Не искам да ви обвинявам за нищо. Съжалявам само, че сте ме създали.
Изминалите 18 години бяха ужасни. Нямам добри спомени, за сметка на това лошите изобилстват. Обиди, побойща, пиянства неща, които едно дете не би понесло.
Мисля си, че вече съм луда....мисълта за смъртта не ме плаши, напротив съблазнява ме. Искам смъртта да дойде, не искам да живея, не искам да се мъча. Искам покой. А покой мога да получа единствено чрез смъртта.
Знам, лесно е да умреш, трудно да живееш. Аз съм слаба, или просто съм изморена. Уморена да се опитвам да живея спокойно, да излъчвам сопкойствие, да се усмихвам на сила.
Не искам след няколко години да бъда луд човек, който да нарадява децата си по същия начин или пък да бъде сам...в някоя клиника за психично болни.
Чувствам се зле, самотна, нещастна. Искам да се наранявам...
Страх ме е, страх ме е, защото съм човешко същество и неизвестността ме плаши. Страх ме е от агресията ми.
Толкова много ме боли, че не мога за го изразя. Плача, а няма кой да ме утеши...
Обичам ви и ви мразя, за това, което ми причинихте...за това, че сте ми дали шанс да живея, а бавно ме погубвате.

Прощавай майко....

Развитие на човека:

от 17 до 20 смята проблемите си за нерешими и иска да скъса с този свят
от 20 до 25 не харесва родината си и иска да си намери по-добра ....


Спокойно мило момиче,
нещо е наранило чувствителната ти душа, но нищо не е изгубено. Не удобряват приятеля ти? Налагат ти с какво да се занимаваш в бъдеще?
Не се притеснявай, всички сме минали от там. Успокой се и не мисли за край. Ще бъде много жалко....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

3. На 25 открива интернет форумите за възрастни и до смъртта си дава съвети за неща от които не разбира

Виж ти, и аз снощи бях в подобно на твоето настроение, заради поредната доза крясъци, викове, и прочие, с които бях посрещната...Тази сутрин намерих писмо, което започва с "Бо*******, прости ми, ако можеш....". За първи път да прочета/чуя подобни думи, а съм с шест години по-голяма от теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мило момиче,

Споделям това, което ти е писала Virgo. Всички сме минали през такъв период в развитието си. Няма нищо странно в това, което изпитваш в момента. Със сигурност си преживяла и някои не толкова положителни неща, но я си помисли кой не е. В периода от 17 до 19 години аз също имах същите мисли и чувства. И съм сигурна, че с повечето хора се е случило. За да станат децата големи е нужно да "отхвърлят" родителите си и всичките забрани, напътствия и съвети, които са получавали от тях. Този бунт е съвсем нормален. Звучиш твърде егоцентрично. Не си даваш сметка какво са свършили тези хора за теб. Добри или лоши те са част от теб и това, което ти можеш да направиш е да ПРОСТИШ грешките им. Когато едно дете прости на родителите си за това, което са те, става зрял човек. Понякога това се осъзнава чак когато имаш свое дете и виждаш как старанието ти то да стане силен и добър човек, доста често не става както го искаш. И след теорията ти предлагам да се разходиш днес навън, да си продухаш главицата и да се замислиш колко много си получила от родителите си. Бъди сигурна, че най-трудното нещо в този живот е да бъдеш родител. Все още нямаш представа какво е да се опитваш да правиш нещата както трябва с детето си, а те просто да не се получават.
Желая ти трезва преценка и много обич.

Rain drops falling on my head

4. Има изключения - хора си остават от 1 до 3, когато на всяко нещо бързат да кажат НЕ/НЕ ИСКАМ

5. Има хора родени да се заяждат с другите. Това е тяхната земна мисия. Може би това се дължи на факта, че не могат да намерят своето място във виртуалното пространство, поради паразитиращия си маниер на поведение и това избива на нон-стоп дракане....

Дали разбирам или не това е основно мой проблем, а не твой. Благодаря за загрижеността, но вече съм голямо момиче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако и да нямаш приятел и да учиш повече от добра специалност, някои родители винаги намират повод да излеят негативните си натрупвания върху този, който с нищо не е виновен за несполуките му и неоправданите очаквания за живота си. С какво детето заслужава толкова грубост и жестокост?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някои те пускат на течението - да правиш каквото си искаш и да решаваш сам какво да правиш с живота си, оставят те без надзор и контрол от много малък, а после те навикват какво говедо и прасе си, какво лайно си, и как си се провалил, защото си забавил завършването на висшето си с 3-4 изпита, и с какво и как щели да се оправдаят пред чуждите хора. Ти да страдаш заради тежките думи, които ти казват, защото какво щели да кажат хора, които не са ти никакви...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бo^ на 19.04.05 11:33.

За съжаление има родители, които превръщат детето си в машина за реализирани техни мечти без да се замислят, че то също има желания/мечти....

С нищо не заслужва разбира си, но си струва да живее и това не бива да убива желанието му за живот. И без това жестокостта и грубостта е на всяка крачка (ето напишеш нещо и хоп, веднага някой се зъби - справка по-горе)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, по-скоро има такива, които чакат да направиш грешна стъпка, за да излеят яростта си в цялата й сила след това върху теб и да ти натякват колко си малоумен.

Така е, но тези или този (родителят) би трябвало да ти е най-близкият човек, преди да имаш свое семейство, виртуалните непознати са съвсем друга, незначителна категория.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите