Моля, помогнете ми! 10 годишната ми дъщеря стана жертва да сексуално насилие.Много съм объркана и не знам какво да правя.Някъде около началото на тази година с мъжа ми й наехме жена,която да се грижи за нея, докато ние сме работа, една съседка,която живее в нашата кооперация.Познаваме я от отдавна и изобщо не се съмнявахме в нея.Цялото ни мнение за нея, обаче се оказа напълно погрешно.
От начало Теди /дъщеря ми/, като е върнех от работа все беше сърдита, и като я питах какво има, тя казваше :”Леля Силвия е много лоша!”.Естествено аз приемах теи нейни думи съвсем не на сериозно, нали разбирате, обичайните неща,които не се харесват на децата,например като постоянното натякване за уроците и т.н.Постепенно обаче тя съвсем започна да се променя – да стои непрекъснато в стаята си, почти да не говори с нас, когато влизах при нея вечер тя обикновено ми разказваше как е минал денят й в училище, сега обаче се правеше, че спи.Отидохме с мъжа ми да говорим с класната й и тя каза, че от известно време Теди е станала разсеяна и раздразнителна, агресивна.
Образно казано я притиснах до стената и я накарах да ми каже какво става с нея и тя ми сподели всички отвратителни неща, които е преживяла – как въпросната леля Силвия я карала да се съблича гола, опипвала я , галила я , наричала я “курва” и всякакви подобни гадости,като същевременно й втълпявала, че тя е виновна за всички тези неща,които й се случват, и че ако ни каже ние ще я намразим.Съжалявам ако нещата звучат объркано, но наистина ми е много трудно да пиша за това в момента.
Естесвено със съпруга ми взехме всички възможни в случая мерки,от полицията казаха, че нищо не могат да направят защото въпросната се водела невменяема, за щастие децата й се проявиха много културно, като продадоха нейният апартамент и я настаниха в психиатрия.Което ни улеснява,защото няма да се налага да се местим.Казаха, че ще поемат всички разходи за лекари и заявиха, че не искат да ги отъждествяваме с действията на психично болната им майка.
Проблемът ми, обаче е, как да помогна на дъщеря си да преживее случилото се.Сестра ми е детски психолог и двете говорят много често.Според нея вече Теди е започнала да излиза от дупката, в която беше.Училищната психоложка ме посъветва да я спра за известно време от училище, с цел да си почине малко, но да не я откъсвам от контактите й с други деца.За това всеки петък накакулвам двете й най-добри приятелки на колата и ги закарвам при наите в Драгалевци,където живеем сега със съпруга ми и Теди, и целият уикенд там е една малка лудница.Взех си отпуск и по цял ден сме заедно, разхождаме се, ходим на кино, купувам й нови дрехи и правя всякакви подобни неща с цел да я накарам да забрави случилото се.Според всички това, което правим е напълно достатъчно зо приодоляване на стреса.На мен обаче все ми се струва, че пропускам нещо.Моля ви, ако някой е прживял подобен ужас с детето си, дайте ми някакъв съвет.Благодаря ви предварително и ви се извинявам ако съм писала объркано, но наистина ми е много трудно.

P.S.Божичко, чудя се аз ли съм лоша майка, че почти 2 месеца не можах да разбера, че детето ми има такива проблеми?Ами какво щеше да стане ако и другото ми дете не беше на градина, а у дома?Наистина си мисля, че съм страшно лоша майка и тази мисъл ме побърква.

Наистина съжалявам за усмивката пред темата, наистина не съм на себе си!Тотално откачам!

Здравей!

Не си лоша майка, разказът ти е като от учебник по социална работа. Просто не ни хрумва веднага, че някой може да насилва детето, при това и жена. Много добре си реагирала. Сега на Теди ще и трябва много подкрепа и време. Никога не съм работила по такъв случай, не е редно да ти цитирам какво знам от лекции. Надявам се тук хората ще ти дадат добри съвети. Познавам жени, които са се съвзели след насилие и водят пълноценен живот в момента. Има надежда!

Животът ни е капчица роса. Животът ни, все пак.

Много ме обърка разказа ти. Такова нещо, при това от жена........

По-добре запишете детето на силов спорт и не прекалявайте с лечението, че да не го травмирате съвсем. За нея сега (а пък и за вас) е най-важно да сте заедно и да й дадете сили и опора. Обръщайте й повече внимание и дори ако трябва е добре да спреш за малко работа и да стоиш повече време с нея.

Редактирано от Virgo на 21.02.05 09:14.

Здравей Маргарита,

Ти не си лоша майка в никакъв случай, това което правиш за нея сега е страхотно, вие - семейството на Теди, трябва да й помогнете да превъзмогне ситуацията. Направиха ми впечатление две неща. Не ги приемай като критика или като съвети, а просто като мнение на човек занимавал се с деца на поблемни семейства.

Да забрави случилото се - тя не трябва да забравя случилото се, а да го приеме, и да заживее с него. Т.е. да говори за това, когато мине болезнения период, да споделя, да се научи да бъде силна, да си извлече поука, и следващия път когато някой я постави в ситуация на жерства, разбирай обижда я, или се опитва да я манипулира, тя да бъде силна, да изразява позицията си, да отстоява себе си и личната си свобода - трудно е, но с ваша помощ трябва да възвърсе самочуствието и самоуважението си. в случай че привидно забрави, това може да се отразява на живота й след това. вие сте одно семейство, и трябва да се справите, и тя трабва да разбере че справянето с проблема е нейна задача, но вие сте плътно с нея, че я обичате, и че обсъждате проблемите. Киното, разходките, времето заедно, е чудесно начало да започнете да градите отново самочуствието й, и че живота продължава - с проблеми, с лоши хора, с приятели, със семейство.

Това е от мен. Дано поне малко да ви помогне.

*******************
Never try to stop,
never stop to try!

Защо не опитате с арт терапия ? Доказано е, че при по-мънички дечица това е най-добрият и безболезнен начин да се освободят от спомена за преживяното и да го изкарат извън себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви за всички съвети.Извинявам се,исках да кажа не да забрави случилото се, а да го преодолее.И разбира се, че когато Теди иска да поговорим за случилото се ние го правим.Също така напуснах временно работа, шефката ми е много свястна и ми каза , че мага до отсъствам колкото е необхдимо.
За силовият спорт си го мислехме и ние, обаче Теди категорично отказва, защото преди 2 години по нейно жилание я записахме на спортни танци и според нейните думи се разтоварвала от тренировките,а и сестра ми казва, че трябва да прави неща, които й харесват, също така че децата били психически много по-силни, отколкото ние си мислим .Не знам така ли е, но изглежда щастлива, когато танцува(даже след малко отиваме заедно на тренировка).Нещото, което ме обнадеждава е това, че тя все по често се усмихва.Искрено се надявам Теди да преодолее всички тези гадости.Благодаря ви още веднъж!

Първо да отбележа - не съм психолог и мнението ми може да е погрешно.

Просто ми се е случвало в детските години и това, което ми помогна лично на мен беше точно приемането на ситуацията, не забравянето.
Философията е проста и лесноразбираема за едно дете - лошите хора се срещат често и могат да те наранят по различен начин. Сексуалното насилие не е по-различно от това да те блъсне автомобил, каран от поредния пиян идиот. Или да те пребие кварталния хулиган, за да ти вземе джобните.

Мисля, че не ми е повлияло на живота... единствено навика да имам едно на ум винаги и да съм подготвена за лош изход, но това едва ли е чак толкова зле :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Целта не ми беше да те критикувам, а да обесня евентуалното "забравяне", че всъщност е неговерене за проблема, и несправяне с проблема. Заедно ще го преодолеете. Щом сте с нея и я подкрепяте, знаеш ли колко семейства не го приемат и отхвърлят децата си, и те стават или отново и отново жертва или те самите стават "лоши".

Вие се справяте, и важното е че сте заедно.

*******************
Never try to stop,
never stop to try!

Здравей Маргарита,

Първо искам да започна с това, че е абсурдно да казваш, че си лоша майка.Лоша майка, която се грижи за детето си няма.
Преди 8 години сестра ми преживя същият тормоз, само че от страна на учителят си по физическо.Тя тогава беше на същата възраст като Теди.Единсвените неща, които помогнаха на Деси(сестра ми) бяха подкрепата на нас четиримата(родителите ми, аз и брат ми), избягване на НЕговорене за проблема и всякакви други неща имащи за цел да повдигнат самочувствието й, и да я накарат да повярва отново в себе си, същите каквито правиш и ти.В нашия случай ние също спряхме Деси от училище(за около 2 месеца),и я заведохме на вилата ни в Бояна.Като подчертавам не я лишихме от контакт със съучениците й.
Сега Деси е едно съвсем нормално 18 годишно момиче, успяло да преживее случилото се и водещо съвсем нормален живот(въпреки че от време на време иска да поговори с мен или някой друг от семейството за случилото се), така че спокойно, няма причина Теди да не се дправи при положение, че всички вие сте с нея, подкрепяте я и я обичате.


P.S.Сега вече от гледна точка, че съм татко на близнаци, всичко ми изглежда далеч по-сериозно, отколкото преди 8 години(все пак тогава бях на 17) и навярно и аз и жена ми бихме си помислили, че сме лоши родители ако нещо подобно се случи на някое от децата ни.ПОДЧЕРТАВАМ ОБАЧЕ, ЧЕ СПОРЕД ВСИЧКИ ПСИХОЛОЗИ, С КОИТО СА ГОВОРИЛИ РОДИТЕЛИТЕ МИ ТОГАВА, Е СЪВСЕМ НОРМАЛНО РОДИТЕЛЯ ДА СЕ САМООБВИНЯВА, НЕЗАВИСИМО ЧЕ ОБЕКТИВНО ПОГЛЕДНАТО ВИНА ОТ НЕГОВА СТРАНА НЯМА!С риск да се повторя, просто й обръщайте внимание, обичайте я и когато поиска да говори за това – просто бъдете насреща.Само тов ще помогне на Теди да преодолее стреса и да започне да живее със случилото се.Желая ти искрено успех!