Родители са почти всички хора. Децата не могат да си ги избират...
За добро или зло, така е устроен света.

Хубавото е, че след 20 години вече можеш да намериш решение на проблемите в родното семейство.


Още по-лошо е, че някои родители не са никак близки с децата си. Тъжно, но факт....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е, колкото камък в твоята градина, толкова и самоирония.

Из тия клубове всичките сме пенкилер . Добре ще е да не се взимаме много насериозно. Ама, дет викаш, ти си знаеш.

Моля!

здравей,

хиляди пъти съм казвала тези думи. Тук всеки ще те разбере според собствените си изживявания в детството. Ето за Вирго явно най-големият проблем е, че не са я пускали на дискотека, попречили са й да си направи татуировка и не са й одобрили гаджето. Опитът й стига дотук. Моят опит е от побои, пиянски истории и живот с алкохолик, затова и нейната представа за тийн-проблем ми е чужда.

Има човек, който може да ти помогне, и това си ти. А единственото спасение е да изчакаш да станеш самостоятелна и да напуснеш хората, които те тровят. Да учиш, да работиш и да се измъкваш. Знам, че си изтормозена и почивката те блазни, но те очакват хубави неща, заради които си струва да продължиш. Вече си на възраст, която позволява да станеш независима - може да отнеме още време, но това ще стане и кошмарът ще свърши. Не се предавай, не се отпускай, вече си на финала.

Още по-тъжно е, когато те оставят да търсиш пътя си сам, и отгоре на това стоварват своите емоционални проблеми върху теб, и ти се чудиш с какво си сгрешил, че си заслужил това отношение, а чак когато станеш на двайсет и кусур години, тръгват да ти държат сметка защо не споделяш с тях...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пи, не исках да задълбавам, защото по мои наблюдения проблемите на повечето тинейджъри са точно такива.
Аз имах тежко детство, защото баща ми се разболя много жестоко и аз трябваше бързо да изляза от света на децата.......

Момичето е отчаяно и се нуждае от помощ. Нека й подадем ръка. Нека знае, че не е само и има смисъл......

ПП Между другото на 17 имах доста екстремен опит за самоубийство и попаднах в токсикология. (Причината сега ми изглежда глупава за това решение, но тогава се чувствах ...... нямам думи да го опиша). Ужаса не искам да описвам, който изживях. Сега съжалявам за постъпката си и се старая да попреча на това решение на когото и да било

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, да, хубавото е, че детето пораства и вече има крилца да отлети и да потърси щастието си по широкия свят. Сестра ми отдавна се махна оттук, казвала ми е, че може да е сама и много да се мъчи в чужбина, но го предпочита сто пъти пред това да е тук и да бъде тормозена и навиквана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някъде, нещо.
Имаш силни оръжия:
а) лична карта
б) 18 години.

Трябва да станеш ЧНЧ /чисто нов човек/. Раздели наем някъде със съквартирантка. Смени града.

ПП: и ... забрави за това "след няколко години" и т.н. Гледай днес, утре и други ден, фак годините и някога.

Вероятно това е по-трудно - да изгубиш родител, когато вече осъзнаваш ясно това. Аз моята майка не я помня, защото много рано е починала, и така съм израснала, без такъв човек до мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз смятах, че и вкъщи да бъда, ще намеря начин да се чувствам щастлива...Каква дълбока илюзия....Нещо повече - имам чувството, че освен психическите сривове, които преживявам периодично, сякаш самата близост с този дом ме дърпа надолу, и не мога да постигна и да бъда това, към което се стремя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Получила си много точни съвети и ако имаш нужда от съвет, можеш да им обърнеш внимание. Колкото и наранена да се чувстваш, винаги можеш да си хванеш багажа и да започнеш живота си отначало и да е такъв, какъвто ти си го искаш. И не, не е никак сложно, просто зависи колко силно го искаш.

Колкото до начина, по който се чувстваш, на нас сега ни е много лесно да ти казваме, че всички са минали през това, защото сме от другата страна и за нас този период е в миналото. Но това все пак е факт, всеки минава през такъв период. Независимо какви са родителите ти и как са се грижили за теб, сега си настроена да виждаш живота в черни краски, да си песимист и да страдаш и за най-малкото нещо. Трябва да осъзнаеш, че каквито и да бяха родителите ти, пак щеше да се чувстваш така, просто въпросът изобщо не е в тях. Даже и да не ти забраняваха нищо, пак щеше да намериш в какво да ги обвиниш.
Веднъж като осъзнаеш, че всичко е заради химията вътре в теб, става по-лесно.
В момента изживяваш нещо като душевно раждане - ражда се големият човек вътре в теб. И като всяко раждане и това боли, няма как иначе. Най-силно боли на финалните напъни, където се намираш сега, но след като приключи раждането, започва най-хубавата част от живота. Нуждаеш се от малко оптимизъм, за да се подготвиш за нея.
За сега мога да те посъветвам например да си мечтаеш какво би направила, когато това приключи и ще си свободна. Знам, че когато се чувстваш така не виждаш никаъв смисъл в нищо, но зарежи го това минало, то вече си отива. Помечтай си за нещо, колкото и дръзко и неосъществимо да ти се струва сега.
Успех и горе главата. Всеки момент ще започне най-хубавото от живота, бъди сигурна.