......

P.S. Не е зле да познаваш приятелите му - за да не загази в по-късните години от лоши компании. Не го карай да те запознава - просто - нека всеки път, когато иска да излиза вън с тях- да ги кани вкъщи за по мин. - две . Не е зле да си изградиш представа що за хора са. Особено новите, които не живеят в съседния блок, и с които не си е играл като малък- ако има такива.......



"Няма да върша нищо... неподобаващо" - Тери Пратчет

Редактирано от 3axapиca_Kpипcлok на 21.03.05 20:57.

3axapиca_Kpипcлok не знам на колко си години, но съветите ти ми се виждат много смислени. Моята дъщеря е още малка, но ще се постарая да ги запомня до пубертета и.

Благодаря ти 3axapиca_Kpипcлok за всико, с което си ми помогнала като съвет или коментар. Незнам каква е възраста ти, но звучиш много мъдро и компетентно. Сигурна съм, че един ден ще отгледаш и възпиташ страхотни деца!
Изобщо, благодаря на всички които откликнаха на молбата ми. Много е хубаво, когато те подкрепят и посъветват, а не винаги да ти търсят кусурите или да те обвиняват. Възпитанието на едно дете е цяло изкуство и ние /поне така си мисля/, всеки ден се научаваме да бъдем РОДИТЕЛИ!
Колкото до моя син - той отдавна е влюбен във футбола. Аз много време се въздържах да му разреша да започне да тренира, защото лесно се разболява, а и често се оплакваше от болежки тук и там. Костваше ми много усилия и вътрешна борба да се пречупя, но го направих. Поставих му обаче условие, че ако заради тренировките страда или успеха, или времето за самоподготовка, футбола ще е дотам. Не повярвах, как сам се амбицира. Сега си е разпределил времето, за да успява във всичко. Игрите и компютрите ги е оставил за почивните си дни. Споделя ми за всичко, случило му се през деня. Познавам и децата, с които се среща и дружи. Дори скоро мои приятели са го видели с някакво момиченце да се черпят. Пошегували се дали това е "новото гадже". Още вечерта ми разказа, че е негова съученичка, която му е помогнала за написването на едно есе и той от благодарност, я завел да я почерпи. А после ми каза:
"Мамо, ако един ден имам сериозно гадже, ти и тате ще сте първите които ще го знаете. Нали сме си обещали, в семейството да няма тайни!".
Надявам се наистина, един ден да ми гласува това доверие. Тогава ще разбера, че нишката /независимо дали е трудна възрастта или не/ не е скъсана, а точно обратното.
Мързела ще го изкореняваме полека-лека /предполагам спорта ще помогне/.
Вече разговаряхме за кандидатстването в 7-ми клас и отговорностите /знае, че трябва да е така/.
Слабите оценки може би са нещо в реда на нещата /разсеян, бързал, не видял/ и трябва да го приема, а не да изпадам в ужас, след като не е "традиция", а само инцидентно.
Роднините и съветите им ако помагат - приемам, иначе ги игнорирам.
Стремя се да съм приятелка и със сина си, и със съпруга си, а това ми помага да сплотявам семейството, дори и сега - когато сме разделени.
Благодаря ви още веднъж от все сърце! Надявам се всички родители на тинейджъри да продължим да си помагаме със съвети и утешителни слова. Те растат, но с тях растем и ние - в отношенията си, в разбирането!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите