Тези дни на няколко пъти синовете ми се обърнаха към мен с тази реплика. За малкия - както и да е той е още доста малък и честно казано умело схваща похвата. Като иска нещо от мен веднага вкарва в ход целия си арсенал - усмивки, мазни целувки и всякакви слаааадки думички. Големия нали вече е голям мъж все пак е по-сериозен и не ръси наляво и надясно чувства, но и той тези дни на няколко пъти се обърна към мен с тези сладки думички.
Как да ви кажа - много ми стана мило и някака си донякъде тъжно. Зададох си въпроса дали даваме на децата си да разберат колко ги обичаме, дали им го показваме достатъчно?
Насърчаваме ли ги да показват чувствата си ? Според мен не е слабост да покажеш чувствата си - а според вас?
Израснала съм в патриалхално семейство в което максимата беше че децата се целуват само докато спят, за да не се разглезат.
Кажете ми вие как смятате? Трябва ли да показваме на децата чувствата си - трябва ли да ги поощряваме да показват свободно своите чувства.
Дали възпитанието на момчета и момичета трябва да е различно?
Въобще задавали ли сте си тези въпроси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lenny на 18.02.05 13:47.

вчера заспах на дивана- в просъница усещам как щерката ме гали по лицето и косата и ме целува по челото...колкото и да ми се искаше да се отнеса в съня си се събудих. вярваш ли че се разплаках...преди това и се бях карала много.....

и днес съм решила много да си я гушкам като я взема от детска малката катерица

лененце мила, като те чета - ами направо ти е време за момиче. да видиш тогава и думички, и гушканици, и целувки и всякакви емоционалности.

аз съм ЗА чувствата - децата ме виждат и радостна, и тъжна, и ентусиазирана и уморена, и ядосана и разтревожена. не се крия. вярно е, че не си позволявам истерични някакви пристъпи, но и никога не се правя, че съм "над тия неща". баща им е по същия начин. те знаят, че показването на чувства е нормално и напълно естествено, когато си със семейството си. плакали сме заедно и сме се смяли заедно, и сме си викали. много се гушкаме, много се целуваме, изобщо физическият контакт ни е много присъщ. не помня откога не съм посядала на дивана без някой да се метне върху мен. дори преместването на фотьойла не ме спасява.

за поощрявянето на децата да показват чувствата си - смятам, че това е правилният подход. ако детето умее пред близките си да се отпуска и дори да се отприщва, ще съумява когато е необходимо, да бъде сдържано и да се владее без това да води до някакво непосилно вътрешно напрежение и стаена агресия.

пример: скоро почина детенцето на наши приятели. вики е разбрала за това, докато с татко й са се прибирали с колата. там не може да бъде разстроена - до нея е малката й сестра, а баща й кара по софийските улици. в момента, в който влезе у дома, изведнъж просто се отприщи. поплакахме си двете.

не знам как е при момчетата. надявам се до година-две да разбера.

в забързания делник има толкова малко време за тях. А те не само го заслужават, но и им се полага много, много любов. Поне според мен - на децата човек наистина трябва да показва цялата палитра от чувства - за да знаят че няма нищо ненормално в това да си ядосан, да си обиден, но и няма нищо по-хубаво от това да обичаш. Е не се гордея с това, че понякога си изпускам нервите пред тях, но като цяло откакто живеем вече самостоятелно не съм скривала от тях чувствата си. Дано това е вярното решение.
Наистина сме длъжници на децата си и трябва да чуват всеки ден по едно обичам те - просто им го дължим.
Сега като те прочетох и се сетих преди няколко дни се бях карала на баткото за нещо и ги сложих да спят - като стана от сън първата му работа беше да се метне на врата ми и да ме целува и да казва обичам те мамси.
Велико нещо са децата - вече ми беше простил, а аз си мислех до вечерта да му се цупя Мдаааа има какво да научим от тях струва ми се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не че имам много нужда от подстрекаване. Като видя панделки и все гледам натам с копнеж. Дано се сбъдне тази ми мечта - макар че засега изглежда по-скоро мираж и прекрасен сън.
След някоя и друга година дано да си разменяме съвети за различните си деца
Желая ти го от все сърце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз непрекъснато гушкам Тошето и е станал голям гушльо,
идва на сестра ми приятеля оная вечер той го изчаква да седне и отива в него и го гуши и му седна наколенете
след малко идва сестра ми, същата работа насади се в нея и я гуши с малките ръчички, и я гали по лицето
а пък сутринта аз се разсънвам, и тъкмо се канех да си отворя очите и усещам една муцунка върху бузата ми;))) и думичките МАМООО, отварям си очите едно усмихнато личице ме гледа весело и доволно, започна да ме гуши и станахме;)))))))))
много са милички и сладички дребосъците
аз го гуша, не се притеснявам че ще го разглезя, още повече все си казвам да го гуша сега защото ще порасне и после никой няма да ми даде да го гуша

И аз като Янита никога не съм се стремила да крия чувствата си от децата. Винаги свободно съм им показвала и демонстрирала и чувствата си конкретно към тях. И понеже май съм единствената майка /засега изказала се/ и на момче и на момиче ще кажа, че няма разлика. И към двамата се отнасям съвсем еднакво, и двамата не пестят мили думички и ласки и към мен. Засега са още много малки и изобщо не се притесняват да демонстрират привързаност към мен по всякакви начини и поводи. Не мога да кажа, че дъщеря ми е по-гальовна, по-нежна или по-свободна в изказа на чувствата си. Няма такова нещо. Сега, през уикенда, синът ми влезе в стаята при нас и докато аз спя /или поне той мислеше, че спя / ме целуна и просто си излезе. Стана ми мило от тази проява на нежност. Помислих си колко ли още ми остава да се радвам на подобни жестове от негова страна. Май не много.

Аз също съм възпитавана много строго и майка ми и досега смята, че дете се целува /ако изобщо се стигне до такава непростима слабост/ само докато спи. Това аз не го разбирам. Аз се чувствам много ощетена по този параграф и така и досега не съм се научила да споделям и показвам чувствата си, като изключим към децата. Не знам дали има друг човек, на когото да съм успяла да кажа "обичам те", а това тежи. И затова не исках децата ми да са като мен. Съвсем целенасочено ги възпитавам така. Надявам се, ако не им е от полоза, то поне да не им навреди. И със сигурност поне им създавам усещането, че са обичани.

Сега като се прибера, първата ми работа е да ги намачкам и нацелувам хубаво и да напомня на дъщеря ми, че е най-прекрасната на света, а на брат й, че е най-специалния малък мъж.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

O, nie ne shtadim celuvki i objasnenija v ljubov. Mislja che tova e pravilnijat podhod. Taka v deteto se suzdava zdrava emocionalnost i chuvstvo za sigurnost. Chela sum po razni knigi, na vremeto kato mi beshe interesno, che horata na uspeha vinagi sa imali ljubjashti i podkrepjashti roditeli, koito ne sa se strahuvali da demonstrirat svojata roditelska ljubov i podkrepa.

Alexander 1997
Anton 2002

Едно го смятам правилно и второ го смятам за нужно = вече се каза защо

Децата просто имат нужда от това да са обичанаи. То кой ли не е ама те нали са най уязвими сега.

Виката е малка още за обичам те, ама я целувам винаги като ми се мерне.
И тя така си е свикнала
Снощи я сложих да спи уж и се мушнах в банята да си правя мои работи
След малко Тихата стъпка пристига зад гърба ми ме наблюдава без да каже дума. За никъде съм. Викам на баща и да я махне от мен за 5 мин и ще съм готова.
Той я извежда и затваря вратата. И се чува едноооооооо - пищене на умряло. Рев нещастен - мама не ме ще. Той се помъчи да отиграе топката ама не стана - ядоса се започна да вика. Няма как. Подавам нос от банята и аз започвам да викам Вики да дойде. Никой не чува брате. Разкрещях се и ме чуха
Обяснявам и кротко, че мама е заета и ще дойде след малко, избърсвам сълзичките и я отпращам. Чувам я как в коридора продължава да се оплаква, че съм я пренебрегнала, но не е като преди. Не е изгубена не е изоставена - мам е тук и я обича.. Просто и трябват още някоя петилетка да разбере, че въпреки, че мам не е идеалната я обича страшно много

А тук по принцип много казват "Love you!"
Имах началник, който така завършваше всички разговори с жена си.
Веднъж го помайтапих така
Той свършва разговора с един от най големите началници на фирмата и докато слага телефона аз все едно повтарям "Love you!"

Той ме поглежда стреснато объркано - Ама така ли казах наистина?
Не бе викам майтап
Той вика - защото вече веднъж съм го правил с един друг началник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стремя се винаги да показвам чусвата си на Вики,целувките ми и дават сигурност похвалите я поощряват забележките стимулират

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите