Сина ми е вече на 15 години.Намират се,,доброжелатели,,който да подмятат разни думи,много ми е тежко.Страхувам се,незнам как да му кажа.Моля ви за съвет,ако някой е преживявал подобно нещо.Благодаря ви!

Когато бях на 14 без да искаме разбрахме с моята тогавашна най-добра приятелка в училище, че е осиновена. Тя го преживя доста тежко, защото не очакваше и доста време се бореше със себе си. Този период съвпадна и с неразбирателството тинейджър-родител и това допълнително усложни нещата (тя си мислеше, че майка й, ако й била родна нямало да се отнася така с нея). След 3-4 бурни години нещата дойдоха на мястото си, но тя много страда

Според мен трябва да му кажеш, защото тази тайна ужасно тежи на децата в тази възраст....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

sashto mu kaji che strashno mnogo go obichate, mnogo ste go iskali, che vi e napravil mnogo shtastlivi kato ste imali vazmojnost da go vzemete
triabva da se chuvstva obichan i jelan.

Задълижетелно!
Но, защо толкова късно, пуберитетът не най подходяшия период, защото тогава децата стават "бунтари" и са склонни много силно да драматизират нещата

Много ви благодаря за споделените мнения.Още като взехме малкото ни момченце знаехме,че този момент един ден ще доиде,но човек никога не е подготвен.Как ли ще реагира?ще говоря с него още тази вечер,дано да мине добре.

Стискам ти палци!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Непременно трябва да му кажеш, но много тактично и с подходяща предварителна подготовка. Например да отваряте по-често теми за милосърдието, безвъзмездната помощ към по-слабите и болните, към изоставените деца. Просто детето ти трябва да приеме факта на осиновяването като най-благородното дело на което човек може да посвети живота си. Така самото разкритие, че и той е осиновен ще го приеме по-леко и ще оцени постъпката ви.

... Хубаво би било да може това да не се отлага до тази възраст или по-късно, защото в пубертета и самата възраст е проблем в отношенията родител-дете.
Все пак по-добре да научи истината от вас, а не от други хора, независимо по-късно или по-рано. Така ще си спестите и евентуална обида от негова страна, че държите такава тайна от него, сиреч, че му нямате доверие и прочие.

Щом се намират хора, които се опитват да му кажат, най-добре е да му кажете скоро.

Аз не бих започнала разговора с "ти си осиновен". Бих му разказала какъв е бил живота ви преди той да се появи, по какви причини сте го осиновили, обяснете му как сте го видели и сте решили, че той е вашето слънчице... Бих му разказала каквото знам за детството му преди да стане ваш син, за биологичните му родители, бих му отговорила много честно на всичките въпроси, включително защо не сте му казали по-рано. Разбира се, че ще се шашне детето, то си е за шашкане. Може да го приеме тежко, но е ваша задача да го подкрепяте и да не променяте нищо в отношението си към него.

Успех и кажете как е минало!

Снощи аз и баща му разговаряхме с него,вслушах се в съветите ви и съвсем откровенно разказах всичко.Как аз и татко му сме се обичали много,но бог не ни е дал детенце.Взели сме го от дома с много обич,че той е наш син и това никога няма да се промени.Казах му,че неговата биологична майка не го е оставила защото не го обича,а защото не е могла да се грижи за него,че понякога човек е изправен пред труден избор.Ние с татко му сме го отгледали с цялата си обич и нежност,радвали сме се с него когато е бил щастлив,и сме плакали когато е имал проблеми.Ако след време реши да потърси биологичната си майка ние ще го подкрепим,ще подкрепим всяко негово решение.Милото ми момче ни гледа няколко минути,след което прегърна мен и баща си.Каза ни,че ни обича,че ние сме неговите родители и друго нейска да знае.Днес сутринта бях приятно изненадана от двамата ми мъже,който рано отишли на пазара и купили за мен цветя.Гледам сина си висок,строен,красив и майчиното ми сърце ще се пръсне от гордост.Благодаря за подкрепата ви мили мой непознати приятели(позволявам си да ви нарека така)прегръщам ви силно и ви целувам.

Сълзи потекоха от очите ми докато те четях, но не сълзи на болка, а сълзи на радост.
Пожелавам Ви много късмет и съм уверена, че кой каквото ще да му говори той ще си остане твой син

Поздравявам те за смелостта и се надявам, че камъкът вече ти е паднал от сърцето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите