Дъщеря ми е на 2 г и 3 мес и ми се налага непрекъснато

И ако не стане на нейната крещи докато стане както тя иска. Ако й се скарам отива при баща си и обратното. Мислех, че в яслата сред децата ще се пречупи някак си, но тя успява да манипулира учителката. (На нея й се обръща повече внимание и едната учителка е направо влюбена в нея)

Много съм притеснена. Кажете ми какво да правя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми поощрявай я, щом има наследени лидерски качества.

не й позволявай да се налага. ако в детската градина може да манипулира учителките и децата, дай да се разбере, че у дома тия не минават.

като й се скара баща й и тя дойде при теб, върни я обратно при него (ако трябва я хвани за ръка и я заведи) и обясни, че не можеш да я гушкаш и да играеш с нея, докато с татко й не си оправят отношениеята (тя да се извини, да направи каквото й е казал и т.н.)

като не става нейното и се разкрещи, нека да си вика, ти не отстъпвай. като й мине, ще разбере, че с викане нищо не се постига.

всички деца искат да се налагат по един или друг начин. освен това постоянно проверяват къде са границите и кой колко държи на тях. бъди търпелива, постоянна и твърда.

Най-лошото е, че е страшно хитра

Ето онзи ден аз точно по описания начин я върнах при баща й, а тя с мазна усмивка му каза:
-аш малка (аз съм малка)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо мсилиш, че са именно наследствени и именно лидерски качества?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Между две и три години според мен е нормално малкото дете да е по-разглезено. Това е периодът в който човечето започва да излиза от /почти/ първосигналното си състояние, започва да си прави асоциации, да си съэдава авторитети, да мисли рационално и т.н. Абе, не случайно на този преходен период името му е Пъви пуберитет. Не се притеснявай нещата ще се наредят като мине третата година. Ако сега си записваш впечатленията, водиш дневник за детето си или нещо такова и си прочетеш записките след година, година и половина ще схванеш разликата. Ми това е . Е, не я оставяйте да ви се качи на главите, де. Поздрави.

Проблема в случая е...че няма проблем)))...всъщност има за теб, мен и други такива майки, които си имат тези налагащи се сладури. Все едно, че описваш дъщеря ми (2г.4м). И аз взех да се успокоявам покрай твоя постинг)))...
Повярвай ми почивам си когато съм на работа...и отивам на работа, когато тръгна да я взимам от яслата)))
Но...и това ще отмине!

Напълно ти съчувствам и те разбирам. Моята щерка е на 2г. 9м. и е почти същото. Ходим на ясли и там се представя отлично - не се налага, много слуша и изпълнява, но си имаме друг проблем - много рядко желае да играе с децата там малко индивидуалист си пада.
А това с тръшкането и налагането си е просто от възрастта. Живеем заедно с майка ми и е голям цирк. Който и да й се скара на щерката тя тича при другия и казва, че съм я била, което естествено не е вярно. След това идва извинява се и ОБЕЩАВА, че повече няма да прави бели и поразий. Това й обещание е в сила точно няколко минути и ситуацията или се повтаря или белята е нова. Така че - ЗДРАВИ НЕРВИ.
Опитва се да се налага предимно на баба си или на баща си и в повечето случаи пробива. Инатче и дяволче е голямо.
Как се справям (по накой път) с положението: Веднага започвам бързо да говоря за нещо друго много интересно за нея или си измислям някоя невероятна историйка с познато детенце - как не е слушало и какво му се е случило (баба Яга, Торбаран, Мецата и т.н.). Може дори да й се предложи да направим (според сезона или мястото на което се намираме) нещо интересно или нещо, което е било под "лека забрана".
Родителите и то главно майката трябва да имаме богато и развинтено въображение за да се справяме с огромните вълни от случки, ситуации и т.н. ЗДРАВИ НЕРВИ и успех.

п.с. И ние си имаме различни проблеми с детенце, ама ще пиша по нататък когато имам възможност.

Пишете нещо за проблема ни с нежеланието да играе с деца. Големи индивидуалисти сме. Срамежливи сме, а и ни вълнуват големите каки на които сме безинтересни.

Ми на основа на твоята информация ("налага се непрекъснато", "... докато стане, както тя иска", "успява да манипулира учителката" )

Няма как качествата да са придобити, тъй като е едва на 2,3 г. Остава да са наследени... ако не от теб, то от мъжа ти или от друг роднина по права линия. Може би прабаба й е била я министърка, я революционерка някаква?

Благодаря ти за топлите думи, но наистина съм притеснена.
Но понеже говориш от позицията на "препатил" за това ти вярвам

Поздрави и от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите