Не искам да ви обвинявам за нищо. Съжалявам само, че сте ме създали.
Изминалите 18 години бяха ужасни. Нямам добри спомени, за сметка на това лошите изобилстват. Обиди, побойща, пиянства неща, които едно дете не би понесло.
Мисля си, че вече съм луда....мисълта за смъртта не ме плаши, напротив съблазнява ме. Искам смъртта да дойде, не искам да живея, не искам да се мъча. Искам покой. А покой мога да получа единствено чрез смъртта.
Знам, лесно е да умреш, трудно да живееш. Аз съм слаба, или просто съм изморена. Уморена да се опитвам да живея спокойно, да излъчвам сопкойствие, да се усмихвам на сила.
Не искам след няколко години да бъда луд човек, който да нарадява децата си по същия начин или пък да бъде сам...в някоя клиника за психично болни.
Чувствам се зле, самотна, нещастна. Искам да се наранявам...
Страх ме е, страх ме е, защото съм човешко същество и неизвестността ме плаши. Страх ме е от агресията ми.
Толкова много ме боли, че не мога за го изразя. Плача, а няма кой да ме утеши...
Обичам ви и ви мразя, за това, което ми причинихте...за това, че сте ми дали шанс да живея, а бавно ме погубвате.

Прощавай майко....

Развитие на човека:

от 17 до 20 смята проблемите си за нерешими и иска да скъса с този свят
от 20 до 25 не харесва родината си и иска да си намери по-добра ....


Спокойно мило момиче,
нещо е наранило чувствителната ти душа, но нищо не е изгубено. Не удобряват приятеля ти? Налагат ти с какво да се занимаваш в бъдеще?
Не се притеснявай, всички сме минали от там. Успокой се и не мисли за край. Ще бъде много жалко....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

3. На 25 открива интернет форумите за възрастни и до смъртта си дава съвети за неща от които не разбира

Виж ти, и аз снощи бях в подобно на твоето настроение, заради поредната доза крясъци, викове, и прочие, с които бях посрещната...Тази сутрин намерих писмо, което започва с "Бо*******, прости ми, ако можеш....". За първи път да прочета/чуя подобни думи, а съм с шест години по-голяма от теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мило момиче,

Споделям това, което ти е писала Virgo. Всички сме минали през такъв период в развитието си. Няма нищо странно в това, което изпитваш в момента. Със сигурност си преживяла и някои не толкова положителни неща, но я си помисли кой не е. В периода от 17 до 19 години аз също имах същите мисли и чувства. И съм сигурна, че с повечето хора се е случило. За да станат децата големи е нужно да "отхвърлят" родителите си и всичките забрани, напътствия и съвети, които са получавали от тях. Този бунт е съвсем нормален. Звучиш твърде егоцентрично. Не си даваш сметка какво са свършили тези хора за теб. Добри или лоши те са част от теб и това, което ти можеш да направиш е да ПРОСТИШ грешките им. Когато едно дете прости на родителите си за това, което са те, става зрял човек. Понякога това се осъзнава чак когато имаш свое дете и виждаш как старанието ти то да стане силен и добър човек, доста често не става както го искаш. И след теорията ти предлагам да се разходиш днес навън, да си продухаш главицата и да се замислиш колко много си получила от родителите си. Бъди сигурна, че най-трудното нещо в този живот е да бъдеш родител. Все още нямаш представа какво е да се опитваш да правиш нещата както трябва с детето си, а те просто да не се получават.
Желая ти трезва преценка и много обич.

Rain drops falling on my head

4. Има изключения - хора си остават от 1 до 3, когато на всяко нещо бързат да кажат НЕ/НЕ ИСКАМ

5. Има хора родени да се заяждат с другите. Това е тяхната земна мисия. Може би това се дължи на факта, че не могат да намерят своето място във виртуалното пространство, поради паразитиращия си маниер на поведение и това избива на нон-стоп дракане....

Дали разбирам или не това е основно мой проблем, а не твой. Благодаря за загрижеността, но вече съм голямо момиче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако и да нямаш приятел и да учиш повече от добра специалност, някои родители винаги намират повод да излеят негативните си натрупвания върху този, който с нищо не е виновен за несполуките му и неоправданите очаквания за живота си. С какво детето заслужава толкова грубост и жестокост?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някои те пускат на течението - да правиш каквото си искаш и да решаваш сам какво да правиш с живота си, оставят те без надзор и контрол от много малък, а после те навикват какво говедо и прасе си, какво лайно си, и как си се провалил, защото си забавил завършването на висшето си с 3-4 изпита, и с какво и как щели да се оправдаят пред чуждите хора. Ти да страдаш заради тежките думи, които ти казват, защото какво щели да кажат хора, които не са ти никакви...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бo^ на 19.04.05 11:33.

За съжаление има родители, които превръщат детето си в машина за реализирани техни мечти без да се замислят, че то също има желания/мечти....

С нищо не заслужва разбира си, но си струва да живее и това не бива да убива желанието му за живот. И без това жестокостта и грубостта е на всяка крачка (ето напишеш нещо и хоп, веднага някой се зъби - справка по-горе)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, по-скоро има такива, които чакат да направиш грешна стъпка, за да излеят яростта си в цялата й сила след това върху теб и да ти натякват колко си малоумен.

Така е, но тези или този (родителят) би трябвало да ти е най-близкият човек, преди да имаш свое семейство, виртуалните непознати са съвсем друга, незначителна категория.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Родители са почти всички хора. Децата не могат да си ги избират...
За добро или зло, така е устроен света.

Хубавото е, че след 20 години вече можеш да намериш решение на проблемите в родното семейство.


Още по-лошо е, че някои родители не са никак близки с децата си. Тъжно, но факт....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е, колкото камък в твоята градина, толкова и самоирония.

Из тия клубове всичките сме пенкилер . Добре ще е да не се взимаме много насериозно. Ама, дет викаш, ти си знаеш.

Моля!

здравей,

хиляди пъти съм казвала тези думи. Тук всеки ще те разбере според собствените си изживявания в детството. Ето за Вирго явно най-големият проблем е, че не са я пускали на дискотека, попречили са й да си направи татуировка и не са й одобрили гаджето. Опитът й стига дотук. Моят опит е от побои, пиянски истории и живот с алкохолик, затова и нейната представа за тийн-проблем ми е чужда.

Има човек, който може да ти помогне, и това си ти. А единственото спасение е да изчакаш да станеш самостоятелна и да напуснеш хората, които те тровят. Да учиш, да работиш и да се измъкваш. Знам, че си изтормозена и почивката те блазни, но те очакват хубави неща, заради които си струва да продължиш. Вече си на възраст, която позволява да станеш независима - може да отнеме още време, но това ще стане и кошмарът ще свърши. Не се предавай, не се отпускай, вече си на финала.

Още по-тъжно е, когато те оставят да търсиш пътя си сам, и отгоре на това стоварват своите емоционални проблеми върху теб, и ти се чудиш с какво си сгрешил, че си заслужил това отношение, а чак когато станеш на двайсет и кусур години, тръгват да ти държат сметка защо не споделяш с тях...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пи, не исках да задълбавам, защото по мои наблюдения проблемите на повечето тинейджъри са точно такива.
Аз имах тежко детство, защото баща ми се разболя много жестоко и аз трябваше бързо да изляза от света на децата.......

Момичето е отчаяно и се нуждае от помощ. Нека й подадем ръка. Нека знае, че не е само и има смисъл......

ПП Между другото на 17 имах доста екстремен опит за самоубийство и попаднах в токсикология. (Причината сега ми изглежда глупава за това решение, но тогава се чувствах ...... нямам думи да го опиша). Ужаса не искам да описвам, който изживях. Сега съжалявам за постъпката си и се старая да попреча на това решение на когото и да било

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, да, хубавото е, че детето пораства и вече има крилца да отлети и да потърси щастието си по широкия свят. Сестра ми отдавна се махна оттук, казвала ми е, че може да е сама и много да се мъчи в чужбина, но го предпочита сто пъти пред това да е тук и да бъде тормозена и навиквана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някъде, нещо.
Имаш силни оръжия:
а) лична карта
б) 18 години.

Трябва да станеш ЧНЧ /чисто нов човек/. Раздели наем някъде със съквартирантка. Смени града.

ПП: и ... забрави за това "след няколко години" и т.н. Гледай днес, утре и други ден, фак годините и някога.

Вероятно това е по-трудно - да изгубиш родител, когато вече осъзнаваш ясно това. Аз моята майка не я помня, защото много рано е починала, и така съм израснала, без такъв човек до мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз смятах, че и вкъщи да бъда, ще намеря начин да се чувствам щастлива...Каква дълбока илюзия....Нещо повече - имам чувството, че освен психическите сривове, които преживявам периодично, сякаш самата близост с този дом ме дърпа надолу, и не мога да постигна и да бъда това, към което се стремя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Получила си много точни съвети и ако имаш нужда от съвет, можеш да им обърнеш внимание. Колкото и наранена да се чувстваш, винаги можеш да си хванеш багажа и да започнеш живота си отначало и да е такъв, какъвто ти си го искаш. И не, не е никак сложно, просто зависи колко силно го искаш.

Колкото до начина, по който се чувстваш, на нас сега ни е много лесно да ти казваме, че всички са минали през това, защото сме от другата страна и за нас този период е в миналото. Но това все пак е факт, всеки минава през такъв период. Независимо какви са родителите ти и как са се грижили за теб, сега си настроена да виждаш живота в черни краски, да си песимист и да страдаш и за най-малкото нещо. Трябва да осъзнаеш, че каквито и да бяха родителите ти, пак щеше да се чувстваш така, просто въпросът изобщо не е в тях. Даже и да не ти забраняваха нищо, пак щеше да намериш в какво да ги обвиниш.
Веднъж като осъзнаеш, че всичко е заради химията вътре в теб, става по-лесно.
В момента изживяваш нещо като душевно раждане - ражда се големият човек вътре в теб. И като всяко раждане и това боли, няма как иначе. Най-силно боли на финалните напъни, където се намираш сега, но след като приключи раждането, започва най-хубавата част от живота. Нуждаеш се от малко оптимизъм, за да се подготвиш за нея.
За сега мога да те посъветвам например да си мечтаеш какво би направила, когато това приключи и ще си свободна. Знам, че когато се чувстваш така не виждаш никаъв смисъл в нищо, но зарежи го това минало, то вече си отива. Помечтай си за нещо, колкото и дръзко и неосъществимо да ти се струва сега.
Успех и горе главата. Всеки момент ще започне най-хубавото от живота, бъди сигурна.

Зависи от нея - ако сама не предприеме нещо и не го иска силно и настойчиво, напъните и болките ще продължат. Или по-лошото - внезапно, ако в стремежа си да се махне, увисне на врата на някой мъж. От трън, та на глог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- промяната винаги включва и промяна на мястото.

Стига да има воля и желание да се махне. Иначе мъките ще бъдат вечни. Както сестра ми ми каза веднъж - ти тук жива си се погребала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То това й е хубавото на свободата, че разчиташ на себе си и сам си определяш правата и задълженията.
Тийнейджърите много често правят грешката да си мислят, че родителите им само им ограничават правата, без да вземат предвид това, че ги лишават и от много задължения.
Но когато човек започне да разчита само на себе си, тогава най-ясно ги вижда тезе неща и разбира кое на каква цена върви.

Аз и като тийнейджърка си имах задълженията на възрастен - да чистя, пера и да готвя, нямала съм майка, както казах. А в четвърти клас за сефте разбрах какво е да работиш - продавах на една сергия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите