Не zнам вече какво да мисля и искам да се допитам до мнението на повече хора. Ще бъда блогодарна, ако ме посъветвате или просто иzкажете становище относно следната ситуация:

Двойка студенти в чужбина, иzдържащи се сами и едва свърzващи двата края. Семейството на единия обаче от иzвестно време е с много намалели доходи. Достатъчни zа повечето нормални семейства, но не и zа тях, zащото винаги са раzполагали с много пари и никога не са си правили сметката. Сега не могат да осъzнаят, че трябва да правят икономии.
И сега се надяват на студентите, като не отчитат zатрудненото им положение. Децата са ги подпомогнали от малкото си спестявания със сума, която е достатъчна zа двамата да живеят спокойно един семестър. Искат пари вече всеки месец и всеки път е уж zаем и zа последно и т.н. Но планът им zа иzлиzане от ситуацията е да чакат да им се реституира нещо или да продават малкото им останали неща и имот. Дотогава да го карат на zаеми. А след няколко години студентите трябва да имат работа и семейството се надява дори да ги иzдържат напълно. До края на живота им...
Но zа икономии и дума не може да се отваря. Въобще не приемат ситуацията насериоzно и раzсъждават като 15-годишни. Нямат скрупули, мислят явно, че zа хора в чужбина парите нищо не са. Сега пак са я zакъсали много, но студентите вече са на края на финансовите си въzможности и не могат да помагат. А се лишават от всякакви удоволствия... и то докато са млади. Е, могат да работят на черно вместо да учат... но това иzход ли е?

Накратко- какво бихте направили вие: да градите собствено семейство- партньор, деца или цял живот да плащате дълговете на родителите си, които не могат да се ограничават и да се простират според чергата си?


Трябва да се отбележи, и че това семейство винаги е давало много пари на детето си (по времето когато са имали). Сега му го натякват zаобиколно. Но на тях не им се е налагало да се лишават от нищо zаради детето тогава, просто са имали и са давали. А студентите трябва да се лишават от всичко, zа да могат да помагат, и то недостатъчно...

Винаги съм се надявала да не изпадна някога в ситуация да тежа на детето си.
Тези деца, които вече отдавна не са такива, трябва ясно и категорично да поставят граница пред безотговорното и инфантилно поведение на родителите си.
За мен няма по-грешно от това да натякваш на детето си какво си правил за него, било то и в лишения, а както се разбира случая изобщо не е такъв.
Семейството /разбирай сегашното, не родители/, трябва да бъде на първо място, и аз не изпитвам никакво съчувствие към хора, които цял живот са щакали с пръсти и на дърти години се жалват пред децата си, ангажират и им тровят най хубавите годинки, като ги карат да се чувстват гузни за това, че мама и тате, разбираш ли, нямат додтатъчно за глезотийки. Те искат хем да 30 да са били добре, хем на 60 пак така, а ма не винаги се получава, особен о в тези смутни времена.
И хоп..... виж сега децата, те работят и както ний за тях, така сега и те за нас ще се погрижат.
Направо ми се драйфа от такива хора. Отвратително.
Старостта е сранма болест.
Аз бих им направила тотална изолация.
Успех

Вие не можете да се издължите на родителите си. Просто няма начин. Затова помагайте според собствените си морални норми. Няма кой да ви каже колко точно да дадете на майка си или баща си и на какви лишения да се подложите.
Недейте да ги възпитавате, обаче. Децата, според мен, може и да издържат родителите си, но когато почват да ги възпитават тогава са нещо повече от "много объркани"

Успяла си да си представиш ситуацията съвсем точно. Благодарим ти zа мнението, но zа съжаление няма как да прекъснем всякакъв контакт с тях. Просто не можем да останем беzраzлични, но и виждаме, че доникъде няма да я докараме така. А всеки път, когато се чуем, те обясняват колко са zле и ние се товарим и мислим какво да ги правим. Случвало се е дори на рождени дни и преди иzпити...

Не zнам дали са само "много объркани" или нещо повече. Във всеки случай, са поставени пред проблем, чието решаване не е по силите им, а и не би трябвало да zависи само от тях.

Но можеш ли да предложиш ти нещо? Как би постъпил ти? Мислиш, че не би трябвало да карат родителите да променят отношението си към парите, zащото това би било превъzпитаване? Е как да се оправя това беzраzсъдно семейство zанапред тогава? Студентите не могат да помагат вече! Ако помагат според въzможностите си (и моралните си норми), то семейството в България съвсем скоро може би ще е беz ток, телефон, вода и евентуално дори на улицата. Ако помагат повече, zа да могат да си живеят въzрастните както са свикнали досега, то до година- година и половина трябва студентите да се върнат обратно в родината, беz дипломи и беz пари. Тогава всички ще са в трагично положение....

Младите са раzработили обаче план на раzходите, чреz който всичко би се нормалиzирало, но само АКО се спаzва стриктно от въzрастните. Иzвинявай, но не може от месеци да си беz пари, а въпреки това всеки месец да правиш по 50 лв сметка zа телефон, нали?

А, нека да не zабравяме, и че това семейство е само на единия партньор. Докога трябва другият да не може да живее нормално, zа да храни само чужди хора? И zащо? Това ли е любовта?

Ами на мен ми изглежда отвратително - ами и вие плачете, че нямате,
да работят бе - работа няма за тези, дето ги мързи.
Ваша си работа, ама не виждам как ще излезете на глава с тях.
И вие нямате - и това е

Това е една много мъдра приказка. Надявам се да отговори на въпроса и терзанията ти.

Имало едно време един мъдър щърк. Една година закъснял с избранницата си и късно излюпили своите щъркелчета. Когато ятото започнало да се събира за отлитане на юг, малките щъркелчета все още не можели да летят.
Бащата - щърк с мъка гледал децата си и не знаел как точно да постъпи, защото не можел да отнесе и трите със себе си. Тогава постъпил така: Обърнал се към първото - най-голямо щъркелче и му задал въпроса
- Сине мой, сега ти все още не можеш да летиш. Ако те взема на гърба си и те пренеса на юг, когато остарея ще направи ли същото за мен?
- Да татко - казало щъркелчето.
Щъркът оклюмал. Задал същия въпрос и на второто щъркелче.
- Сине мой, ти си вторият ми син и аз много те обичам. Но сега ти все още не можеш да летиш. Ако те взема на гърба си и те пренеса на юг, когато остарея ще направи ли същото за мен?
- Да татко - казало и второто щъркелче.
Щъркът оклюмал още повече и с последна надежда се обърнал към последното си чедо:
- Сине мой, ти си моят най-малък син и аз те обичам толкова силно, колкото и братята ти. Но сега трябва да взема тежко решение. Както те, така и ти все още не можеш да летиш. А аз не мога да взема и тримата на гърба си. Трябва да избера един от вас. Ако те взема на гърба си и те пренеса на юг, когато остарея ще направи ли същото за мен?
- Не татко - казало щъркелчето. Не ми се сърди, но тогава може би ще се наложи аз да нося моя син на гърба си. Ще взема него, вместо теб.
Стария щърк се усмихнал. Сърцето му се отпуснало. Той взел на гърба си последното, най-малко щъркелче и с радост отлетял на юг. Защото точно такъв отговор очаквал от децата си.

Това е притчата. Надявам се правилно да я разбереш и правилно да отсъдиш.

Хари Потър

притчата много ми харесва...ех да разсъждаваха така и моите безотговорни родители.....

независимо че имам собствено сеейство с 3 деца, и грижите не са малко, те ми се разсърдиха дълбоко и трайно, заради това, че съм придружила съпруга ми на специализация /бях в майчинство/и не съм останала да работя в БГ за да им помагам финансово.....


децата според мен не са длъжни никому, само на собствените си деца

но в БГ цари една остаряла ценностна система.

Какво ме питаш? Дали са прави или не да харчат пари. Откъде да знам. Може би са прави. Може би не са. Нима мислиш че мога да влезна в спор за семейство, което не познавам? Ти ги познаваш. Ти преценявай! От мен или от който и да било няма да намериш рецепта за отношение към родителите.
За сменена пелена - 50 цента
За родилни болки - долар
За научена дума, за тъпение при болест, никнене на зъби, цапане, повръщане, за безбройните провалени излизания с приятели....
Направи си ценоразпис! Разплати се тях! И проблема ти е решен

От друга страна тук можеш да намериш оправдание за всичко което си решил/а да правиш. Чети само мненията, които ти изнасят и готово

ако искаш нещо в стил "хем вълкът сит, хем агнето цяло" - определете част от сметките на родителите, които ще плащате... желателно тези, които не зависят много от тях - данък на жилище, вода, ток, парно и в никакъв случай телефон.
Това са сметките, които можете да плащате по интернет, с e-pay. Никакви пари на ръка, помощта е само в рамките на тези сметки и само когато имате възможност. Пристигат на акаунта ти преди бележката в пощенската кутия на родителите и можеш да прецениш.

Помощ е, никой не може да го отрече... а с останалите си доходи ако искат и на Хаваите да ходят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите